Отмъстителите

По-скоро е нещо като тумор със собствено съзнание, който обича жестокостта и насилието. Живее в племенника ми вече две години. Бях чувала история за някаква жена от Върмонт, която открила отровен женски паяк в мивката си. Очевидно бил донесен в къщата с празен кашон, който съпругът й взел от супермаркета, където работел. В кашона имало банани от Южна Африка. Паякът се скрил сред опакованите банани. Так пристигна на Поплър Стрийт по същия начин. Само че нашият отровен паяк може да говори. Повикал е Сет, когато семейството му е прекосявало пустинята. Пустинята Невада. Усетил е, че наблизо минава някой, когото би могъл да използва, и го е извикал.

Сведе поглед към сплетените си длани, които стискаше с все сила на скута си. Привлечена от историята, Ким Гелър бе застанала на вратата на дневната. Одри вдигна глава. Отново им заговори, но като че ли се обръщаше към Джони:

— Отначало е бил слаб, но не чак толкова, защото е усетил, че семейството на Сет представлява заплаха за него. Не зная до каква степен са знаели или подозирали за това, но съм убедена, че последният разговор с брат ми беше твърде странен. Мисля, че Бил можеше да ми разкаже много неща… ако Так му беше позволил.

— Способен ли е на такива работи? — възкликна Стив. — Ей така, да командва хората.

Тя посочи подутата си устна:

— Направи го собствената ми ръка, но не по моя воля.

— Божичко — възкликна Синтия. Нервно огледа ножовете, закрепени на магнитна поставка над кухненския плот. — Лошо. Много лошо.

— Но можеше да бъде и още по-лошо — отвърна Одри.

— Так умее да оказва физическо въздействие само на къси разстояния.

— Колко къси? — поиска да знае Ками.

— Обикновено не повече от десетина метра. Извън този обхват силите му да въздейства се стопяват много бързо. Обикновено. Но сега… кой знае? Никога не е бил зареден с толкова много енергия.

— Оставете я да разкаже цялата история — намеси се Джони. Изпитваше едва ли не физическо усещане за времето, което сякаш се изплъзваше измежду пръстите им. Не знаеше дали Одри го кара да се чувства така или му идва отвътре, но това нямаше значение. Нямаше време. В целия си живот не бе изпитвал тъй ясно предчувствие. Нямаше време.

— В това тяло все още живее едно момченце — бавно и натъртено продължи Одри. — Едно сладко, изключително дете на име Сет Гарин. И най-отвратителното е, че Так използва любимите неща на това дете, за да убива. Когато загинаха брат ми и семейството му, Так е изпратил „Тракър Ароу“, един от микробусите на МотоКопс. Това се случи в Калифорния, в края на пътуването, което ги бе отвело в Невада. Не зная откъде е събрал толкова енергия, че на онзи етап да успее да извика „Тракър Ароу“ от мислите и мечтите на Сет. Основният му източник на сила е Сет, но той не му е достатъчен. За да се развихри напълно, му трябва много повече.

— Так е вампир, нали? — попита Джони. — Само че вместо кръв смуче психическа енергия.

Тя кимна.

— Енергията, която използва, се отделя в най-големи количества, когато някой страда. В случая с Бил и семейството му може би някой е бил ранен или е починал в квартала наоколо. Или…

— Или се е появил някой, когото само е можело да нарани — предположи Стив. — Да речем, някой скитник. Най-обикновен стар бездомник с количката си. Бас държа, че е умрял с усмивка.

Одри го изгледа с ужас и тъга.

— Значи знаете.

— Не много, но думите ви потвърждават онова, което зная — отвърна Стив. — Ей там има един такъв. — Неопределено махна с ръка към гората. — Ентрейджиън го позна. Казва, че от началото на лятото досега го е виждал вече два-три пъти на вашата улица. Сигурно е влязъл в обсега на вашия племенник. Но как?

— Не зная. Сигурно ме е нямало.

