Шогун

десетината придружвачи, които в следващия миг вече се търкаляха мъртви. Нападението бе толкова внезапно и добре планирано, че никой от убитите не бе имал време дори да посегне към меча си.

Носачите на кага бяха паднали на колене, обзети от ужас, притиснали чела в тревата. Блакторн стоеше безпомощно до тях. Капитанът на нападателите — дебел мъж с голямо шкембе — изпрати часови и в двете посоки на пътеката. Останалите взеха да прибират мечовете на убитите. През цялото време не обърнаха никакво внимание на Блакторн — до момента, в който той не започна леко да отстъпва назад. Моментално дебелият водач издаде съскаща команда, която недвусмислено го предупреждаваше да не мърда от мястото си.

Последва втора команда и нападателите съблякоха униформите си. Отдолу бяха облечени в какви ли не парцали и стари кимона. Нахлузиха на главите си маски, които висяха на вратовете им, а единият събра сивите униформи и изчезна с тях някъде навътре в гората.

Трябва да са бандити, реши Блакторн, иначе защо ще си слагат маски? Но за какво съм им потрябвал?

Бандитите спокойно разговаряха помежду си и го разглеждаха, докато бършеха мечовете си в дрехите на убитите самураи.

— Анджин-сан? Хай! — Очите на водача над маската бяха кръгли, лъскави като маслини и пронизващи.

— Хай — отговори Блакторн и усети как кожата му настръхва.

Онзи посочи земята, като ясно му даваше да разбере, че не бива да мърда.

— Уакаримасу ка?

— Хай.

Всички го заоглеждаха от главата до петите. После един от часовите — също маскиран като всички останали — се появи откъм храстите на стотина крачки от тях, махна с ръка и отново изчезна.

Бандата моментално обкръжи Блакторн и се приготви за тръгване. Водачът на бандитите погледна носачите, които се разтрепериха като кучета под погледа на жестокия си господар и заровиха глави още по-надълбоко в тревата.

Тогава водачът излая някаква заповед. Четиримата бавно, недоверчиво вдигнаха глави. Отново се чу същата команда и те се закланяха, запълзяха заднишком, дружно си плюха на петите и изчезнаха в гъсталака. Бандитът презрително се усмихна и махна на Блакторн да тръгва с тях — обратно към града.

И той тръгна — нямаше начин да избяга. Бяха стигнали почти до края на гората, когато отпред се дочу някакъв шум и иззад завоя се показа нова група самураи — около тридесетина на брой. Бандитите се заковаха на място. Самураите бяха облечени в сиви и кафяви униформи. Кафявите вървяха най-отпред — водачът в носилка, зад него няколко конници. Те също спряха. Групите заеха изходни позиции за бой, като си мятаха злобни погледи. Помежду им имаше около седемдесет крачки разстояние. Водачът на бандитите рязко изскочи напред и извика нещо на новите самураи, като сочеше Блакторн и назад към мястото, където бяха унищожили предишната групичка. Извади меча си и го вдигна високо — явно предупреждаваше другите да се махат от пътя му.

Мечовете на останалите бандити светкавично бяха извадени от ножниците с мелодичен звън. По негова заповед един от тях застана зад Блакторн с вдигнат, готов за удар меч, а водачът отново извика нещо на новите противници. В първия миг нищо не последва, но в следващия Блакторн видя, че човекът в носилката слиза на земята, и веднага го позна — беше Касиги Ябу. Ябу също извика нещо на главатаря на бандитите, но той само поклати глава, заканително размаха меча си и заповяда да му се махат от пътя. Тирадата завърши с много решителен тон. Тогава Ябу издаде кратка команда, леко накуцвайки, се хвърли напред с високо вдигнат оголен меч и нададе пронизителен боен вик, следван по петите от хората си. Сивите също не изоставаха.

Блакторн се хвърли на земята, за да избегне удара о меча, който неминуемо щеше да го разсече на две, ала самураят не беше изчислил добре замаха си и това го спаси. Главатарят на бандитите се обърна и хукна назад към гората, следван от хората си.

