хора!
И навиците им са учудващо нечистоплътни. Но нищо. Аз отговарям за теб. Ще те науча на обноски. Ще заприличаш на човек и майка ми ще научи онова, което я интересува. — Баня — повтори той.
— Махай се, преди да съм те разкъсал на парчета — озъби се Блакторн и му махна с ръка да си върви.
Настъпи миг мълчание, след което се появиха другите трима японци и трите жени. Мура им обясни накратко за какво става дума, след което отсече безпрекословно:
— Баня, моля.
— Вън!
Мура направи крачка напред и влезе в стаята. Блакторн посегна, колкото да го избута навън, защото не искаше да му причини болка, ала внезапно изпищя. Необяснимо как Мура бе ударил лакътя му е острото на дланта си и сега ръката му висеше безпомощно, парализирана. Побеснял, той се нахвърли върху японеца, но стаята се завъртя пред очите му и в следващия миг се намери проснат по лице, а гърбът му бе скован от същата пронизваща болка, която не му позволяваше да помръдне.
— За бога…
Опита се да стане, но краката му се подкосиха. А Мура най-спокойно протегна малкия си, но твърд като желязо пръст и докосна някакъв нервен център на врата му. Болката го ослепи.
— Господи Исусе…
— Баня? Моля?
— Да… да…
Блакторн едва си поемаше дъх от обезумяващата болка, причинена с такава лекота от това дребно човече, проснал го безпомощен, като малко дете, така че всеки би могъл да му пререже гърлото.
Мура бе усвоил изкуството на джудо и карате преди много години, както и умението да борави с меч и копие. Тогава беше воин и се биеше на страната на Накамура, генерала селянин, тайко — много преди тайко да стане тайко — когато селяните можеха да бъдат самураи, а самураите можеха да са селяни, занаятчии или дори дребни търговци и въпреки това да бъдат воини. Странно, мислеше Мура, като гледаше разсеяно проснатия в краката му великан, че кажи — речи, първото нещо, което тайко стори веднага щом стана всевластен, бе да нареди на селяните да захвърлят оръжието и да престанат да бъдат воини. Тайко им забрани завинаги да носят оръжие и установи неотменима кастова система, която сега контролираше целия живот в империята: най-отгоре бяха самураите, след тях идваха селяните, после занаятчиите, търговците, актьорите, париите, бандитите и най-долу на стълбицата — ета, нечовеците — онези, които се грижеха за мъртвите, занимаваха се с обработване на кожи и с умрелите животни, бяха палачи, жигосваха, осакатяваха. Разбира се, варваринът не влизаше в системата на тази стълбица.
— Моля за извинение, капитан-сан — ниско се поклони Мура, но го беше срам заради този варварин, който се търкаляше по пода, стенеше като малко бебе и изобщо се излагаше. Да, много съжалявам, мислеше той, но няма как. Ти ме предизвика извън всякакви разумни граници дори за един варварин. Крещиш като безумен, разстройваш майка ми, нарушаваш спокойствието на дома ми, безпокоиш прислугата, а жена ми вече замени една врата с нова. Не можех в никой случай да допусна твоята очевидна липса на обноски да мине съвсем ненаказана, нито пък да позволя да не се подчиняваш на желанията ми в собствената ми къща. Всичко това е за твое добро. Пък и нищо толкова не е станало, защото вие, варварите, всъщност нямате авторитет за губене. Като изключим свещениците — те са други. Миришат ужасно, но са миропомазани от самия бог — отец, така че имат огромен авторитет. Докато ти — ти си лъжец и пират. Никаква чест. Чудна работа! Твърди, че бил християнин! За съжаление това ни най-малко няма да ти помогне. Нашият даймио ненавижда Правата вяра и варварите и ги търпи само по необходимост. Но щом не си нито португалец, нито християнин, значи законът не те закриля! Така че дори да умреш или най- малкото да те осакатят, мой дълг е да срещнеш съдбата си чист — Баня много хубава — изрече той в заключение.
Помогна на останалите мъже да пренесат все още замаяния Блакторн през къщата, градината и покритата отгоре пътека, с която ужасно се гордееше, до банята. Жените ги следваха.
