нищо не можем да направим.
— Тогава заповядайте му да спре с черната борса — каза Грей.
Бръф с мъка сдържа яда си.
— Ще заповядам, мир да има само! — съгласи се той и се усмихна вътрешно, като долови презрението на хората си. „Копелета!“ — Слушай — обърна се той към Царя, — заповядва ти се да престанеш да се занимаваш с черна борса, с други думи — да продаваш на своите хора храна, вещи или каквото и да било на по-висока цена. Продажбата с печалба се забранява.
— Да се продава контрабандна стока въобще — това разбирам аз под черна борса.
— Капитан Грей, да се продава с печалба на врага и дори да се краде от него, не е престъпление. Нищо лошо няма в това да върти човек малко търговийка.
— Забранено е!
— Забранено е от японците! А те са ни врагове. Аз на вражески заповеди не се подчинявам! — Бръф искаше да свършва вече. — Значи ясно — край на черната борса. Това е заповед!
— Вие, американците, се държите един друг, не може да се отрече.
— Хайде да не започваме пак. За тая вечер Йошима ми стига. Доколкото на мен ми е известно, никой тук не върти черна борса в истинския смисъл на думата, нито пък нарушава закони — наши закони. Пипна ли някого да краде или да продава било храна, било лекарства с печалба, аз лично ще му счупя ръцете. Аз съм офицер от американската армия, тези хора са под мое подчинение и вие чухте моята заповед. Това удовлетворява ли ви?
Грей изгледа гневно Бръф. И него ще трябва да следи. „Гадни хора, и офицерите им гадни!“ Обърна се и излезе.
— Помогни на Питър да се прибере, Текс — поръча Бръф.
— Разбира се, Дон.
Текс вдигна Питър на ръце.
— Като бебенце ще го нося, сър — ухили се той и излезе. Бръф спря поглед върху парите на масата.
— Дааа, не е хубаво да се играе комар, никак не е хубаво — промълви той и поклати глава, после се обърна към Царя и миролюбиво отбеляза: — Аз съм против да се играе комар, а ти?
„Внимавай! — настръхна Царя. — Виж му подлата офицерска мутричка. Само офицерите го имат тоя израз, ама аз винаги усещам, отдалеч надушвам опасността…“
— Ами… — започна той, предложи на Бръф цигара и му я запали — сигурно зависи от какъв ъгъл гледаш.
— Благодаря, това купешките цигари равни нямат! — Очите на Бръф отново се заковаха върху Царя. — А ти от какъв ъгъл гледаш, ефрейтор?
— Като печеля, не съм против. Като губя, виж, тогава е друга работа — отговори Царя и добави наум: „Ах, дяволите да те вземат, копеле! Какво си намислил?“
Бръф изсумтя и сведе поглед към парите, струпани пред Царя. Поклати замислено глава, разрови ги и ги взе в ръка. Всичките. Забеляза големите купчини банкноти пред останалите играчи.
— В тоя отбор май всички печелят — бавно каза той, неопределено на кого.
Царя не отговори.
— Като гледам така, можете да си позволите едно малко дарение.
— Моля?
— Така де! — Бръф кимна към парите в ръката си. — Само толкова — за общата каса. Офицери и редници — всички участвуват наравно.
Царя простена. Цели четиристотин долара.
— По дяволите, Дон…
— Да се играе на карти, е лош навик. И да се ругае също, майка му стара. Заиграеш се на комар, току- виж, изгубиш парите и после накъде? А едно дарение може да спаси душата ти — човек се отдава на по- добри дела.
„Бързо се спазари, глупако! — каза си Царя. — Предложи половината!“
— Виж, аз с удоволствие…
— Много се радвам да го чуя. А ти? — обърна се Бръф към Макс.
— Ама, сър… — опита да се намеси Царя.
Макс се постара да обтегне погледа на Царя и Бръф продължи:
— Така, така, Макс, вземи пример от него. Той вече даде своя дял. Ти няма да останеш по-назад я!
Бръф взе горе-долу три-четвърти от всяка купчина и набързо преброи парите. Пред очите им. Царя седеше и не можеше да откъсне поглед от ръцете му.
— Значи ще има по десет долара на човек седмично за месец и половина напред — сметна Бръф. — Плащам в четвъртък. А, да! Макс, събери манерките и ги занеси в караулното. Още сега! той напъха банкнотите в джоба си и тръгна да излиза. На вратата внезапно се сети за нещо и спря. Извади парите и отдели пет долара.
— На, да ме поменувате — хвърли ги той на масата, вперил поглед в Царя с невинна усмивка.
Из целия лагер събирането на манерки продължаваше. Мак, Ларкин и Питър Марлоу бяха в стаята на полковника. На кревата лежаха манерките им.
— Да извадим радиото и да ги хвърлим в тоалетните — предложи Мак. — Сега вече няма да е лесно да ги скрием.
— Може да ги хвърлим и така — обади се Ларкин.
— Шегуваш се, нали, полковник? — каза Питър Марлоу.
— Да, друже. Но и това е изход. Тримата заедно ще решим какво да правим.
— Може би след ден-два ще ги върнат. — Мак взе едната манерка в ръцете си. — По-добро скривалище за радиото не можем да намерим.
— Кой мръсник е разбрал, това искам да знам — вдигна ядосан глава той.
Тримата не откъсваха очи от манерките.
— Не е ли време за новините? — попита Питър Марлоу.
— Време е, момчето ми — отвърна Мак и погледна въпросително Ларкин.
— Съгласен съм — рече той.
Царя още не бе заспал, когато през прозореца надникна Тимсън.
— Ей, друже?
— Какво има?
Тимсън размаха пачка банкноти.
— Нося десетте бона, дето си ги платил за камъчето. Царя въздъхна, отвори черния сандък и наброи остатъка.
— Благодаря, друже-захили се Тимсън. — Чух, че Грей и Йошима са ви били на гости.
— Е, и?
— А, нищо! Жалко само, дето Грей не е намерил камъка. Не бих искал да съм на твое място сега, нито пък на мястото на Пит. Хич не бих искал. Крайно опасно, нали така?
— Я върви по дяволите!
— Само те предупреждавам по приятелски, друже. — Тимсън се изсмя. — А, и още нещо — първата партида мрежа е под бараката. За стотина клетки ще има. — Той отброи сто и двадесет долара. — Продадох бутчетата по трийсет парчето. Ето твоята половина.
— Кой ги взе?
— Приятели, друже, приятели! — Тимсън смигна. — Лека нощ.
Царя се мушна под завивките и отново провери дали мрежата против комари е подпъхната добре. Отвсякъде го заплашваха опасности. Чак след два дни можеше да отиде в селото, а отсега нататък безброй погледи щяха да дебнат в очакване. През нощта спа лошо, а на другия ден остана в бараката, заобиколен от телохранители.
Веднага след обяда направиха внезапен обиск на офицерските постройки. Три пъти преровиха стаичките, но не намериха нищо.
По здрач Мак се промъкна до тоалетните и извади трите манерки, пуснати на въженце в една от
