каза ли, че и Нора Реган Райли е също там? Тя е любимият ми автор.
— Тя е там със съпруга си — кимна Дейзи.
— Не бях ли чела някъде, че имал някаква смахната работа?
— Той е погребален агент — сви рамене тя. — Все някой трябва да го прави. Ще се обадя на Кендра да й кажа, че ще бъдеш там утре следобед. — Тя отиде до телефона и започна да набира.
Ида се въртеше из кухнята.
— Ще трябва да си купя още един филм за фотоапарата.
Дейзи затвори телефона.
— Никакъв фотоапарат, мамо.
— Но… — Ида изглеждаше съкрушена.
— Никакъв фотоапарат — твърдо заяви Дейзи. — Те са частни лица.
Ида махна примирително с ръка към дъщеря си.
— О-о. Добре.
Докато Дейзи отново набираше, Ида отвори буркан с ябълков сос със сила, каквато тя никога не бе предполагала, че притежава. Изсипа цялото му съдържание в купата. Процесорът в главата й превърташе всичките телевизионни филми, в които Кендра Ууд беше участвала. Ида с нетърпение очакваше да говори с нея за всеки един от тях. Може би след това тя щеше да се съгласи да позира за няколко снимки.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ОСМА
Присъствието на Кит беше добре дошло за Реган. По пътя към Литъл Нел я осведоми за събитията през последните два дни.
— Помниш ли Ибън? — попита тя. — Беше на партито на басейна на Луис преди няколко години. Помагаше ни със сервирането на ордьовъра.
Кит се спря замислена.
— Спомням си го! Беше забавен! Точно така, той ми сервираше питието, когато хвърлиха продуцентката в басейна. Казах на Ибън нещо от рода на „надявам се да не загуби всичките бижута, с които се е накичила“, а той промърмори, че „всичките и без това са фалшиви“. После ми каза да внимавам, защото закопчалката на гривната ми изглеждала изкривена.
— Той ти каза това? — попита Реган невярващо.
— Той ми каза това — потвърди Кит.
— Оу! Какво друго?
— Попитах го откъде знае толкова много за бижутата.
— И той какво отговори?
— Той се притесни и каза, че само се шегувал. Но беше прав. Закопчалката на гривната ми беше счупена. Можеш ли да повярваш?
— Да — отвърна Реган, докато вървяха. — Страхувам се, че нашият приятел Ибън е решил да разшири мирогледа си и е навлязъл в света на изкуството. И там си знае работата. Картината на Грант беше много скъпа. Картината от Вейл също. Това, което не разбирам е защо е посегнал към картините на Кендра, след като тя беше толкова добра към него. Както тя каза, те са имали по-скоро сантиментална, а не толкова парична стойност. Не са били евтини, но тя ги харесвала, защото са купени по време на пътешествията й със Сам до Европа и Кейп Код.
— Няма по-добър крадец от стария крадец — издекламира Кит. — Веднъж като ти влезе в кръвта… Но аз също съм изненадана. Той сякаш се е изплюл в лицето им. Имаше нещо в този тип, което беше подкупващо.
— А аз си мислех, че е обърнал нова страница — каза Реган. — Заклевам се, че нещо не е наред, не съвпада — тя сви рамене. — Нищо, няма смисъл да се тревожим за това точно сега. Не е ли чудесна нощта?
— Красота — отвърна Кит.
Докато вървяха през града срещаха скиори, които се прибираха у дома със ски преметнати през раменете им. Всички крайпътни капанчета бяха препълнени. Градът беше като жив. Те се загледаха във витрината на Мезалуна.
Когато стигнаха в Литъл Нел, барът беше пълен до горе. Трябваше да чакат на опашка зад кадифено въже, докато някои от гостите излязат.
Когато най-накрая ги пуснаха да влязат и да се присъединят към тълпата, Реган се обърна към Кит.
— Чуй тромпетите — Те си пробиха път през загретите гуляйджии и се насочиха към бара, търсейки с поглед зъболекаря на звездите.
— Виждам го — обади се Реган. — Той е в центъра на веселбата.
— Без съмнение, заслепен от собствената си ослепителна усмивка — изхили се Кит.
Лари седеше на ъгъла на една маса с две двойки, които явно се канеха да си тръгват. Когато стигнаха до него, той скочи.
— Реган! И Кит! Не знаех, че ще идваш — каза той, целувайки ги и двете.
— Беше изненада и за самата мен — иронично отвърна тя. — Но какво знаеш ти, освободих се и ето ме сега тук.
— Вие двете ще си прекарате добре — обеща Лари. — Вече знам за две партита и ще видя дали ще мога да ви вкарам.
— Как ще го направиш? За всеки доведен ще им обещаваш безплатно зъбопочистване? — попита Реган.
— Много подло, Реган — смееше се Лари.
— Не, не е. Аз съм малката ти сестричка, която никога не си имал.
— Тук има доста приятели. Искате ли да ви запозная?
— Виж, вече се опитва да се отърве от нас — обърна се Реган към Кит.
Лари се обърна да огледа наоколо.
— Вие двете. Нека ви донеса нещо от бара. Аз ще съм по-бърз. Ето, седнете и пазете масата.
Той им взе поръчките и се промъкна към бара, спирайки се по пътя да каже здрасти на няколко представители на нежния пол.
— Мисля, че Мойсей е пресякъл пустинята за по-малко време, отколкото му трябва на Лари да отиде до бара — каза Реган докато се оглеждаше.
— Трябваше да му кажа, че се прибирам в Кънектикът следващата седмица — включи се в темата Кит. — Толкова се радвам, че съм тук.
— Аз също — отвърна приятелката й. — Тази седмица ще бъде забавна. Партито на Луис ще бъде страхотно — тя обърна очи към небесата. — Моля те, Господи, нека нищо не попречи на празненството. Луис ще се съсипе.
— Ето ви, дами — каза Лари, поднасяйки им питиетата, докато сядаше.
— Благодаря ти, Докторе — усмихна се Реган, хванла чашата си.
— Добрият доктор си идва с лекарствата — добави Кит и отпи.
— Здравей, Дерууд — кимна Лари на мъж, който сякаш се появи от нищото.
— Здрасти, Лар. Може ли да се присъединя към вас?
— Разбира се. Запознай се с приятелките ми, Реган и Кит. Реган и Кит, това е приятелят ми Дерууд.
Дерууд беше тих, с добри маниери, в средата на трийсетте мъж, който изглеждаше достатъчно привлекателен с къдравата си кафява коса и кестеняви очи. Той седна на стола до Кит и отпи от бирата си. След няколко минути вече се знаеше, че е компютърен специалист със собствен бизнес, дошъл от Чикаго. За нещастие Кит сподели, че си търси нов компютър. От този момент той се впусна в сериозна и безкрайна дисертация за твърди дискове, байтове, модеми и принтери. Даже Лари не можеше да вземе думата от изумление. Той погледна към Реган, но после плъзна поглед над рамото й и енергично махна на широкоплещест мъж с кестенява коса и атлетична фигура, на около трийсет и няколко години.
— Здрасти, Стюарт — провикна се Лари.
Реган се обърна да види кого поздравява Лари. Един поглед беше достатъчен. „Опа-а“ — помисли си тя.
