Най-сетне капитанът, барабанчикът и гребците разбраха какво става и налегнаха с всички сили върху веслата. Ябу изкрещя някаква команда, ронините оставиха лъковете и хукнаха да помагат на гребците. Самият Ябу също седна зад едно весло.
Рамо до рамо. Оставаха само стотина метра.
Тогава от някои рибарски лодки наскачаха Сиви, по-безстрашни от останалите, насочиха се към галерата и започнаха да мятат куки, за да се закачат за нея. Носът на галерата обаче се вряза в тях, куките паднаха във водата, преди да достигнат кораба, и самураите се издавиха. А гребците нито за миг не нарушиха ритъма си.
— Дайте по-наляво!
— Не смея, капитане. Торанага не е глупак. Ето, вижте, пред нас са рифове, опасно е.
Ферейра съзря острите зъбери недалеч от последната лодка.
— Господи, избутайте го натам!
— Два градуса наляво!
Отново и фрегатата, и Блакторн свърнаха вляво. И — двата кораба целеха отрупаните лодки. Блакторн също забеляза скалите. Още една лодка потъна, последвана от залп стрели, които се забиха в борда. Той продължи да държи същия курс, докато можеше, след което изрева: „Пет градуса вдясно!“ — за да предупреди Родригес, в чак тогава завъртя кормилото.
Родригес взе предпазни мерки, но този път не върна кораба изцяло на предишния курс, така че се появи непредвидена в плана опасност от сблъскване.
— Хайде, давай, копеле такова — изкрещя Родригес, възбуден от гонитбата и ужаса, който изпитваше. — Дай да си премерим силите!
Блакторн трябваше за част от секундата да избира между скалите и фрегатата. Благослови наум гребците, които не напускаха поста си, целия екипаж и всички останали, които със съзнателната си дисциплина му даваха тази възможност да избира. И направи своя избор. Завъртя още вдясно, измъкна пищова си и се прицели.
— Дай път, за бога — изрева той и дръпна спусъка.
Изстрелът изсвистя над квартердека на фрегатата, някъде между Родригес и капитана.
Ферейра приклекна, а Родригес се намръщи. Ах ти, англичанино, кучи сине! Късмет ли имах, ти ли стреляш много добре, или наистина целеше в мен?
Съзря втория пищов в ръката на Блакторн и погледна Торанага. Но веднага забрави за японеца — реши, че за момента не е важен.
Благословена майко божия, как да постъпя? Да се придържам ли към плана, или да го променя? Не е ли по-добре да убия англичанина? За доброто на всички ни? Кажи ми, дай ми някакъв знак!
Сам си отговаряй, Родригес, мисли за безсмъртната си душа. Мъж ли си или какво?
Тогава чуй: други еретици ще плъпнат като въшки на мястото на този англичанин, независимо дали ще го убиеш, или ще го оставиш жив. Дължиш му един живот, пък и не обичаш да убиваш — най-малко лоцмани.
— Дай вдясно — нареди той на кормчията и отстъпи.
— Моят господар пита защо за малко не се блъснахте в галерата.
— Това беше само игра, сеньора, игра, която играем ние, лоцманите. За да си изпитаме нервите един на друг.
— А пистолетният изстрел?
— И той бе част от играта — да се изпитат моите нерви. Скалите бяха съвсем наблизо и аз, изглежда прекалено бях притиснал англичанина. Ние с него сме приятели, нали разбирате?
— Моят господар казва, че тези игри са глупави.
— Моля да ме извините пред него. Важното е, че галерата е в безопасност и аз много се радвам.
— Предварително ли бяхте уговорили с Анджин-сан този начин на бягство?
— Просто той се оказа много умен, с отлични рефлекси. Луната му освети пътя и морето се отнесе благосклонно. Никой не сгреши. Но не разбрах защо лодките не го нападнаха. Такава очевидно е била волята божия.
— Нима? — обади се Ферейра, без да се обърне, като се взираше в галерата зад тях.
Пристанището бе останало далеч назад и те браздяха морето по главния път за Осака, в пълна безопасност, следвани на няколко възела разстояние от галерата. И двата кораба не бързаха. Повечето весла на галерата бяха прибрани, гребците възстановяваха силите си.
Родригес не обърна внимание на Ферейра. Мислите му бяха погълнати от Торанага. Добре, че застанахме на негова страна, мислеше си той. По време на надлъгването с Блакторн внимателно бе наблюдавал японеца, доволен от предоставената му рядка възможност. Торанага не изпускаше нищо от погледа си — нито артилеристите, нито оръдията, нито платната, и задаваше чрез Марико безброй въпроси, за да задоволи ненаситното си любопитство. Това за какво е? Как зареждате оръдията? Колко барут слагате? Как стреляте с тях? Тези въжета за какво са?
— Моят господар казва, че това сигурно е карма. Нали знаете какво е карма, сеньор?
— Да.
— Той ви благодари, за гдето му позволихте да използува кораба. А сега вече ще се върне на своя.
— Какво — рязко се извърна Ферейра. — Ние ще стигнем в Йедо много преди галерата. Торанага-сама е добре дошъл на нашия кораб.
— Моят господар казва, че вече няма смисъл да се безпокоите. Ще се прехвърли на своя кораб.
— Много го моля да остане. Неговата компания ни е безкрайно приятна.
— Торанага-сама ви благодари, но желае незабавно да се прехвърли на своя кораб.
— Добре тогава. Правете каквото иска, Родригес. Дайте им знак и спуснете лодката. — Ферейра беше разочарован. Искаше му се да види Йедо и да опознае по-добре Торанага — още повече, че бъдещето им сега бе тясно свързано с него. Не бе повярвал на думите на японеца за начина да се избегне войната. Въвлякохме се в нея на страната на тази маймуна и ще се бием срещу Ишидо, няма как. Макар че тази работа хич не ми харесва. — Много съжалявам за компанията на Торанага-сама — поклони се той учтиво.
Торанага също му се поклони и каза нещо.
— Господарят ви благодари — преведе Марико и добави към Родригес: — Торанага-сама казва, че като се завърнете с Черния кораб, ще ви възнагради за всичко, което направихте за галерата.
— Нищо не съм направил. Изпълних дълга си. Извинете ме, задето не ставам от стола си, но нали разбирате, кракът ми — отвърна Родригес с поклон. — Бог да ви закриля, сеньора.
— Благодаря, капитан-лоцмане. Желая ви същото.
Докато слизаше внимателно зад Торанага, тя забеляза, че лодката — се командува от боцмана Песаро, и цялата настръхна. С усилие на волята се пребори с отвращението си и благодари наум на Торанага, задето реши да напусне този смрадлив кораб.
— Попътен вятър и успешно плаване — извика подире им Ферейра. Махна им с ръка, те отвърнаха на поздрава му и лодката потегли.
— Свободен си, щом лодката се върне и галерата изчезне от погледа ни — нареди той на главния артилерист.
После се качи на квартердека и застана пред Родригес.
— Един ден ще съжалите, че не го унищожихте.
— Всичко е в божиите ръце. Англичанинът е „свестен“ лоцман, ако се абстрахирате от религията му, капитане.
— И за това съм мислил.
— И какво решихте?
— Колкото по-скоро стигнем Макао, толкова по-добре. Напънете се, Родригес, да пристигнем възможно най-бързо.
И Ферейра слезе долу. Кракът на Родригес пулсираше болезнено. Той отпи от манерката с грога. Да върви по дяволите Ферейра, но моля те, господи, не преди да сме стигнали Лисабон.
