между капките в малката джунгла от отношения в Обсерваторията, винаги спасяван от непоклатимата си откровеност и честност. Нямаше съмнение какво мисли Уилър, не се налагаше и да го питаш за мнението му — бързаше да го изтърси и пред онези, които не изгаряха от желание да слушат.
Джеймисън изглеждаше коренно различен човек, а това подсказваше повърхностния извод, че противоположностите скрепяват дружбата им. Беше по-възрастен само с две години, но тук се смяташе, че има укротяващо влияние върху безгрижния Уилър. На Садлър не му се вярваше — доколкото разбираше, Джеймисън просто не успяваше да повлияе на приятеля си. Дори спомена съмненията си пред Уогнъл. Секретарят се замисли и възрази:
— И така да е, представи си колко по-зле щеше да се държи Кон, ако Сид не го държеше под око.
Освен с устойчивия си характер, Джеймисън се отличаваше и със сдържаност, която затрудняваше всеки желаещ да го опознае. Не беше потенциален гений като Уилър и вероятно нямаше да направи открития, преобръщащи науката с главата надолу. Затова пък беше от онези надеждни и здравомислещи хора, които разчистват терена около гениите след поредния пробив към нови, непознати територии на духа.
Надежден в науката — да, а в останалото? Садлър се опита да го преслуша, без да се натрапва, но засега нямаше изгледи за успех. Джеймисън поне наглед се интересуваше много повече от работата и хобито си (рисуваше лунни пейзажи), отколкото от политиката. Откакто бе дошъл в Обсерваторията, трупаше истинска малка галерия и при всяка възможност излизаше навън в скафандър, понесъл статива си и комплекта специални маслени бои в тубички под налягане. Сам бе експериментирал с какви ли не съставки, за да открие цветовете, подходящи за рисуване при почти чист вакуум. Садлър обаче беше убеден, че резултатите не си струват загубеното време. Стараеше се да бъде обективен, но знаеше достатъчно за живописта, за да прозре колко по-силен е ентусиазмът у Джеймисън от дарбата му. Уилър напълно споделяше неласкавата му оценка.
— Доста хора тук разправят, че лека-полека свикнали с картините на Сид — сподели веднъж затворнически. — Право да ти кажа, по-страшно оплюване не мога и да си представя…
Раздел Б на списъка се раздуваше от имената на всеки друг в Обсерваторията, който беше достатъчно умен, за да се занимава с шпионаж. Броят на имената потискаше и от време на време той сядаше да прехвърли някое в раздел А или — още по-добре! — в третия и последен раздел, където бяха напълно освободените от подозрения. Както си седеше в стаичката, прехвърляше досиетата и се мъчеше да се постави на мястото на хората, за които размишляваше, Садлър понякога се поддаваше на илюзията, че участва в сложна игра — правилата се менят неспирно, а не се знае дори колко противници има. Лошото на играта беше, че е твърде смъртоносна, а ходовете се редуваха все по-бързо… и от резултата сигурно зависеше бъдещето на човечеството.
ГЛАВА 10
Гласът беше дълбок и школуван, звучеше искрено. Бе прекосявал пространството дълги минути, понесен от радиовълните през облаците на Венера и двеста милиона километра до Земята, а оттам препредаден и към Луната. Въпреки това се чуваше ясно, почти нямаше странични шумове.
