Грейс Станер ми се усмихна насърчително.
— Готови.
Ирма кимна. Имаше едро тяло, стоеше леко разкрачена, с наведена напред глава. Косата й беше мръсноруса, на едри кичури като рула от тоалетна хартия.
Хвърлих кърпата. Шоуто започна.
Грейс стоеше замислено, сякаш се чудеше колко далеч да отиде в действията си. В този миг я обичах. Не… обичах ги и двете.
— Ти си една тлъста, креслива кучка — рече Грейс, вперила очи право в Ирма. — Ти вониш. Наистина. Тялото ти вони. Ти си мръсница.
— Добре — рекох, когато свърши. — Удари й шамар.
Грейс замахна и прасна Ирма по бузата. Чу се шумно плющене, от удара тесния пуловер на Грейс се повдигна над колана на полата.
— Е-ха! — извика възторжено Корки Хералд.
Ирма изпъшка болезнено. Главата й отскочи назад, чертите й се сгърчиха. Лицето й бе загубило маската на привидна скромност. Огромно виолетово петно разцъфна на лявата й буза.
Грейс вдигна рязко глава, пое въздух и зачака продължението. Красивата й коса се бе разпиляла по раменете. Не изглеждаше нетърпелива.
— Ирма от страна на обвинението — казах аз. — Давай, Ирма.
Ирма дишаше тежко. Очите й бяха изцъклени, гледаха обидено. Устата й трепереше. Къде ли беше отишло онова тихо, послушно момиченце?
— Курва — каза най-накрая тя, очевидно решила да се придържа към първоначалната линия. Устата й подскочи, замря и подскочи отново като на побесняло куче. — Курва, която се чука с мръсници.
Кимнах й.
Ирма се ухили. Беше доста едра. Ръката, с която замахна, беше като стена. Дланта й отскочи от лицето на Грейс. Чу се звук, сякаш нещо се пропука.
— Ау! — изписка някой.
Грейс едва не падна. Цялата й страна почервеня, тя се олюля. После се усмихна на Ирма. И Ирма се сепна. Видях го, но не можех да повярвам. Дракула на глинени крака?
Хвърлих бърз поглед на публиката. Всички следяха сцената неподвижно, като хипнотизирани. Бяха забравили за мистър Грейс, Том Денвър и дори за Чарлз Евърт Декър. Седяха втрещени и може би това, което виждаха беше като огледално отражение на собствените им души, само че в криво огледало. Беше чудесно. Като първа трева на пролет.
— Готова ли си да отвърнеш на удара, Грейс?
Устните на Грейс се отдръпнаха, разкривайки дребни зъби, с цвят на слонова кост.
— Знаеш ли какво те яде — че никога не си излизала с момче. Защото си грозна. Миришеш лошо. Ето защо мислиш само за това, което правят другите и си го представяш от мръсно по-мръсно. Ти си дървеница.
Кимнах й.
Грейс замахна и Ирма отскочи. Ръката на Грейс само я перна, но тя избухна в безсилен плач.
— Пуснете ме, да си вървя. Чарли, не издържам вече. Пусни ме навън!
— Ще си вземеш ли думите назад за майка ми? — запита мрачно Грейс.
— Майка ти е минетчийка! — изкрещя Ирма. Лицето й беше сгърчено, ролките тоалетна хартия на главата й се поклащаха диво.
— Добре — намесих се аз. — Твой ред, Ирма.
Ала Ирма ревеше истерично: — Б-б-б-божичко-о-о… Тя бавно вдигна ръце и скри лицето си в шепи. — Боже, искам да умра-а-а-а…
— Значи съжаляваш, — рече заплашително Грейс. — вземи си думите обратно!
— Ти си минетчийка! — изкрещя Ирма иззад барикадата на здраво сплетените й пръсти.
— Окей — рекох аз. — Продължавай, Ирма. Последен шанс.
Този път ударът започна от краката. Грейс присви очи, мускулите на шията й се стегнаха на топка. Ударът попадна върху челюстта и главата й се завъртя съвсем леко. Въпреки това, лицето й пламна, сякаш бе изгоряло на слънце.
Тялото на Ирма се тресеше от неудържими ридания, които сякаш се надигаха от незнайни и непокътнати досега дълбини.
— Ти си нямаш никой — рече Грейс. — Ти си едно нищо. Една дебела, воняща свиня, това си ти.
— Прасни я, какво чакаш! — извика Били Сойер. Той стовари тежките си юмруци на чина. — Изкарай си го на нея!
— Никога не си имала приятели — продължи задъхано Грейс. — За какво въобще живееш на този свят?
Ирма нададе тънък, протяжен вой.
— Свърших — обърна се към мен Грейс.
— Добре — отвърнах. — Давай.
Грейс вдигна ръка и в този миг Ирма изпищя и падна на колене.
— Н-н-не ме удряй. Не ме удряй повече! Не ме удряй…
— Кажи, че съжаляваш.
— Не мога — проплака тя. — Не разбираш ли, че не мога?
— Можеш. Постарай се да го направиш.
Във възцарилата се за миг тишина, остро иззвъня училищния звънец. Ирма вдигна очи, ръката на Грейс полетя с невероятна скорост и се заби в бузата й. Ударът прозвуча като изстрел от малокалибрен пистолет.
Ирма се подпря тежко на една ръка, косата й падна през лицето. Тя си пое мъчително въздух, изхлипа болезнено и изкрещя: — Добре! Спри! Съжалявам!
Грейс отстъпи назад с полуотворена, влажна уста, дишайки забързано. Тя вдигна ръце с длани навън и отхвърли назад косите си. В този миг ми заприлича на красива кукла. Ирма я гледаше недоверчиво изотдолу. Както беше коленичила, помислих си, че възнамерява да й се моли за прошка. Но тя само се разплака още по-силно.
Грейс огледа класа, после се обърна към мен. Гърдите й се повдигаха развълнувано под тънкия вълнен пуловер.
— Майка ми може и да се чука, — рече тя — но аз я обичам.
Аплодисментите започнаха някъде от задните чинове, може би първи изръкопляскаха Майк Гевин и Нанси Каскин. Но постепенно към тях се присъединиха всички, с изключение на Тед Джонс и Сюзън Брукс. Сюзън изглеждаше твърде развълнувана за да аплодира. Тя не откъсваше разплакани очи от Грейс Станер.
Коленичила на пода, Ирма плачеше в шепите си. Когато аплодисментите замряха (хвърлих поглед на Сандра Крос, тя ръкопляскаше замислено, сякаш насън) аз се обадих:
— Стани, Ирма.
Тя ме погледна изненадано, със зачервено, измъчено и обляно в сълзи лице, сякаш току.що се бе пробудила от ужасен кошмар.
— Пусни я да си върви — рече почти членоразделно Тед.
— Затваряй си устата! — обади се Хармън Джексън. — Чарли си знае работата.
Тед се извърна на седалката и погледна към него. Но Хармън не сведе поглед, както би сторил друг път при подобна ситуация. И двамата бяха членове на Ученическия съвет, където, без съмнение, Тед дърпаше конците.
— Изправи се, Ирма — рекох с мек глас.
— Ще ме убиеш ли? — прошепна тя.
— Нали каза, че съжаляваш.
— Тя ме накара да го кажа.
— Но струва ми се, че наистина съжаляваш.
