Шогун

Вятърът леко промени посоката си и облак затули луната. Замириса на дъжд и зората изпъстри нощното небе. Той съсредоточи цялото си внимание върху кораба, платната и посоката. Напълно задоволен, обърна поглед към лодката и чак накрая към галерата.

Отпи още глътка ром, доволен, че планът му мина тъй добре. Дори и пистолетният изстрел, който сложи точка на въпросите. Усети задоволство от решението, което бе взел.

Само аз можех да го реша и аз го реших.

— Макар че, англичанино, капитанът е прав — добави той с тъга. — Ти ще внесеш ереста в този райски кът.

Глава двадесет и девета

— Анджин-сан?

— Хай — стресна се Блакторн от дълбокия си сън.

— Нося храна. И чай.

За миг не можа да се ориентира къде се намира. После разпозна каютата си на галерата. Сноп слънчеви лъчи пронизваше мрака. Усети се отпочинал. Ударите на тъпана не се чуваха и дори в бездънния му сън шестото чувство му бе подсказало, че котвата е спусната и корабът е на сигурно място, до брега, в спокойни води.

Подносът бе в ръцете на някаква прислужничка. До нея стоеше Марико. Ръката й не бе превързана. Койката, в която лежеше Блакторн, беше на лоцмана — същата, в която спа по време на плаването с Родригес от Анджиро до Осака и вече я усещаше също тъй удобна и позната, както и собствената си койка на „Еразъм“. Ех, „Еразъм“! Какво ли не би дал да се качи отново на него, да види екипажа си!

Той се протегна с удоволствие и отпи от чашата чай, която Марико му подаде.

— Благодаря. Много е ароматен. Как е ръката ви?

— Много по-добре, благодаря. — Марико я сви, после пак я опъна, за да му покаже колко е добре. — Костта не беше засегната.

— Изглеждате по-свежа, Марико-сан.

— Да, вече съм добре.

Когато тя се завърна на кораба заедно с Торанага, беше на ръба на припадъка.

— Останете горе на чист въздух, ще ви мине по-бързо — посъветва я англичанинът.

— Господарят пита — защо стреляхте с пистолета?

— Това е една игра, само между лоцмани.

— Господарят ви поздравява за майсторството, което проявихте.

— Имахме голям късмет. Добре, че нямаше облаци. И целият екипаж беше чудесен. Марико-сан, бихте ли попитали капитан-сан дали познава тези води? Съжалявам много, но предайте на Торанага-сама, че няма да мога да издържа повече буден. В краен случай ще трябва да поспрем за малко. Имам нужда от сън.

Смътно си спомни, че Торанага му каза да слезе да спи, защото капитанът можел и сам да се справи — щели да плават покрай брега, а не в открито море.

Блакторн се протегна още веднъж и отвори кръглото прозорче. На около двеста метра се виждаше скалистият бряг.

— Къде се намираме?

— До брега на провинция Тотоми. Торанага-сама пожела да поплува и да даде на гребците време да отпочинат. Утре пристигаме в Анджиро.

— В рибарското село? Не е възможно! Наближава обяд, а призори бяхме още съвсем близо до Осака. Не е възможно.

— А, това беше вчера, Анджин-сан. Вие спахте два дни и една нощ. Торанага-сама нареди да ви оставят да се наспите. А сега смята, че ако поплувате, най-добре ще се ободрите. След като закусите.

Закуската представляваше две купички ориз и опечена почти до овъгляване риба, залята с тъмен, едновременно солено-горчив и сладникаво-кисел сос, който, както тя му обясни, се правел от ферментирали соеви зърна.

— Благодаря, с удоволствие ще поплувам. Почти тридесет и шест часа значи? Нищо чудно, че се чувствувам като нов. — Той пое подноса от ръцете на прислужницата и усети вълчи глад. Но не започна веднага да се храни. — От какво се страхува тази жена?

— Не се страхува, Анджин-сан. Малко е нервна. Моля да я извините, но никога досега не е виждала чужденец толкова отблизо.

— Кажете й, че при пълнолуние на нас, варварите, ни поникват рога и от устите си бълваме огън като дракони.

Марико се засмя.

— Не мога да й кажа такова нещо. — Тя посочи масата. — Тук има прах за миене на зъби, четка, вода и чисти кърпи. — После добави на латински: — Много се радвам, че сте тъй добре. Това, което казаха за вас, когато вървяхме от крепостта за пристанището, излезе напълно вярно — вие сте много храбър.

Очите им се срещнаха и двамата замълчаха. Тя се поклони учтиво. Прислужницата също. Вратата се затвори след тях.

Не мисли за нея, заповяда си той. Мисли за Торанага и Анджиро. Защо спираме утре в селото? За да свалим Ябу? Много му здраве!

В Анджиро пак ще се срещна с Оми. Какво да правя е него?

Защо не помоля Торанага да ми подари главата му? Дължи ми едва-две услуги. Или да поискам да се бия с него? Но как? С пищови или с мечове? С мечове нямам никакъв шанс, а с пищови е равносилно на убийство. Най-добре кротко да изчакам. Може в най-скоро време да ми се предостави удобен случай да отмъстя и на двамата. Нали се ползувам с благоволението на Торанага! Имай търпение. Помисли какво е най-разумно да поискаш от него. Скоро ще бъдем в Йедо, така че няма време. Какво да поискаш от Торанага?

Блакторн се хранеше с клечките, както го бяха учили в затвора — повдигна купичката до устата си, а с клечките избутваше лепкавия ориз от ръба на съдинката право в устата си. С рибата се справяше по-трудно. Все още не беше достатъчно сръчен, затова пусна в действие пръстите си, доволен, че е сам в каютата, защото храненето с пръсти пред Марико, Торанага и кой да е японец би се сметнало за неуважение.

Скоро купичките бяха празни, а той усещаше същия вълчи глад.

Откъде да намеря още храна — запита се той на глас. Господи, Исусе Христе, какво не бих дал за малко топъл хляб, пържени яйца, масло и сирене…

Повечето моряци на палубата бяха голи. Някои се бършеха с кърпи, други се печаха на слънцето, трети скачаха в морето. Непосредствено до кораба моряците и самураите плуваха във водата, гмуркаха се и се забавляваха като малки деца.

— Конничи уа, Анджин-сан.

— Конничи уа, Торанага-сама.

Торанага се изкачваше чисто гол по стълбата, спусната долу във водата.

— Соната уа ойогитамо ка? — попита той и махна към морето.

— Хай, Торанага-сама, домо — отговори Блакторн, като предположи, че го канят да се присъедини към къпещите се.

Торанага обаче посочи отново морето и извика Марико да превежда. Тя слезе от задната палуба с алено чадърче в ръка, но бяло домашно кимоно.

— Торанага-сама казва, че имате отпочинал вид, Анджин-сан. Водата много освежава. Той ви кани да поплувате.

Торанага се беше облегнал безгрижно на парапета и си бършеше ушите с малка хавлиена кърпа. В лявото му ухо, изглежда, беше влязла вода, защото заподскача на един крак с наведена глава. Беше мускулест и в много добра форма, ако не се смяташе шкембето. Блакторн се чувствуваше неудобно пред Марико, но въпреки това започна да се съблича, докато остана съвсем гол.

— Торанага-сама пита дали всички англичани са така космати. Толкова ли са им светли космите?

— Само някои.

— Нашите мъже нямат косми по гърдите и ръцете. Или имат съвсем малко. Казва, че телосложението ви