сеньора Марико Бунтаро, не съм сеньорита.
— Да, сеньора. — Блакторн погледна към Торанага. — Откъде желаете да започна?
Тя го попита. През лицето на Торанага пробяга лека усмивка.
— Той казва — от началото.
Блакторн разбра, че това беше още едно изпитание. Откъде да започна, на какво да се спра от всички безкрайни възможности? Към кого да обърна думите си? Към Торанага, момчето или жената? Очевидно, ако присъствуваха само мъже, към Торанага. Но при това положение? Защо са тук жените и момчето? Сигурно има някакво значение.
И той реши да съсредоточи вниманието си върху момчето и жените.
— В древни времена страната ми е била управлявана от един велик крал, който имал вълшебен меч, наречен Ескалибур, а кралицата му била най-прекрасната жена в страната. Главният му съветник бил магьосник, казвал се Мерлин, а името на краля било Артур — уверено започна той легендата, която баща му често му разказваше в далечните години на неговото детство. — Столицата на Артур се наричала Камелот и той царувал в щастливи времена без войни, с добри реколти и… — В този момент осъзна грешката си. Същността на разказа бе за Гуинивер и Ланселот — кралица прелюбодейка и васал предател, за Мордред — незаконния син на Артур, който повежда война срещу баща си, и за бащата, който убива сина и самият той е смъртно ранен от него в боя. Ах, Исусе Христе, как можах да направя такава глупост! Та нали и Торанага е крал! И жените вероятно са негови съпруги. Ами ако момчето му е син?
— Зле ли ви стана, сеньор?
— Не… извинете… само малко…
— Говорехте, сеньор, за този крал и добрата реколта…
— Да, но като в повечето страни миналото ни е забулено в легенди и митове, голяма част от които са без особено значение — вяло проговори той, като се опитваше да спечели време.
Тя се втренчи озадачено в него. Торанага го прониза с поглед, а момчето се прозя.
— Какво говорехте, сеньор?
— Аз… такова… — В този момент го осени чудесна идея. — Най-добре, сеньора, да нарисувам карта на света — такъв, какъвто го знаем — бързо изрече той. — Искате ли…
Тя преведе думите му и очите на Торанага светнаха, макар че момчето и жените не реагираха. Как да събуди интереса им?
— Господарят ми е съгласен. Сега ще изпратя да донесат хартия…
— Благодаря, но на първо време ще я нарисувам на пясъка, а по-късно, ако ми предоставите материали за писане, ще се опитам да нарисувам и по-точна карта.
Той слезе от възглавничката, коленичи и започна да чертае с пръст груба и приблизителна карта, обърната наопаки, за да я виждат по-добре.
— Земята е кръгла като портокал, но тази карта е нещо като кората на портокала, разрязана на две кръгли половинки от север на юг и обърната обратно, за да ви стане по-ясно. Освен това в долната и горната част е малко разтеглена. Точно преди двадесет години един холандец на име Меркатор изнамери този начин на представяне на света. Това е първата точна карта. Дори я използуваме в плаването — нея или глобусите, също измислени от Меркатор. — Той смело очерта континентите. — Ето север, ето и юг, запад и изток. Япония се намира тук, а моята страна е на другия край на света — тук. Всичко това все още е непознато и неизследвано. — Той премахна с един жест цяла Северна Америка от Мексико до Нюфаундленд, цяла Южна Америка без Перу и малка ивица около океана и всичко на север и изток от Норвегия, на изток от Московия, цяла Азия, вътрешността на Африка, всичко на юг от Ява и горната част на Южна Америка. — Познаваме крайбрежията, но почти нищо друго. Вътрешността на Африка, Америките и Азия са почти изцяло забулени в тайна. — Той млъкна, за да може тя да навакса с превода.
Марико превеждаше вече с по-голяма лекота и той усети как интересът им се възбужда. Момчето се размърда и се приближи.
— Наследникът желае да знае къде се намираме ние на тази карта.
— Ето тук. Това е Китай. Не знам на какво разстояние сме от брега. Трябваха ми две години, за да доплавам оттук дотук. — Торанага и дебелата жена извиха вратове, за да видят по-добре.