— Положението се влоши видимо, откакто чухте предишния ми коментар. Никой от официалните кръгове не желае да се обвързва с категорично мнение, местните журналисти обаче не са толкова сдържани. Пристигнах тук от Хесперус днес сутринта и за три часа като че успях да схвана настроението на обществеността. Ще говоря направо, дори думите ми да разстроят някого у дома. Земята никак не я обичат тук. Чувах неведнъж да си напяват детското стихче: „Сам ще си го ям, няма да ти дам!“ Хората от Федерацията, разбира се, признават и вашите нужди от метали, които затрудняват тяхното снабдяване. Въпреки това преобладава убеждението, че на новозавладените планети не достига и най-необходимото, докато на Земята голяма част от ресурсите се хаби за излишен лукс. Ще ви дам пример. Вчера се получи съобщение, че в станцията на Меркурий петима души са загинали, защото в един от куполите се повредил топлообменник. Загубили напълно контрол над температурата и лавата отвън ги препекла — смъртта им не е била нито бърза, нито лека. Само че ако производителят на устройството е имал достатъчно титан, това е нямало да се случи. Признавам, не е справедливо да се обвинява Земята за гибелта на тези хора. Но да ви напомня, приятели — по злощастно съвпадение вие само преди седмица решихте още веднъж да им орежете доставките на титан. Тук има достатъчно хора, които се грижат обществеността да не забравя и този факт. Няма да се впускам в подробности, защото не искам да прекъснат излъчването на моя коментар. Вие и сами се досещате за кого говоря. Не ми се вярва да стане още по-зле, освен ако се появи ненадейно някой нов фактор, нарушаващ равновесието. Но да помислим какво ще се случи — и искам да е ясно, че обсъждам чисто теоретична възможност, — при положение, че Земята изведнъж открие нови залежи на тежки метали. Да речем, в още неизследваните участъци от океанското дъно. Или дори на Луната въпреки всички досегашни разочарования. Ако това се случи и Земята се опита да скрие новите запаси, последиците могат да бъдат крайно сериозни. Лесно е да се каже, че така вие браните правата си. Правните увъртания обаче не звучат убедително, когато се борите с налягане от хиляда атмосфери на Юпитер или се опитвате да размразите площадка за станция по луните на Сатурн. Докато се наслаждавате на меката пролет и кротките летни вечери, не забравяйте, че сте страхотни късметлии. Живеете в най-умерената зона на Слънчевата система, където въздухът не се превръща в лед, а металите не текат като реки… Какви ще са най-вероятните действия на Федерацията в такъв случай? И да знаех, не бих могъл да ви кажа. Позволявам си само предположения. Да говорим за война в старомодното й разбиране ми се струва абсурдно. Всяка от противостоящите страни може да навреди страшно на другата, но не и да постигне по този начин решително превъзходство. Земята разполага с прекалено много ресурси, колкото и опасно да са събрани на едно място. Освен това притежава повечето кораби в Слънчевата система, Федерацията пък е разпръсната. Как би могла Земята да воюва едновременно с няколко планети и луни, макар и те да имат оскъдни възможности? Дори проблемът със снабдяването на атакуващите ескадри прави замисъла неосъществим. Ако — небесата да ни пазят от такава беда! — се стигне до насилие, може да станем свидетели на изненадващи нападения срещу точки със стратегическо значение от специално оборудвани кораби, които ще нанесат удара си бързо и ще се оттеглят в Космоса. Всички приказки за междупланетни окупационни армади са щуротии. Земята изобщо не изгаря от желание да превзема другите планети. А Федерацията, дори да искаше да наложи волята си на Земята, няма нито въоръжените сили, нито корабите, които са необходими за подобно нашествие. Доколкото мога да предвидя, има непосредствена опасност само от нещо като дуел — кога и къде никой не знае, — в който едната страна ще се опита да внуши на другата, че е по-силна. Но ако още има хора, които бленуват за ограничен конфликт по джентълменски правила, искам да им напомня, че войните рядко остават в някакви предварително съчинени рамки, а и никога не са занимание за джентълмени. Дочуване, Земя, за вас предаде Родерик Бейнън от Венера.
Някой се пресегна и изключи приемника, но в първите мигове никой не беше склонен да подхване неизбежните спорове. Накрая Янсен от групата по захранването промълви с възхищение:
— Трябва да признаете, че Бейнън е смелчага. Изобщо не пестеше думите! Чудя се как онези на Венера още му разрешават да предава.
— И освен това говореше много логично — отбеляза кротко Мейз.
Висшият жрец на компютрите винаги редеше приказките бавно и отмерено, сякаш за да не прилича на своите светкавично бързи машини.
— Ей, ти на чия страна си? — веднага се заяде някой.
— Аз съм неутрален и желая доброто и на двете страни.
— Само че си получаваш заплатата от Земята, нали? Ако се стигне до сблъсък, кого ще подкрепиш?
— Е… ще зависи от обстоятелствата.
Дългото мълчание натежа, всички премисляха чутото. Садлър наблюдаваше напрегнато Мейз, докато го слушаше. Знаеше, че хората тук уважават главния компютърджия за честността и здравомислието му. Човек, който работи срещу интересите на Земята, никога не би си позволил такава брутална прямота.