Кафявите и Сивите моментално обградиха Блакторн от двете му страни. Той се изправи на крака. Някои от самураите се втурнаха да преследват бандитите в храсталака, други се затичаха нагоре по пътеката, а останалите се разпръснаха и зорко се заоглеждаха наоколо. Ябу им даде рязка заповед и се върна обратно, като куцаше още по-силно.

— Со десу, Анджин-сан — каза той, задъхан от усилието.

— Со десу, Касиги Ябу-сан — отвърна Блакторн със същата фраза, която не означаваше нищо определено, а в зависимост от случая можеше да изрази „добре“, „така ли?“, „наистина?“. После махна по посока на избягалите бандити и добави: — Домо. — Поклони се учтиво, като равен на равен, и произнесе още една от чудодейните фрази на Фра Доминго: — Гомен насай, нихон го га ханасе масен — много съжалявам, но не говоря японски.

— Хай — отговори впечатленият Ябу и добави нещо, което Блакторн не разбра.

— Цуаки га имасу ка? — попита Блакторн. — Имате ли преводач?

— Ийе, Анджин-сан, гомен насай.

Блакторн въздъхна облекчено. Значи можеше да общува с него направо, без посредник. Речникът му беше крайно беден, но като начало му стигаше.

Ех, защо нямам преводач, ядосваше се Ябу. В името на Буда! Как ми се иска да разбера какво е станало при срещата ти с Торанага, Анджин-сан, какви въпроси ти е задал и какво си му отговорил за селото, оръдията, товара, кораба, галерата и Родригу-сан. Бих искал да разбера какво сте си казали, къде си бил и защо си тук. Тогава щях да знам какво мисли Торанага, какви са му намеренията. Бих могъл да си съставя план за днешната ми среща с него. А сега съм безпомощен. Защо Торанага те прие веднага след пристигането ни, а мен досега не ме е приел? Защо оттогава не съм чул от него нито дума, никаква заповед освен задължителните учтиви поздрави и „надявам се да ви видя в най-скоро време“? Защо именно днес изпрати да ме повикат? Защо на два пъти отлага срещата ни? Дали не е заради нещо, което ти си казал? Или може би Хиромацу? Или е просто обикновено забавяне, породено от другите му неприятности…

Да, Торанага-сама, проблемите ви са почни неразрешими. Влиянието на Ишидо се разпространява като пожар. Дали вече знаете за предателството на Оноши? Известно ли ви е, че Ишидо ми обеща главата на Икава Джикю и провинциите му, ако веднага премина тайно на негова страна?

Защо именно днес решихте да изпратите да ме повикат? Кой добър ками ме прати тук, за да спася живота на Анджин-сан, и то само за да ме раздразни, защото не мога да разговарям с него направо или поне чрез преводач, та да намеря ключа към някои тайни? Защо сте го хвърлили в затвора при осъдените на смърт? Защо Ишидо се е опитал да го измъкне оттам? Защо бандитите искаха да го пленят? За откуп ли? Откуп от кого? И защо Анджин-сан е все още жив? Онзи бандит на бърза ръка можеше да го разсече на две.

Ябу забеляза дълбоките бръчки по лицето на Блакторн, които ги нямаше, когато го видя за пръв път. Има изгладнял вид, каза си той. Също като вълк, но не какъв да е вълк, а водачът на глутницата.

Да, лоцмане, давам хиляда коку за един доверен преводач. Аз ще ти стана господар. Ще ми строиш кораби и ще обучаваш хората ми. Трябва по някакъв начин да замотая Торанага. Но ако не успея, няма значение. За следващия си живот ще съм по-добре подготвен.

— Добро куче си ти — обърна се Ябу към Блакторн и леко му се усмихна. — Трябва ти само здрава ръка, няколко кокала и един — два удара с камшика. Първо ще те заведа при Торанага — след като те изкъпят. Защото смърдиш, лоцмане!

Блакторн не разбра думите, но усети тяхната дружелюбност и видя усмивката на Ябу. И също му се усмихна.

— Уакаримасен — не разбирам.

— Хай, Анджин-сан.

Ябу се обърна по посоката, накъдето избягаха бандитите. Сви ръце на фуния около устата си и извика.

Моментално всички Кафяви дотичаха при него. Главният самурай на Сивите бе застанал насред пътеката и също повика своите. Не бяха хванали нито един бандит.