изчезна за една нощ, което натъжи много Руби Барнис. Нортън я утеши, отбелязвайки, че салът изпълни великолепно своята задача, а той нямаше да позволи никому да го ползва отново. По всяка вероятност акулите не бяха проницателни като боклукчиите.
Когато Русо забеляза нов вид биот и успя да му направи снимка през телескопа, той бе по-щастлив от астроном, открил нова планета. За жалост всички интересни видове обитаваха Южния полюс, където навярно бяха заети с някаква загадъчна дейност между Роговете. Нещо подобно на стоножка с прилепващи стъпала проучваше от време на време самия Голям рог, а Русо успя да зърне и друго масивно създание, истинска кръстоска между хипопотам и булдозер, което обикаляше между по-ниските върхове. Той забеляза дори и жираф, с две шии, очевидно някакъв подвижен кран.
Като всеки друг кораб и Рама имаше нужда от огледи, проверки и възстановителни работи след дългото пътуване. Екипажът бе се заловил упорито. Кога ли щяха да се появят пътниците?
Подреждането на биотите по видове не бе основното задължение на Русо. Преди всичко друго той трябваше да наблюдава две или три проучвателни групи, които бяха в непрекъснато движение, да следи дали не са изпаднали в беда и да ги предупреждава в случай на приближаваща опасност. През шест часа трябваше да го сменя някой от останалите, но когато нямаше свободен човек, а това се случваше често, Русо оставаше на поста си по дванайсет часа без прекъсване. Ето защо сега той познаваше географията на Рама по-добре от всеки друг. Тя бе му станала толкова близка, колкото планините в Колорадо през детството.
Русо разбра, че се е случило нещо необикновено още в момента, когато помощник-командирът, лейтенант Кирхоф, изскочи от въздушния шлюз Алфа. Минаваше полунощ по времето, прието от експедицията, а в определените за сън часове всички оставаха по местата си. Помисли си и за недостатъчния разпръснат персонал и явното отклонение от правилата го порази още повече.
— Джери, кой е дежурен на кораба?
— Аз — отговори сдържано старши-помощникът, като отвори с леко перване шлема си. — Нали не мислиш, че мога да напусна командния пулт по време на дежурство?
Той бръкна в прикрепената към скафандъра чанта и извади малка метална кутия, на която имаше надпис „Концентриран портокалов сок. Разтваря се в пет литра“.
— Питър, ти си по тая част. Командирът го чака. Русо опита с ръка тежестта на кутията и каза:
— Надявам се, че си се погрижил за теглото. Понякога се слепват на първата площадка.
— Е, нали ти си майсторът.
Това беше самата истина. Наблюдателите в централната база натрупаха голям опит в спускането на забравени или необходими по спешност дребни предмети. Цялата работа се състоеше в умението да бъде преодолян участъкът с незначителна сила на притегляне, като се прецени и влиянието на ефекта на Кориолис през осемкилометровото спускане по наклона така, че предметът да не се отдалечи много от лагера.
Русо взе здрава опора, грабна кутията и я запрати надолу, но не се прицели в лагер Алфа, а почти на трийсет градуса встрани от него.
Съпротивлението на въздуха обра почти веднага нейното начално ускорение, но макар и едва доловима, силата на притеглянето я пое с постоянна скорост надолу. Кутията се удари веднъж някъде около основата на стълбата и последвалият забавен отскок я прехвърли над първата площадка.
— Сега е в ред — каза Русо. — Искаш ли да се обзаложим?
— Не — бе бързият отговор. — Ти знаеш номерата.
— А ти не си никакъв спортист. Но ще ти кажа — кутията ще падне на по-малко от триста метра от лагера.
— Не ми се вижда много близко.
— Някога можеш да опиташ. Веднъж видях как на Джо не му достигнаха няколко километра.
Кутията престана да подскача, тъй като силата на притеглянето бе вече достатъчно голяма, за да я прилепи към извитото чело на северния свод. Някъде около втората площадка скоростта й достигна двайсет-трийсет километра в час; това бе почти максималната бързина, защото имаше и триене.
— Сега ще трябва да почакаме — каза Русо и седна зад телескопа, за да следи пратеника. — Ще стигне след десетина минути. А, ето капитанът. Вече свикнах да разпознавам хората от този ъгъл. Гледа към нас.
— Изглежда телескопът те прави по-силен.
