положение, нали?
Видеооператорът нерешително попита:
— Ами ако подпали апартамента си?
— Ако имаше такова намерение — спокойно отвърна Рейнбърд, — вече щеше да го е сторила.
Никой не можа да го оспори.
Сега, докато се отдалечаваха с Чарли от езерцето, запътени към тъмночервената конюшня, прясно украсена с бяла боя, Рейнбърд се разсмя на глас.
— Май наистина си им изкарала акъла, Чарли.
— А теб не те ли е страх?
— Защо да ме е страх? — разроши й косата Рейнбърд. — Аз се превръщам в бебе само на тъмно, когато не мога да изляза.
— О, Джон, не бива да се срамуваш от това.
— А и ако ти имаше намерение да ме подпалиш — повтори той мисълта си от предишната вечер, — предполагам, че щеше да си го направила досега.
Тя мигновено се стегна.
— Бих искала да не… дори да не споменаваш подобно нещо.
— Чарли, извинявай. Понякога плещя, без да мисля.
Те влязоха в конюшнята, която беше полутъмна и благоуханна. В здрача слънчевата светлина падаше косо и очертаваше меки сенки и светли снопове, в които замечтано се носеха сламки сено.
Един коняр решеше гривата на черен жребец с бял белег на челото. Чарли спря и зяпна коня с очаровано удивление. Конярят се извърна към нея и й се усмихна.
— Ти трябва да си малката мис. Предупредиха ме, че ще дойдеш.
— Тя е толкова красива — прошепна Чарли. Ръцете й потръпваха от желание да докоснат копринената козина. Един поглед в тъмните, спокойни, влажни очи на коня, и тя бе пленена.
— Мм, това всъщност е той — поясни конярят и намигна на Рейнбърд, когото никога преди не беше виждал и нямаше понятие кой е.
— Как се казва?
— Некромант. Искаш ли да го погалиш?
Чарли плахо се приближи. Конят сниши глава и тя го потупа; после му заговори. Не й мина през ума, че ще пали пет-шест пъти само за да го поязди, с Джон до нея… но Рейнбърд го прочете в очите й и се усмихна.
Тя ненадейно се обърна към него, видя усмивката и за миг ръката, с която потупваше конската муцуна, застина във въздуха. В тази усмивка долови нещо, което не й хареса, а си бе мислила, че харесва всичко в Джон. Чарли имаше усет към повечето хора и не се замисляше особено над това; то беше част от нея, както сините й очи и русата й коса. Обикновено се отнасяше към хората, както й подсказваше този усет. Не обичаше Хокстетър, защото усещаше, че него го е грижа за нея, колкото за някоя епруветка. За него тя бе просто предмет.
Ала Джон обичаше заради постъпките му, заради добрината му към нея и донякъде може би — заради обезобразеното му лице; Чарли му влизаше в положението и му съчувстваше. В края на краищата защо се намира тук, ако и тя самата не е урод? И все пак той бе един от малкото хора — като мистър Раучър, собственика на деликатесния магазин в Ню Йорк, който често играеше шах с татко й, — които неизвестно защо бяха напълно затворени за нея. Мистър Раучър беше стар, носеше слухово апаратче и на рамото му беше татуиран избелял син номер. Веднъж тя попита баща си дали този син номер означава нещо и той й каза — след предупреждение никога да не споменава това пред мистър Раучър, — че ще й обясни по-късно. Но така и не го направи. Понякога мистър Раучър й носеше нарязани колбаси и тя ги лапаше пред телевизора.
А, сега като се вгледа в усмивката на Джон, която изглеждаше доста особена и някак обезпокоителна, Чарли за първи път се зачуди: „Какво се върти в главата ти?“
После тези маловажни мисли бяха погълнати от удивлението пред коня.
— Джон, какво означава „Некромант“?
— Ами, доколкото ми е известно, нещо като „магьосник“ или „чародей“.
— Магьосник, чародей — повтори тя думите омаяна, докато потупваше тъмната копринена муцуна на Некромант.
18
Като се връщаха, Рейнбърд предложи:
— Защо не помолиш Хокстетър да ти разреши да пояздиш тоя кон, щом толкова ти харесва?
— Не… няма да мога… — сепнато го погледна тя.
— О, разбира се, че ще можеш — преднамерено не я разбра той. — Не разбирам кой знае колко от коне, но този жребец ми се вижда кротък. Изглежда ужасно голям наистина, но не вярвам да те хвърли, Чарли.
— Не… нямах това предвид. Те просто няма да ми позволят.
Той я спря, като сложи ръце на раменете й.
— Чарли Макджий, понякога действително ме смайваш. Ти ми помогна, когато токът спря, Чарли, и го запази в тайна. Затова сега ме послушай и аз ще ти помогна. Искаш ли пак да видиш баща си?
Тя бързо кимна.
— Тогава трябва да им покажеш, че не си играеш на шикалки. Тази работа е като покера, Чарли. Или даваш смело… или пропускаш. След всяко палене за някой от опитите им взимай по нещо от тях. — Той я хвана за раменете и я поразтърси. — Чичо ти Джон го казва. Послушай го!
— Наистина ли мислиш, че ще ми позволят, ако ги помоля?
— Ако ги помолиш ли? Може би не. Но ако им наредиш, да. Аз от време на време ги чувам какво си приказват. Влизам да изпразвам кошчетата и пепелниците, а те ме смятат за част от мебелировката. Та на твоя Хокстетър малко му остава да си подмокри гащите.
— Наистина ли? — Тя леко се подсмихна.
— Наистина. — Отново тръгнаха. — А с тебе как е, Чарли? Зная колко те е било страх преди. Как го усещаш сега?
Тя дълго мълча. А когато му отговори, то бе с най-обмисления и зрял тон, който Рейнбърд беше чувал от нея.
— Сега е различно. Много по-силно е. Но… аз го контролирам по-добре от всякога. Тогава във фермата — Чарли леко потръпна, гласът й се сниши — то просто… ми се изплъзна за малко. То… се разскача навсякъде. — Очите й потъмняха. Тя се вглеждаше в спомените си и виждаше как пиленцата експлодират като ужасни живи фойерверки. — Но вчера, щом му казах да се прибере, то ме послуша. Казах си — ще бъде само малък огън. И така стана. Сякаш го пуснах по една-единствена права линия.
— И после го прибра обратно в себе си ли?
— Господи, не — погледна го тя. — Топнах го във водата. Ако го прибера в себе си… предполагам, че ще изгоря.
Известно време повървяха мълчаливо.
— Следващия път трябва да има повече вода.
— Но ти вече не се страхуваш, нали?
— Не се страхувам колкото преди — поправи го тя. — Кога смяташ, че ще ми позволят да видя татко?
Той обгърна раменете й с мечешко дружелюбие.
— Остави ги хубаво да налапат стръвта, Чарли.
19
Същия следобед започна да се заоблачава и към вечерта заваля студен есенен дъжд. В една от къщите на малкото, но свръхмодерно селище близо до комплекса на Арсенала — селището Лонгмънт Хилс — Патрик
