само едно продължение на волята на своите създатели и оръдие на техните намерения. Неговата цел щеше да се разбере скоро, защото само след три часа посланикът на Меркурий в Обединените планети щеше да направи изявление в Общото събрание.
Ракетата не съществуваше официално. По нея нямаше опознавателни знаци, а радиофарът й не излъчваше на нито една стандартна честота. Това бе сериозно нарушение на правния ред, но дори и „Космическа стража“ не направи официално възражение. Всички очакваха напрегнато следващата стъпка на Меркурий.
Бяха изминали три дни от първото съобщение за ракетата и отправната и точка. През цялото време обитателите на Меркурий упорито мълчаха. Те го правеха добре, когато бе в тяхна полза.
Някои психолози твърдяха, че е почти невъзможно да се проникне в начина на мислене на човек, роден и отрасъл на Меркурий. Неговите жители гледаха от Луната към планетата на своите предшественици, понякога и на собствените си родители, но не можеха да я посетят поради три пъти по-голямата сила на земното притегляне. Не им оставаше нищо друго, освен да твърдят, че никак не държат да го сторят.
Те настояваха, че презират топлите дъждове, хълмистите равнини, езерата, моретата и сините небеса, с една дума, всичко, което познаваха само от телевизионните предавания. Тяхната планета, залята от такава слънчева енергия, че дневните температури често достигаха шестстотин градуса, ги подтикваше и те често се опитваха да направят впечатление с хвалбите си за някаква физическа издръжливост, която впрочем не издържаше дори и миг сериозна проверка. В действителност те бяха по-скоро слаби, защото можеха да оживеят само при условие, че са откъснати напълно от естествената заобикаляща ги среда. Жителят на Меркурий не би издържал и един по-топъл ден в някоя от страните около екватора, дори ако успее да се справи със земното притегляне.
Независимо от това обаче те показваха истинска твърдост във важните дела. Психическият натиск от близката опустошителна звезда, техническите трудности, свързани с неподдаващата се планета, и решимостта да извлекат от нея всичко необходимо за своя живот бяха създали истински спартанци, които предизвикваха възхищение. Жителите на Меркурий заслужаваха доверие в смисъл, че винаги сдържаха обещанията си независимо от крайната цена. Те сами обичаха да се шегуват, че ако някога Слънцето започне да се превръща в нова звезда, са готови да се заемат с неговото укротяване веднага след като бъде определено възнаграждението. Но според друга шега, крято те не бяха измислили, всяко дете с интереси в изкуството, философията или абстрактната математика бе изпращано веднага в хидропонните ферми10. разбира се, това не беше шега по отношение на психопатите и престъпниците. Меркурий не можеше да си позволи излишен разкош от рода на престъпленията.
Веднъж командирът Нортън бе ходил на Меркурий, където намери много нови приятели и остана поразен от видяното, подобно на повечето посетители. Тогава се влюби в едно момиче от Порт Луцифер и се заинтересува от подробностите на един тригодишен договор, но се натъкна на острите възражения срещу бащинство на всеки, който е отвъд орбитата на Венера. Всъщност и така не беше зле.
— Капитане, съобщение от Земята с тройно предимство от първи клас — се обадиха от командния пулт. — Устно предаване с едновременен текст от главнокомандуващия. Готов ли сте да го приемете?
— Снеми текста, приложи го към архива и ми прехвърли предаването.
— Ето, готово.
Гласът на адмирал Хендрикс бе спокоен и той подчертаваше всички подробности, сякаш изпращаше обикновена заповед към флота, а не ставаше дума за непознат досега случай в историята на космоса. Наистина, той не се намираше на десет километра от бомбата.
