— Да, много са интересни — съгласи се Торанага.
— На всичко отгоре и какво съвпадение — че Ябу-сан се случил да минава оттам точно в същия момент едновременно с ваши и мои хора. Много любопитно.
— Много. Разбира се, лесно може да се обясни защо е бил там — аз изпратих да го повикат, а ваши хора са го придружавали, защото ние двамата с вас се споразумяхме — по ваше предложение — че би било много уместно да започнем да запълваме пропастта, възникнала помежду ни, като ваши хора придружават моите хора, където и да се движат, докато трае това официално посещение.
— Също така е много странно, че бандитите, които са се оказали достатъчно храбри и добре организирани, за да убият първите десет самураи, без те да успеят да окажат някаква съпротива, са се държали като страхливи зайци при появата на нашите хора. Двете страни са били е изравнени сили. Защо бандитите не са се били и защо веднага не са повели варварина към планината, а най-глупаво са тръгнали по главната пътека към крепостта? Много любопитно.
— Много. Утре, като тръгна на лов, обезателно ще взема със себе си двойно повече телохранители. За всеки случай. Неприятно е все пак да знаеш, че около крепостта върлуват бандити. Да… Може би и вие ще се присъедините към мен и ще половуваме заедно? Какво ще кажете да пуснете вашия сокол срещу моя? Ще ловувам в планините на север от Осака.
— Не, благодаря. Утре съм зает. Какво ще кажете за вдругиден? Наредил съм на двадесет хиляди воини да прочистят всички гори и поляни около Осака. В радиус от двадесет ли няма да остане жив бандит. Това мога да ви обещая.
Торанага знаеше, че Ишидо използува бандитите като претекст да увеличи боря на силите си в околността. Щом казва двадесет, значи са петдесет хиляди. Примката се затяга, помисли си той. Защо толкова скоро? Кое е новото предателство? Защо Ишидо е толкова самоуверен?
— Добре тогава, вдругиден, Ишидо-сама. Нали хората ви няма да се навъртат из ловните ми места? Не бих искал да подплашат дивеча.
— Разбира се. А що се отнася до варварина…
— Той е и винаги е бил моя собственост. Както и корабът му. Но като свърша с него, ще можете да го получите. И да го екзекутирате, ако желаете.
— Благодаря. Така и ще направя. — Ишидо затвори ветрилото и го пусна в ръкава си. — Той не е от никакво значение. Онова, което има значение и заради което дойдох да ви видя, е, че… ах, впрочем чух, че майка ми била на посещение в манастира „Джоджи“.
— Нима? Според мен сезонът на вишневия цвят е преминал вече.
— Така е. Но щом иска да види дръвчетата, защо не? Нали ги знаете старите хора — като си наумят нещо, никой не е в състояние да ги разубеди. Само че не е добре със здравето. Тревожа се за нея. Много трябва да внимава — лесно настива.
— И моята майка е същата. Трябва да бдим за здравето на по-старите. — Торанага моментално си отбеляза наум да изпрати известие на абата да внимава много за здравето на старицата. Ако вземе да умре в манастира, последствията ще са ужасни — ще го посрамят пред цялата империя. Всички даймио ще разберат, че в играта за власт е използувал като пионка една безпомощна стара жена, майка на неговия враг, и не е съумял да изпълни задълженията си към нея. Вземането на заложници беше всъщност доста опасен ход.
Ишидо почти ослепя от ярост, когато научи, че почитаемата му майка се намира в Нагоя, в крепостта на Торанага. Много глави паднаха. Незабавно скрои планове за унищожаването на Торанага и положи тържествена клетва да обсади Нагоя и веднага щом започнат военните действия, да изтрие от лицето на земята даймио Кадзамаки и целия му род, под чието попечителство се е намирала И най-накрая изпрати чрез посредници лично послание до абата, че ако през следващото денонощие майка му не напусне манастира здрава и читава, Нага — единственият син на Торанага, до когото можеха да стигнат дългите му ръце — и всичките му жени, които бяха хванали, ще се събудят в селището на прокажените, след като са били хранени и поени от тях, а Нага освен това и обслужен от тяхна проститутка. Ишидо знаеше, че докато майка му се намираше във властта на Торанага, трябва да пипа много внимателно. Обаче даде ясно да се разбере, че ако не я пуснат, империята ще пламне.
