— Луи събира сили за партито утре. Мисля, че всички ще си лягаме рано тази вечер … добре, ще се видим към осем.
Реган затвори телефона, но той иззвъня отново в същия момент.
— Може би Дерууд просто иска да чуе гласа ти … Ало. А, здрасти, Лари! Днес бяхме с моторните шейни … мерси за поканата? … Че кой въобще може да те намери? Винаги си толкова зает! — Реган се усмихна на Кит, докато слушаше как Лари й обяснява, че няма определени планове за вечерта. — Ами защо не дойдеш насам? — тя му каза за вечерята. — Да, Лари, Кендра вече си има добър зъболекар. До осем! Чао, чао!
— Кендра ще има цял клуб почитатели довечера — отбеляза Кит.
— Това е добре, защото аз няма да бъда особено приятна компания тази вечер. Не мога да спра да мисля за Беси. Не мога да повярвам, че тя и Ибън са били съдружници. Просто няма смисъл. Не върви. И защо ще се опитва да ми се обажда?
— На знам, Реган. И сега бедната й братовчедка се съсипва. Тя е единствената роднина на Беси, нали?
— Да — въздъхна Реган. — Чувствам се толкова безсилна. Искам да направя нещо, но не знам какво.
Кит поклати глава съчувствено.
— Преди да изпаднеш в транс отново, дай да се приготвим и да намерим Луи. Изчакай само той да разбере, че Беси я няма …
— Доколкото знам, не е похвалил Беси за работата й. Но съм сигурна, че не би искал Джералдин да научи. Тя може да реши да го обвини и за сегашното положение.
— Мисля, че при такова очаквано парти, доста хора ще са доволни, когато то свърши — каза Кит, докато изваждаше джинсите си от куфара.
— Я повтори?
— При такова очаквано парти …
— КИТ!
Реган се върна в банята и пусна сешоара. Свистящият шум около ушите й като че навяваше нови идеи в главата й. През следващите десет минути тя реши какво ще е първото нещо, което ще направи утре сутринта. Ще се обади в „Мишмаш“ и ще провери какво знаят те за Ибън и зелените кърпи. След това ще посети Ида в пералнята, за да види дали човекът със зелените власинки вече си е взел дрехите. Може и да изглежда глупаво, но е все пак нещо, от което може да се започне.
Облечени със скиорските си блузи, джинси и ботуши, Реган и Кит слязоха във фоайето. Беше оживено и празнично, стаята искреше от светлините на лампи и свещи. Бумтеше огромен огън, чашите звънтяха, хората се смееха, а от уредбата се разнасяха коледни песни.
„Утре вечер същото това място ще е нещо наистина вълшебно“, помисли си Реган.
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА
На масата беше оживено. Всички изглеждаха много спортно. Кендра беше облечена с ярко зелена блуза, която обаче освен че подчертаваше очите й, напомняше на Реган за зелените хавлии. В ресторанта цареше суматоха. Трип току-що беше взел поръчката им.
Лари беше успял да се намърда между Кендра и Нора и не след дълго вече беше сложил ръце върху облегалките на столовете им.
— Хей, Лари, — каза Реган, — може да стане страхотна снимка: зъболекарят и звездите!
Кит щракна с пръсти.
— Като си помисля, че не си взех фотоапарата!
Лари стисна Нора за рамото.
— Би ли им казала да спрат да се заяждат с мен?
Нора отвърна съсредоточения си поглед, втренчен в красивото лице на доста приемливия Стюарт.
— А?
— Дъщеря ти и Кит се държат гадно с мен.
— А още не са ти пациенти! — засмя се Нора.
— Вярно. Но тогава какво толкова съм им направил?
Дерууд си прочисти гърлото.
— Кендра и Сам непрекъснато разправят на мен и Кит за пиесата, която поставят в Ню Йорк. Страшно е вълнуващо!
— Ти изглежда доста разбираш от театър — каза Кендра.
— Обичам Бродуей — отговори Дерууд. — Трябва да дойда в Ню Йорк за премиерата ви през Февруари.
— Можем всички да отидем! — обади се Нора ентусиазирано. — Реган ще дойде от Калифорния, Кит — от Харлфорд. Стюарт, ти можеш ли да дойдеш? — попита тя с надежда в гласа.
— Разбира се, мисис Рийли.
— Викай ми Нора.
„А защо не майко?“ помисли си Реган.
— Ще си прекараме чудесно — продължи Нора. — Може да ми донесете проби от дрешките на децата си. Бих искала да поръчам малко дрехи.
— За какво са ти? — попита Реган. — Или би трябвало да питам за кого са ти?
— Дъщерята на Лорън Дудли очаква бебе през пролетта — отговори Нора, като че ли това отговаряше на всички въпроси. — На Лорън това ще й е първото внуче. Трябва да е страшно вълнуващо!
— Обзалагам се, че е така — усмихна се Реган и хвърли един поглед на Люк, който повдигна вежди и й се ухили в отговор.
— Кажи ми, Лари — смени темата Реган, — какво стана с мадамата, с която танцуваше вчера? Изглеждаше доста готина.
Лари кръстоса крака и въздъхна.
— Нека да ти кажа нещо, Реган. Красотата повяхва. Но тъпотата си остава завинаги.
Докато всички се подсмихваха, Реган каза:
— Чак се просълзих от съвета ти. Бил си толкова чувствителен!
— Радвам се да разбера, че търсиш всички добри качества — добави Кит.
— Доста окуражителна мисъл — съгласи се Сам, връщайки се към преживяванията си като ерген.
— Смятам да се остановя скоро — каза Лари, неприкрито наслаждавайки се на вниманието на цялата маса сега.
Реган се усмихна криво.
— Когато налъмите вържат.
За ужас на Лари Трип дойде с подноса с напитките и отвлече вниманието от любимата тема на Лари — Лари.
— Мамо — обади се Реган докато Трип разпределяше напитките, — Трип пише автобиография. Казахме му, че ще помогнеш.
— Трип, — каза Нора с майчинския си тон, — каква работа искаш?
Той се усмихна:
— Това, което наистина искам да направя, е да остана тук, в Аспен, и да покарам ски още няколко години — сложи пред Нора чашата й с бяло вино. — Аз съм пословичен ски-задник.
— Карал ли си някакви компютърни курсове? — изхриптя Дерууд. — Няма значение каква работа вършиш, винаги са полезни.
Реган не посмя да погледне към Кит.
— Прав си, Дерууд — каза Кендра. — Синовете ни сега знаят много повече от мен.
— Е, — рече Нора весело, — ако имаш нужда от помощ, извикай ме. Правила съм всичко от обяви за бюрата на Люк …
— Какво пишеше в обявите? — попита Стюарт недоверчиво.
— Не питай — обади се Реган. — Вярвай ми, не искаш да знаеш. Присъствала съм на няколко от разискванията на първоначалните идеи.