— Главнокомандуващият вика командира на „Индевър“. Настоящето е кратко изложение на обстановката според нас. Знаете, че Общото събрание ще бъде открито в 14.00 часа и вие ще слушате разискванията. Не е изключено да се наложи да действувате незабавно, без съгласуване. И така, накратко: Разгледахме изпратените от вас снимки. Носителят е стандартна космическа сонда, преустроена по всяка вероятност за скоростно насочване с лазерен лъч след началния тласък. Размерът и тежестта отговарят на ядрена бомба Е диапазона от петстотин до хиляда мегатона. На Меркурий използуват редовно стомегатонови заряди при разработване на рудни залежи, така че не са имали никакви трудности за изработване на въпросната бойна глава. Нашите специалисти смятат, че макар и неголям, подобен заряд е достатъчен, за да бъде разрушен Рама. Ако той се взриви под Цилиндричното море, където корпусът е най-тънък, пробивът ще бъде достатъчен, останалото ще довърши самото въртене и Рама ще се разпръсне на късове. Предполагаме, че ако жителите на Меркурий са решили да го сторят, те ще ви предупредят достатъчно време преди това, за да можете да се оттеглите. За ваше сведение ви съобщаваме, че гама-радиацията от бомба с такъв размер поразява до хиляда километра. Най-голямата опасност идва от друго място. Късовете от Рама, тежки с тонове, които се въртят със скорост от почти хиляда километра в час, могат да ви разрушат на неопределено разстояние. Ето защо ви препоръчваме да се движите по направление на оста на въртене, където няма да ви застигне нито една частица. Десет хиляди километра са достатъчни, за да бъдете в безопасност. Настоящето съобщение не може да бъде прехванато; говоря ви на чист английски език, тъй като използувам многоканално трасе с псевдопроизволен избор. Вашият отговор не е сигурен, затова бъдете предпазлив и кодирайте, където е необходимо. Ще ви се обадя веднага след разискванията на Общото събрание. Завършвам съобщението. Главнокомандуващият. Край.
38. Общо събрание
Макар че е трудно да се повярва, според историческите данни по едно време старата Организация на обединените наций е имала сто седемдесет и двама членове. В Обединените планети бяха само седем, но понякога и те се оказваха пределно много. Подредени по отдалеченост от Слънцето, следваха Меркурий, Земята, Луната, Марс, Ганимед, Титан и Тритон.
В този списък имаше множество пропуски и двусмислици, които бъдещето ще поправи навярно. Недоволните не преставаха да изтъкват, че по-голямата част от членовете на Обединените планети не са никакви планети, а спътници. Колкото и да е смешно, не бяха включени четиримата великани — Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.
Но на газовите гиганти не живееше никой и по всяка вероятност положението нямаше да се промени. По същия начин стоеше въпросът и с другия голям отсъствуващ — Венера. Дори и най-запалените оптимисти бяха съгласни, че за инженерното овладяване на тази планета са нужни векове; между другото обитателите на Меркурий не я изпускаха от поглед и без съмнение обмисляха дългосрочни планове за нея.
Още една ябълка на раздора беше и отделното членство на Земята и Луната. Останалите настояваха, че в един участък на Слънчевата система е отрупана прекалено голяма сила. Но на Луната имаше повече хора, отколкото на всички други планети без Земята, взети заедно; тук бе и централното седалище на Обединените планети. Освен това Земята и Луната бяха почтивинаги на противоположни позиции и не се очакваше да изградят опасен съюз.
Марс се доверяваше на астероидите, без тези от Групата на Икар,които бяха под влияние на Меркурий, и още няколко, чийто перихелий отвъд Сатурн ги поставяше в зависимост от Титан. Очакваше се в бъдеще да нарасне влиянието и на по-големите астероиди като Палада, Веста, Юнона и Церес, а броят на членовете на Обединените планети да стане двузначна цифра.
Ганимед представяше не само Юпитер, а оттук и повече от половината маса на Слънчевата система, но и останалите петдесетина негови спътници, където влизаха и временните пленници от астероидния пояс, независимо от несъгласието на юристите. Така и Титан поемаше грижа за Сатурн, неговите пръстени и другите трийсет и повече спътници.
Положението на Тритон бе още по-сложно. Голямата луна на Нептун бе най-отдалеченото тяло в Слънчевата система с постоянно население, поради което нейният посланик имаше значителни правомощия. Той представяше Уран с неговите осем луни, все още незаселени, Нептун и останалите му три спътника, Плутон и неговата единствена луна и самотната, безлунна Персефона. Тритон щеше да бъде представител и на всички останали планети отвъд Персефона, ако има такива. Сякаш всичко това не бе достатъчно и посланикът на външния мрак, както го наричаха понякога, обичаше да пита жално: „А какво ще стане с кометите?“ Останалите считаха, че въпросът може да бъде оставен за разрешаване в бъдещето.
Но ето че бъдещето бе дошло. Според някои определения Рама беше комета. Единствените гости от