— Така е. Аз съм единственият човек, който знае всичко в Рама. Поне си мисля, че е така — добави жално той и погледна укорително към Кирхоф.
— Може би ще бъдеш по-весел, като разбереш, че капитанът бе останал без паста за зъби.
С това разговорът прекъсна; най-сетне Русо каза:
— Жалко, че не прие облога. Той измина само петдесет метра. Видя я. Задачата е изпълнена.
— Благодаря, Питър — беше чудесен. Сега можеш да си лягаш.
— Да си лягам! Аз съм на смяна до 4.00.
— Съжалявам, но ти трябваше вече да спиш. В противен случай нямаше да сънуваш всичко това.
ЦЕНТЪР ЗА НАДЗОР НА КОСМИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО. ДО КОМАНДИРА НА КОРАБА „ИНДЕВЪР“. ТРОЙНО ПРЕДИМСТВО ПЪРВИ КЛАС. ЛИЧНО. БЕЗ МЕЖДИНЕН ЗАПИС.
КОСМИЧЕСКА СТРАЖА СЪОБЩАВА ЗА СВРЪХСКОРОСТЕН ОБЕКТ, ИЗСТРЕЛЯН ПО ВСЯКА ВЕРОЯТНОСТ ОТ МЕРКУРИЙ ПРЕДИ ДЕСЕТ-ДВАНАЙСЕТ ДНИ, КОЙТО СЕ ДВИЖИ ПО ОРБИТА КЪМ РАМА. АКО НЕ ПОСЛЕДВАТ КОРЕКЦИИ. ЦЕЛТА ЩЕ БЪДЕ ДОСТИГНАТА НА ТРИСТА ДВАЙСЕТ И ВТОРИЯ ДЕН В ПЕТНАЙСЕТ ЧАСА. НЕОБХОДИМО Е ДА СЕ ОТДАЛЕЧИТЕ ДОТОГАВА. ЩЕ ИЗПРАТИМ ДОПЪЛНИТЕЛНИ УКАЗАНИЯ. ГЛАВНОКОМАНДУВАЩ.
Нортън прочете няколко пъти съобщението, за да го запомни. В Рама бе трудно да се държи сметка за времето; той погледна ръчния датник и видя, че е триста и петнайсетия ден. Оставаше им само една седмица.
Съобщението го разтърси; побиха го тръпки не само от думите, но и от онова, което се намираше между редовете. Жителите на Меркурий не бяха обявили изстрелването на въпросния обект, с което нарушаваха космическото право. Заключението бе недвусмислено: техният „обект“ можеше да бъде само бойна ракета.
Но защо? Бе немислимо или по-скоро почти немислимо да поемат риска да застрашат „Индевър“. Така че по всяка вероятност той щеше да получи навреме подробно предизвестие от Меркурий. В краен случай би могъл да напусне Рама за няколко часа, но реши, че ще го направи са-мо след енергичен протест и при изрична заповед на главнокомандуващия.
Замислен, той отиде бавно до временния жизнеохранителен център и пусна съобщението в един от хигиенните електровъзли. Искрящият блясък на лазерния лъч, просветнал през прореза под капака, го увери, че е спазил правилата за безопасност. В същия миг си помисли, че за жалост всички проблеми не могат да бъдат разрешени така бързо и без замърсяване.
37. Ракета
Ракетата бе все още на пет милиона километра от тях, но сиянието на плазмата, която двигателите й изхвърляха при спирането, се виждаше ясно в главния телескоп на „Индевър“. По това време всички научиха тайната и макар и без желание Нортън даде заповед за второто, може би окончателно напускане на Рама. И все пак той бе решил да си тръгнат едва след като бъдат изчерпани всички възможности.
Операцията по спирането завърши и неканеният гост от Меркурий застана само на петдесет километра от Рама, а телевизионните му камери по всяка вероятност предаваха обстановката. Те се виждаха съвсем ясно в челната и задната част; освен тях имаше няколко малки антени, действуващи във всички посоки, и една голяма параболична антена-отражател, насочена непрекъснато към далечната звезда на Меркурий. Нортън се питаше какви ли данни и указания отнасяха и донасяха сноповете сигнали.
На Меркурий нямаше да научат нищо повече от онова, което „Индевър“ бе открил и излъчил по цялата Слънчева система. Наистина този космически гостенин би всички рекорди за скорост, но той можеше да бъде