— Как е майка ви, Торанага-сама — учтиво попита той.
— Много е добре, благодаря ви. — Торанага си позволи да даде външен израз на доволството си както при мисълта за майка си, така и като си представи безсилната ярост на Ишидо. — Здравето и за нейните седемдесет и четири години е забележително. Моля се и аз да се чувствувам така на нейната възраст.
Ти, Торанага, си на петдесет и осем, но няма да доживееш до петдесет и девет, обеща си Ишидо.
— Моля ви да и предадете най-добрите ми пожелания за дълъг и щастлив живот. Отново ви благодаря и се извинявам за причиненото неудобство. — Той се поклони с подчертана вежливост и като едва сдържаше радостта, която напираше в гърдите му, добави: — Ах, да, важният въпрос, заради който исках да се видя с вас, е, че последното официално заседание се отлага. Няма да се срещнем довечера при залез слънце.
Торанага не изтри усмивката от лицето си, но вътрешно бе потресен.
— Нима? Защо?
— Кияма-сама е болен. Сугияма-сама и Оноши-сама се съгласиха на отлагането. Както и аз. Няколко дни не са от особено значение, когато става дума за такъв важен въпрос, нали?
— Заседанието може да се проведе и без Кияма-сама.
— Решихме обаче да не го провеждаме.
Очите на Ишидо бляскаха доволно, подигравателно.
— Официално ли е решението?
— Ето четирите ни печата.
Торанага кипеше вътрешно. Това забавяне го излагаше на огромна опасност. Дали да не се опита да размени майката на Ишидо за незабавно заседание? Не, защото прекалено много време е необходимо за изпращането на съответните нареждания и може би щеше да жертвува много за нищо.
— Кога ще се състои заседанието?
— Разбрах, че Кияма-сама ще бъде по-добре утре или може би вдругиден.
— Добре. Ще изпратя личния си лекар да го види.
— Той сигурно много би оценил жеста ви, ала неговият лекар е забранил всякакви посещения. Болестта може да е заразна.
— Коя болест?
— Не знам. Предавам онова, което ми беше казано.
— Лекарят му варварин ли е?
— Да. Главният лекар на християните. Християнски лекар свещеник за един даймио християнин. Нашите не са достатъчно добри за един толкова важен даймио — завърши Ишидо подигравателно.
Загрижеността на Торанага нарасна. Ако лекарят беше японец, той можеше да направи доста неща. Но с лекар християнин — при това неизбежно езуитски свещеник, ако му направеше нещо или дори се намесеше, имаше опасност да отчужди от себе си всички даймио християни — нещо, което не можеше да си позволи. Знаеше, че дружбата му с Цуку-сан няма да му помогне срещу християнските даймио Оноши и Кияма. Интересите им диктуваха да се изправят в единен фронт. Не след дълго ще трябва да намери подход към варварските свещеници, да уреди нещо, да открие цената на тяхното сътрудничество. Ако Ишидо наистина е спечелил Оноши и Кияма на своя страна — а всички даймио християни ще ги последват, ако те двамата действуват заедно — тогава аз съм изолиран, мислеше той. И единственият ми изход е Аленото небе.
— Ще посетя Кияма-сама вдругиден — каза той и по този начин даде краен срок.
— Ами заразата? Никога няма да си простя, ако ви се случи нещо, докато сте тук, в Осака. Вие сте наш гостенин и трябва да се грижим за вас. Настоявам да не ходите при него.
— Можете да не се безпокоите, Ишидо-сама заразата, която ще ме свали, не се е появила още на този свят. Забравихте ли какво предрече гадателят?
Когато преди осем години при тайко пристигна китайска делегация, за да се опита да уреди японо- корейско-китайската война, сред тях се намираше един знаменит астролог. Този китаец предсказа много неща, някои от които междувременно се сбъднаха. На една от невероятно щедрите официални вечери, дадени от тайко, той помоли гадателят да предскаже смъртта на някои от съветниците му. Астрологът каза,
