поглъщат парче по парче. В момента Испания е най-богатата държава в нашия свят поради златото на инките и другите мексикански племена, което награбиха и изпратиха в Испания.
Марико имаше суров вид. Тя бързо схвана същността на урока, преподаден от Блакторн. Както впрочем и Торанага.
— Моят господар казва, че този разговор е безсмислен. Как е възможно сами да си дадат такива права?
— Не те, а папата им ги даде — земният наместник на Христос. А в замяна на това те разпространяват словото господне.
— Не ви вярвам — възкликна тя.
— Моля ви да предадете казаното от мен, сеньора. То е
Тя се подчини и дълго говори нещо, явно неуспокоена.
— Моят господар… Моят господар казва, че просто се опитвате да ни настроите срещу враговете си. Вярно ли е това? В името на живота си, сеньор, отговорете!
— Папа Александър VI постави първата демаркационна линия през 1493 година — започна Блакторн и благослови наум Олбан Карадок, задето навремето го накара да зазубри толкова много факти, и отец Доминго, който го осведоми за гордостта на японците и му даде ключ към умовете им. — През 1506 година папа Юлий II направи някои промени в Тордесилския договор, подписан от Испания и Португалия през 1494 година. Папа Климент VII ратифицира Сарагоския договор от 1529 година — едва преди седемдесет години — по силата на който втора линия се тегли ей тук. — Пръстът му разряза пясъка през крайната точка на Южна Япония. — Той дава на Португалия пълни права над Япония и всичко останало от Япония и Китай до Африка. Правото да ги експлоатира както намери за добре, като в замяна на това трябва да разпространяват католицизма.
Той отново зачака, докато жената се колебаеше развълнувана, и усещаше нарастващото раздразнение на Торанага, че чака да му преведе.
Марико принуди устните си да повторят думите на лоцмана. Възможно ли е наистина — питаше се тя. Как може негово светейшество да постъпи по такъв начин? Да подари страната ни на португалците! Трябва да е лъжа. Но нали лоцманът се закле в Исус!
— Този човек твърди, господарю, че по времето, когато негово светейшество папата е взел тези решения, целият им свят, дори страната на Анджин-сан, е бил католически. Разцеплението още не е било настъпило. Така че тези папски решения били… задължителни за… всички народи. Също така каза, че макар португалците да имат правото да експлоатират Япония, те постоянно се карат с испанците кой трябва да я притежава — поради богатата ни търговия с Китай.
— Какво е мнението ти, Кири-сан — попита Торанага, не по-малко потресен от останалите. Само момчето си играеше с ветрилото и не обръщаше внимание на разговора.
— Той вярва, че говори истината — отвърна Кири. — В това няма съмнение. Но как може да се докаже — или поне част от онова, което разказа?
— Вие как бихте го доказали, Марико-сан — попита Торанага, ни най-малко смутен от нейната реакция и много доволен, че я използува за преводач.
— Първо бих попитала Цуку-сан. А после бих изпратила някой доверен васал да отиде в техния свят да провери. Може би придружен от Анджин-сан.
Кири се обади:
— Ако свещеникът не потвърди казаното от него, това няма да означава, че лоцманът лъже.
Кири също беше доволна, че подсказа на Торанага да извика Марико да превежда, когато той започна да търси с кого да замени Цуку-сан. Тя знаеше, че на Марико може да се има доверие и ако се закълне в чуждоземния си бог, ще мълчи и при най-тежкия разпит от кой да е християнски свещеник. Колкото по- малко знаят тия дяволи, толкова по-добре. А варваринът е истинска съкровищница от знания!
Кири видя, че момчето се прозява, което също я зарадва. Колкото по-малко разбира детето, толкова по-добре. После каза:
— Защо не изпратите да доведат главния християнски жрец и да го попитате какво ще каже за тези факти? Де го чуем и него. Лицата им обикновено са открити — те не умеят да се прикриват.
Торанага кимна с поглед, закован в Марико.
— Марико-сан, доколкото познавате южните варвари, смятате ли, че ще се подчинят на заповедите на папата?
— Несъмнено.
— Ще гледат ли на тях като на заповеди, дадени от самия християнски бог?
— Да.
— И всички ли християни католици ще му се подчинят?
— Да.
— Дори нашите християни тук?
— Да, така мисля.
— И вие ли?
— Да, господарю. Ако заповедта е от негово светейшество лично до мен, ще се подчиня, за да спася душата си. — Погледът й беше твърд. — Но дотогава ще се подчинявам само на законния си господар, главата на семейството ми или на съпруга си. Аз съм японка — вярно, че съм християнка, но преди всичко съм самурай.
— Мисля, че тогава ще е най-добре, ако това светейшество стои по-далеч от бреговете ни — замислено каза Торанага. После реши какво ще прави с варварина Анджин-сан. — Кажете му… — Той млъкна.
Всички погледи се насочиха към пътеката, по която към тях се приближаваше възрастна жена. Беше облечена в качулатата дреха на будистка монахиня. С нея вървяха четирима Сиви. Те спряха и жената се доближи сама.
Глава седемнадесета
Всички й се поклониха ниско. Торанага забеляза, че лоцманът му подражаваше и не стана, нито започна да я разглежда, както би направил всеки варварин, с изключение на Цуку-сан. Този лоцман бързо се учи, помисли си той, а умът му още пламтеше от всичко чуто. Десетки хиляди въпроси гъмжаха в главата му, но привичната му самодисциплина надделя, той временно ги отпрати в по-отдалечено кътче на мозъка си и се съсредоточи върху настоящата опасност.
Кири побърза да подаде на старата жена собствената си възглавничка и и помогна да седне, след което коленичи до нея и мълчаливо и предостави услугите си.
— Благодаря, Кирицубо-сан — отвърна жената на поклона им. Казваше се Йодоко и беше вдовицата на тайко, а след смъртта му се оттегли в будистки манастир. — Извинявам се, че идвам непоканена и ви прекъсвам, Торанага-сама.
— Вие никога не сте непоканена и винаги сте добре дошли, Йодоко-сама.
— Благодаря, благодаря. — Тя погледна към Блакторн с присвити очи, за да го види по-добре. — Но ми се струва, че наистина ви прекъснах разговора. Не виждам с кого… Този тук варварин ли е? Очите ми стават все по-зле. Но не е Цуку-сан, нали?
— Не, този е новият варварин — отвърна Торанага.
— А, той ли е? — Йодоко се взря още по-усилено. — Моля ви да му кажете, че не виждам добре и това обяснява неучтивото ми държане.
Марико преведе.
— Той казва, че и в неговата страна много хора са късогледи, Йодоко-сама, но носят очила. Попита дали и ние имаме очила. Казах му да, някои от нас ги носят — имаме ги от южните варвари, и че сте ги носили, но вече не ги искате.
— Да. Предпочитам мъглата, която ме заобикаля. Много от нещата, които виждам в днешно време, не ми харесват. — Йодоко се обърна и погледна момчето. Престори се, че едва сега го е видяла. — О! Синът ми! Ето къде сте били. Търсих ви. Колко ми е приятно да ви видя, куампаку.
Тя се поклони почтително.
— Благодаря, Първа майко. — Яемон се усмихна радостно и отвърна на поклона й. — Да бяхте чули само