— Наследникът пита защо сме толкова малко петънце на картата.
— Всичко зависи от мащаба, сеньора. На този континент, от Нюфаундленд — ето тук, до Мексико — тук, има почти хиляда левги, всяка една от по три мили. А оттук до Йедо са около сто левги.
Настъпи мълчание, след което всички започнаха оживено да разговарят помежду си.
— Торанага-сама желае да му покажете на тази карта как сте стигнали до Япония.
— Ето така. Това тук е Магелановият проток — на края на Южна Америка. Наречен е на името на португалския лоцман, който го откри преди осемдесет години. Оттогава португалците и испанците го пазят в тайна, само за тях. Ние сме първите другоземци, минали през него. Притежавах един от тайните им дневници — нещо като карта с указания, но дори при това положение трябваше да изчакам шест месеца, за да го прекося, защото ветровете бяха насрещни.
Тя преведе и Торанага вдигна към него недоверчив поглед.
— Моят господар казва, че грешите. Всички вар… всички португалци идват откъм юг — и само от юг.
— Така е, португалците предпочитат този път — през нос Добра Надежда, както го наричаме, защото по тези брегове — Африка, Индия и Островите на подправките — имат десетки укрепления, където се снабдяват с провизии и прекарват зимата. Освен това галеоните използуват Магелановия проток, за да стигнат до колониите си в Тихия океан и Филипините, или пресичат ето тук, при тесния Панамски провлак, за да избягнат месеците, нужни за заобикаляне. За нас обаче беше по-безопасно да се опитаме да преминем през Магелановия проток, защото в противен случай трябваше да се промъкнем през вражеските укрепления на португалците. Моля ви да кажете на Торанага-сама, че вече ми е известно разположението на повечето от тях. Между другото повечето използуват японски войски — добави той натъртено. — Монахът, който ми съобщи тези сведения в затвора, е испанец и е настроен враждебно към португалците и към всички езуити.
Блакторн забеляза на лицето и незабавна реакция, а след като преведе, видя изумлението, изписано по лицето на Торанага. Дай и повече време, каза си той, изразявай се по-простичко.
— Японски войски? Искате да кажете самураи?
— Мисля, че ги наричате ронини.
— Споменахте тайна карта. Господарят ми иска да знае как сте я получили.
— Един холандец на име Питер Сайдерхоф служеше като секретар на епископа на Гоа — това е титлата на главния католически свещеник, а Гоа е столицата на португалска Индия. Вие сигурно знаете, разбира се, че португалците се опитват да завоюват този континент със сила. Като личен секретар на този архиепископ, който освен това е бил и португалски вицекрал по същото време, Питер Сайдерхоф е имал достъп до какви ли не документи, минаващи през ръцете му. След много години успял да се добере до някои от дневниците им — карти — и ги преписал. В тях се указва тайният път през Магелановия проток и как да се стигне до нос Добра Надежда, както и плитчините и рифовете от Гоа до Япония през Макао. Моят дневник беше именно с Магелановия проток. Намираше се измежду документите, които изгубих заедно с кораба си. Те са от жизнено важно значение за мен и могат да допринесат голяма полза за Торанага-сама.
— Господарят казва, че се е разпоредил да ги намерят. Моля, продължавайте.
— Когато Сайдерхоф се завърнал в Холандия, той продал дневниците и картите на Източно-индийската търговска компания, която получи монопол да изследва Далечния изток.
Тя го погледна хладно.
— Значи този човек е бил платен шпионин?
— За картите му е било платено, това е така. Такова е обичайното възнаграждение в Холандия. Не с титла или земя, а само с пари. Холандия е република. Разбира се, сеньора, моята страна и нашите съюзници, холандците от години вече воюваме с Испания и Португалия. Нали разбирате, по време на война е от огромно значение да откриеш тайните на врага си.
Марико се обърна и дълго превежда на Торанага.
— Моят господар пита защо този архиепископ е взел на работа един враг.
— Питер Сайдерхоф казал, че този архиепископ, който бил езуит, се интересувал единствено от
