после никога не се завърнах да живея в Аспен отново. Ние се оженихме, аз се включих в бизнеса на баща й, моите родители се оттеглиха във Флорида, записах се в армията и изведнъж Аспен стана само спомен. До сега.
— Жералдин дарява много скъпа картина на музея. Казва се „Завръщане у дома“ — каза Тед.
— Спомням си тази картина — юмрукът на Енгъс удари по масата.
— Спомняте ли си? — в един глас се учудиха Реган и Тед.
— По дяволите, да. Тя висеше зад бара в заведението на мистър Спуунфелоу. В деня, когато въздишайки по Жералдин, за пръв път влязох там, дядо й тъкмо я сваляше от стената, за да освободи място за малката елхичка в ъгъла. Сигурно е имал нови идеи за обзавеждането след пътуването си до Ню Йорк. И знаете ли? Той така и не я постави отново преди да напусна града няколко месеца по-късно. И ето я сега, известна, колкото трябва да бъде. Трябваше да се опитам да я купя още тогава от него.
— Сега — каза Тед като погледна тетрадката си, — можете ли да кажете, че имахте силен копнеж да се завърнете към корените си?
— Можете и така да се каже, ако искате — отговори Енгъс. — В интерес на истината, след смъртта на Емили, миналата година се почувствах самотен. Децата ми са големи вече и се разпръснаха. Не исках да бъда в тежест на никой от тях, но знаех, че трябва да се преместя някъде. Там, където бях, имаше прекалено много спомени. И така, един ден прочетох статията ви — той потупа Тед по гърба, — и тогава ми дойде тази идея. Казах си, защо пък да не се върна обратно? Това е мястото, където всичко се развива. Има предимствата на малкия град, но и удобствата на големия. Винаги са ми липсвали снега и планините. Емили винаги казваше, че не си пада по студеното, така че никога не се върнахме. Но пък внуците ми са много добри скиори, затова реших да видя какво може да ми предложи това място. Ще разглеждам няколко къщи тази седмица. Доста е скъпо тук! Но има една къща извън града, която се нуждае от малко ремонт. Жената в агенцията за недвижими имоти мисли, че е чудесна за човек като мен. Така или иначе, ще си взема някоя къща наоколо.
Тед се обезпокои.
— Значи не е сигурно, че се връщате обратно?
— Шегувате ли се? Тук съм едва от един ден и се чувствам отново жив. Бях толкова нещастен след смъртта на Емили. Тя боледуваше известно време и след като се спомина в душата ми настана празнота, която не знаех как да запълня. Когато вчера се завърнах в планината, почувствах, че отново съм си у дома.
До този момент Тед драскаше като луд.
— Чудесно, чудесно.
Реган не можа да се въздържи, да не зададе още един въпрос.
— Смятате ли да се обадите на Жералдин докато сте тук?
Енгъс прекара пръсти през гъстата си бяла коса.
— Трудно е, като си спомниш, че не са ти дали възможност на времето. А това беше времето, когато изглеждах добре.
Реган се засмя.
— Вие все още изглеждате добре! Освен това, това е било преди много време.
— Ами, не зная. Но ще ви кажа нещо… — той извади от джоба си билет за празненството на Луис. — Ще направя всичко възможно, за да се опознаем отново.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ОСМА
Когато Реган се прибра в стаята си, Кит беше почти готова.
— Точно навреме — възкликна Кит. — Трип ми донесе вестник. Излежавах се в леглото ти, информирах се за събитията, дремах и най-накрая събрах сили да вляза да се изкъпя. А как мина твоята сутрин?
— Интересно — каза Реган, докато изваждаше скиорските си панталони от гардероба. Тя разказа на Кит за Тед и за срещата им с Енгъс.
— Ще ти кажа едно нещо — рече Кит, като си решеше косата. — Да пукна, ако си изгубя ума по този антиквар за десетки години. Ще си позволя да тъгувам само няколко месеца.
— Той не тъгува за нея. Това е различно — настоя Реган. — Не се е върнал тук заради нея. Те никога не са ходили заедно, това е различно — сега тя навличаше чорапите си. — Той помни, че „Завръщане у дома“ е висяла в заведението на Спунфелоуови.
— Чудя се защо Жералдин никога не е ходила с него — помисли си на глас Кит.
— Аз също. Може би просто е бил прекалено стар за нея. Все пак нещо не е наред.
— М-мм — каза Кит докато се изучаваше в огледалото. — Не може да я е отегчил до смърт с разговори за компютри. Те още не са били изобретени.
Реган се засмя.
— Винаги има нещо скучно, за което да се говори. Хайде да се махаме от тук. Момчетата сигурно са вече в планината.
На излизане минаха покрай Трип.
— Хей, Реган — извика той. — Обадих се на някои художествени галерии в града. От една от тях казаха, че ще дойдат да вземат картината на Луис. Ще трябва да минеш от там утре, за да избереш рамка.
— Чудесно! — кимна Реган. — Благодаря ти много. Ще успеят ли до четвъртък?
— Ще я донесат в четвъртък.
— Трип, свършил си чудесна работа.
— Имаш ли нещо против да го изложиш в писмена форма за баща ми? — попита той.
— Ще намерим начин да го вмъкнем в автобиографията ти — рече Реган и се отправи заедно с Кит към вратата.
Кит погледна часовника.
— Точно по програма. Всички са отишли на ски, щом лифтовете са започнали да работят, а ние ще се качим на пистите тъкмо навреме за един късен обяд.
Те взеха кабинковия лифт до върха на Аспен и се спуснаха до средата, където сред хълмовете беше сгушен ресторантът „Бони“. В снега пред него бяха строени в стройна редица пъстроцветни ски и щеки, чакащи собствениците си да ги вземат отново, след като са се наприказвали и наяли достатъчно.
— Всички са толкова доверчиви. Не се ли крадат ските тук? — попита Кит.
— Това което трябва да направим е да вземем по една ска от моите и от твоите и да сложим двата разбъркани чифта на различни места.
— Това се казва приятел — възкликна Кит, — прецаква престъпниците както може.
Не им трябваше много време, за да намерят Лари. Той стоеше отвън, облечен в черен екип. Слънчевите му очила бяха огледални.
— Здрасти, Лари — каза Реган, загледана в отражението.
— Здравей, скъпа. Запазил съм маса ей там. Вземете си нещо за ядене и излезте навън — Каза го по такъв начин, сякаш казваше на пациента си да си отвори широко устата.
— Не е ли малко студено да ядем на масите отвън?
— Оттам можеш да видиш повече — каза Лари. — Това са масите, които се заемат първи. Не се притеснявай. Слънцето ще те топли.
Реган и Кит взеха по една табла и се наредиха на опашката. Купиха си сандвичи и бутилирана вода и платиха толкова, колкото цяло семейство би платило за една хубава вечеря с пуйка. Те все още свикваха да вървят със ски-обувките си.
— Тоалетната е на един хвърлей по-надолу — каза Кит.
— Хвани се за парапета и върви настрани — посъветва я Реган.
— Не помага.
Излязоха навън и отидоха до масата, където Стюарт и Дерууд вече ядяха.
Стюарт изтри устата си и посочи мястото до себе си.
— Седни тука, Реган.
Лари беше зарязал таблата си до Стюарт. Той беше зает да обикаля масите, търсейки стари приятели, нови приятели, и въобще някой от Ню Йорк, който би могъл да се нуждае от качествена зъболекарска