Това се оказа едно от най-големите преживявания в живота му. Още тогава разбра, че ще има да разказва и преразказва видяното на стотици чашки горещо саке, както се нарича японското вино, на недоверчивите си приятели, на другите старейшини, на рибарите, селяните, на децата си, които също отначало нямаше да му вярват. А те на свой ред щяха да предават чутото на своите деца и името на рибаря Мура щеше да живее вечно в село Анджиро, провинция Идзу, на югоизточния бряг на главния остров Хоншу. И всичко това, защото той, Мура, рибарят, има късмета да бъде кмет през първата година след смъртта на тайко и поради това бе временно отговорен за водача на странните варвари, появили се от Източното море.
Глава втора
— Даймио Касиги Ябу, господар на Идзу, иска да знае кой си, откъде си дошъл, как си стигнал дотук и какви пиратски действия си извършил — преведе отец Себастио.
— Колко пъти ще ти казвам, че не сме пирати!
Утрото беше ясно и топло и Блакторн беше коленичил пред платформата, издигната насред селския площад. Главата още го болеше от удара. Запази спокойствие и разсъждавай, каза си той. Този съд ще реши живота на всички ви. Ти си само говорителят на екипажа и нищо друго. Езуитът е настроен враждебно, а друг преводач няма, така че трябва да намериш начин да разбереш какво казва на японски. Единственото нещо, в което можеш да си сигурен, е, че няма да си мръдне пръста да ти помогне — „Събери си ума, момче — чу той гласа на стария Олбан Карадок — Когато бурята е в разгара си и морето е ужасяващо — тогава трябва да събереш всичкия си ум. Така ще запазиш и себе си, и кораба — ако ти си лоцманът. Събери си ума и изстискай сока на всеки ден, колкото и да е лош…“
Сокът на днешния ден е горчива жлъч, мрачно помисли Блакторн. Защо чувам гласа на Олбан толкова ясно?
— Първо кажи на даймио, че нашите страни воюват, че сме врагове — каза той на глас — Кажи му, че Англия и Холандия воюват с Испания и Португалия.
— Пак те предупреждавам да даваш прости отговори и да не изопачаваш фактите. Холандия или, ако искаш, наречи я Нидерландия, Зеландия, Обединените провинции или не знам как още я наричате вие, мръсни холандски бунтовници, е малка, непокорна провинция на Испанската империя. Ти си водач на предатели, въстанали срещу законния си крал!
— Воюва Англия, а Холандия е отдел…
Блакторн не продължи, защото свещеникът вече не го слушаше, а превеждаше.
Даймио се беше възкачил върху платформата — нисък, трътлест, властен. Бе коленичил удобно, със спретнато прибрани под задника пети, а от двете му страни бяха застанали четиримата му помощници, единият от тях Касиги Оми — негов племенник и васал. И четиримата бяха облечени в копринени кимона, с наметнати върху тях богато украсени връхни дрехи с огромни, колосани рамене, пристегнати в кръста с широки пояси. И неизменните мечове.
Мура също бе коленичил в праха на площада. Беше единственият жител на селото — останалите зрители бяха петдесетте самураи, пристигнали заедно с даймио. Бяха насядали дисциплинирано в равни, безмълвни редици. Екипажът бе коленичил зад гърба на Блакторн, а недалеч от тях бяха пазачите. Когато пратиха да ги доведат, наложи се да пренесат капитана на ръце, макар че болките му бяха ужасни. Позволиха му да легне в праха, все още в полусъзнание. Блакторн се поклони заедно с всички останали, щом се намериха пред даймио, но се оказа, че не било достатъчно. Самураите ги блъснаха да паднат на колене и заровиха главите им в праха както на селяните. Опита се да протестира и извика на свещеника да обясни, че обичаят им не е такъв, че е водач и пратеник на една страна и трябва да се отнасят към него като към такъв. Ала дръжката на едно от копията го отхвърли на няколко крачки разстояние. Хората му инстинктивно се сбиха накуп, готови за нападение, но той им изкрещя веднага да коленичат. За щастие се подчиниха. Даймио произнесе нещо гърлено, а свещеникът го преведе като предупреждение да говори истината, при това бързо. Блакторн поиска стол, но езуитът му обясни, че японците не използуват столове и в цяла Япония няма нито един.
