екрани на техните кораби се бяха повредили в дълбокия космос. Не, не си струваше.
Стана му жал не само за него, но и за Димитри Марков. И двамата заслужаваха да бъдат първи, а сега никой нямаше да победи. Нито едно човешко същество не можеше да си позволи да спори с разгневеното Слънце, дори и когато използува лъчите му, за да прекосява пространството.
Катерът на комодора, вече само на петдесет мили разстояние, се бе доближил до „Лебедев“, за да прибере нейния капитан. Мертън разбираше какво изпитва Димитри, когато видя как срязаните въжета на яхтата му се отпуснаха. Малката капсула вероятно щеше да бъде върната на Земята и може би използувана повторно, обаче платното бе разчетено само за едно плаване.
Мертън също би могъл да се освободи от платното само с едно натискане на копчето и да спести на спасителите си няколко минути, обаче му бе трудно да стори това. Искаше му се да остане до последния момент на борда на яхтата, малкото корабче, превърнало се в част от неговите мечти и неговия живот. Голямото платно, разположено в идеално положение спрямо Слънцето, оползотваряваше максимално неговите лъчи. Мертън отдавна се бе откъснал от Земята и „Даяна“ продължаваше да набира скорост.
В един миг, без каквато и да е сянка от колебание и съмнение, осъзна какво трябва да направи. Седна за последен път пред компютъра, който го бе отвел на половината разстояние от Луната.
Когато приключи, прибра малкото си лични вещи. После бавно, тъй като бе изгубил практика, а и това не беше лесно да се извърши без чужда помощ, облече спасителния скафандър. Тъкмо херметизираше шлема, когато чу по радиото гласа на комодора.
— След пет минути пристигаме, капитане. Ако обичаш, освободи платното, за да не ни пречи.
Джон Мертън, пръв и последен капитан на слънчевата яхта „Даяна“, за миг се подвоуми. Огледа за сетен път миниатюрната кабина, изпълнена с блестящи инструменти и контролното й табло. Едва след това отвърна.
— Напускам кораба. Разполагате с достатъчно време, за да ме приберете. „Даяна“ сама ще се погрижи за себе си.
Комодорът не му отговори и Мертън му бе благодарен. Очевидно, професор Ван Стратен бе разбрал какво се е случило, както и това, че в тези последни моменти Мертън желаеше да остане сам.
Не си направи труда да разхерметизира шлюза и въздушният поток нежно го издуха в пространството. Всъщност, по този начин даде един последен тласък на „Даяна“. Тя постепенно се отдалечи от него и се смали пред очите му, като искреше с цялото си великолепие на слънчевата светлина, на която щеше да се радва още векове. След два дни щеше да премине покрай Луната. Но и тя, както и Земята, никога нямаше да я залови в плен. Освободила се от масата на своя капитан, с всеки изминат час яхтата щеше да увеличава скоростта си с две хиляди мили. След месец щеше да пътува по-бързо от който и да е космически кораб, изграден от човешки ръце.
При отслабването на натиска на слънчевите лъчи, вследствие на порасналото разстояние, ускорението й щеше да намалее. Дори и като прекосеше орбитата на Марс, обаче, щеше да продължи да увеличава скоростта си с хиляда мили в час. Много преди това щеше да е набрала достатъчно скорост, за да не успее да я задържи самото Слънце. По-бърза от всяка комета, блуждаеща между звездите, щеше да се насочи към бездната.
Мертън забеляза блясъка на ракети само на няколко мили от него. Катерът се приближаваше с ускорение, хиляди пъти по-голямо от това на „Даяна“. Двигателите му обаче можеха да работят само няколко минути, преди да изразходват горивото си, докато „Даяна“, движена от вечния огън на Слънцето, щеше да продължи да набира скорост още векове.
— Сбогом, малко корабче — каза Джон Мертън. — Чии ли очи ще те видят отново? И след колко хиляди години?
Когато наподобяващият торпедо катер спря до него, Мертън почувствува душевен мир. Никога нямаше да спечели състезанието до Луната, обаче неговата яхта щеше да бъде първият човешки космически кораб, поел дългия път към звездите.
Информация за текста
© 1963 Артър Кларк
© 1998 Венелин Мечков, превод от английски
Arthur Clarke
The Wind From the Sun [= Sunjammer], 1963
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2009
Издание:
Артър Кларк. Слънчев вятър. Събрани разкази т.2
„Абхаддон“, София, 1998
Редактор: Радослав Цанчев
Коректор: Сибила Влайкова
Худ. оформление на корицата: „Абагар дизайн“
ISBN 954-9512-06-1 (т.2)
Arthur C. Clarke. The Wind from the Sun. Victor Gollancz Ltd, London, 1972
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13058]
Последна редакция: 2009-09-02 11:40:00
1
1 кв. стъпка = 0,09 м?.
2
1 унция = 28,35 гр.
3
1 yd? ? 0,8 m?.
4
Арахна (от стгр. ??????) означава „паяк“.
5
1 фунт = 0,45 кг.