— А къде сте била? — полюбопитства Синтия. Госпожа Уайлър не й изглеждаше много общителна.

— Няма значение. На едно място, където отивам от време на време. Няма да разберете. Важното е, че Так уби брат ми Бил и цялото му семейство. И за тази цел използва патрулните микробуси на МотоКопс.

— Тогава е изпълнявал соло, но вече свири целият оркестър — отбеляза Джони.

Одри извърна глава и прехапа устни, които изглеждаха сухи и напукани.

— С Хърб го прибрахме при нас и в някакъв смисъл — всъщност в много отношения — никога не съм съжалявала за това решение. Не можехме да имаме деца. А Сет беше толкова обичливо и прекрасно дете…

— Все някой е обичал и тифозната Мери55 — прозвуча сухият глас на Ками Рийд.

Продължавайки да хапе устни, Одри я погледна, после извърна поглед към Джони, безмълвно молейки за съчувствие. Но той отказваше да й съчувства — не и след всичко, което им се случи, особено след като бе видял обезобразеното лице на Джим Рийд, когато куршумът му пръсна мозъка — но все пак като че ли я разбираше, поне до известна степен. Независимо дали му се нравеше или не.

— През първите шест месеца беше най-хубаво. Макар, разбира се, още тогава да знаехме, че има нещо нередно.

— Водихте ли го на лекар? — попита Джони.

— Нямаше никакъв смисъл. Так щеше да се скрие. Тестовете нямаше да покажат нищо. Почти съм сигурна. А после… след това… като се върнехме вкъщи…

Джони огледа наранената й уста и допълни:

— Той щеше да ви накаже.

— Да. И мен, и… — гласът й стана дрезгав, после съвсем заглъхна и тя продължи шепнешком: — И мен, и Хърб.

— Хърб не се самоуби, нали? — попита Том. — Този Так го е убил.

Тя отново кимна.

— Хърб искаше да избягаме. Так усети това. Освен това откри, че не може да използва Хърб за… за нещо, което искаше. Искаше да прави секс… да има сексуално преживяване… с мен. Но съпругът ми му пречеше. Това го разгневи.

— За Бога! — възкликна Брад.

— Уби Хърб и се зареди с нова енергия. Сет остана единственият му пленник… но му бе напълно достатъчен да не изпусне мен.

— Защото го обичаш — допълни Джони.

— Да, точно така, защото го обичам. — В гласа й не се долавяше упорство, само странен и ужасен срам. Синтия й подаде хартиена кърпичка, но Одри я стисна в юмрука си, сякаш не знаеше какво да я прави. — И тъй, предполагам, че по някакъв начин моята обич е причината за онова, което се случва. Това е ужасно, но вероятно е истина. — Тя извърна разплакани очи към Ками Рийд, която седеше на пода, прегърнала единствения си останал син. — Изобщо не съм предполагала, че ще се стигне дотук. Трябва да ми повярвате. Дори като принуди Хобартови да се изнесат и уби Хърб, все още нямах реална представа каква сила притежава. И за какво може да я използва.

Ками посрещна погледа й, без да продума и дума, но каменното й лице бе лишено от каквото и да било изражение.

— Откакто си отиде Хърб, ние със Сет живеем тихо и кротко — каза Одри. Джони мислено отбеляза, че това е първата директна лъжа в разказа й, макар веднъж-два пъти да му се бе сторило, че преиначава истината. — Сет е на осем години, но училището не представлява проблем. Изпълнявам някои изисквания за домашно обучение и веднъж месечно изпращам попълнен формуляр в щатската образователна комисия. Но това е само формалност. Сет гледа любимите си филми и сериали по хиляди пъти. Това е истинското му образование. Играе в пясъчника. Храни се и изпива мляко с какао в огромни количества. През повечето време беше Сет. Но… през всичките тези месеци… Так се криеше в него. Растеше. Впиваше се все по-дълбоко и по-дълбоко. Завземаше територии.