Отмъстителите

На отсрещната страна на улицата фалшивата фасада на „Продавницата на Уоръл“ (някога домът на Том Билингзли; насред огромните чували лежат труповете на Содерсънови) се разрушава под непрекъснатия огън от „Джъстис Уегьн“ — всеки изстрел отеква със силата на снаряд. Полковник Хенри управлява микробуса, а на стрелковия мостик е Чък Конърс, известен още като Стрелеца. До него, ухилен до уши, стои синът му.

— Страшен изстрел, тате! — възкликва синът, когато димящите дъски на фалшивата фасада подпалват с години трупалия се зад тях боклук. Скоро ще пламне цялата сграда.

— Благодаря, синко — отвръща Лукас Маккейн и насочва бълващия ракети „Уинчестър“ към „китайската пералня на Лушан“. Пералнята — някога дом на Питър и Мери Джаксън, е вече доста пострадала от „Рути- Тут“, но това не разколебава Стрелеца. Синът му се присъединява към стрелбата със своя пистолет. Оръжието е малко, но това не му пречи да гърми като базука.

След това нападение цялата главна улица тъне в пушилка. Няколко къщи от западната страна — кирпичената хасиенда, където живееха Гелърови, уютната дървена хижа, където се ширеха Рийдови, пръстената колиба, която бе едно време дом за Брад и Белинда — са почти напълно разрушени. Хотел „Каубоите“ още стои, както и шапкарницата „Две сестри“ от източната страна на улицата, но магазинът на Уоръл скоро ще сподели съдбата на „Бухала“ (в миналото притежание на семейство Хобарт) и ще се превърне в купчина пепел.

Една-единствена къща от източната страна на улицата остава съвършено непокътната от нападението на отмъстителите — тази на Карвърови. Дупките в стените и разбитите стъкла са от предишните нападения, но при последната атака постройката изобщо не е пострадала.

„Дрийм Флоутър“, „Тракър Ароу“ и „Фрийдъм“ вече се намират в горния край на бившата Поплър Стрийт, дълга четиридесет и два метра. „Рути-Тут“, „Джъстис Уегьн“ и „Мийтуегън“ са в подножието на хълма. Стрелбата заглъхва. Хората, скупчени у Карвърови, чуват иззад оградата как пращи огънят в бакалията, която те все още смятат за къщата на Олд Док, но инак цари пълна тишина, успокояваща като балсам. Оцелелите предпазливо надигат глави.

— Дали свърши, как мислите? — пита Стив с тона на човек, който не иска да признае, че е очаквал нещо по-лошо… но си го мисли.

— Трябва да… — започна Джони.

— Отново ги чувам! — изкрещява Ким Гелър откъм дневната. Гласът й е писклив, пронизителен и вибрира на ръба на истерията, но останалите нямат причини да не й вярват — в крайна сметка, тя се намира най-близо до улицата. — Това ужасно бръмчене! Накарай ги да престанат!  — Втурва се през кухненската врата с изцъклени, полудели очи. — Накрай ги да престанат!

— Лягай долу, мамо! — вика Сюзи, но без да се отделя от Дейв Рийд, който я е прегърнал и притиска с длан (с ръката, която майка му не вижда) гърдите й. Сюзи няма нищо против, всъщност би имала нещо против, ако момчето отдръпне ръка. Съчетанието от ужаса и изпълващата я почти майчинска загриженост за оцелелия близнак я кара да изпитва възбуда за първи път в живота си. В този миг й се иска да бъде с Дейвид на някое място, където да останат насаме.

Ким не обръща никакво внимание на дъщеря си. Застава до Одри, сграбчва косите й и рязко дръпва главата й назад.

— Накарай ги да престанат! — крещи тя право в лицето на бледата жена. — Той ти е роднина, ти го докара тука, ТЪЙ ЧЕ ГО НАКАРАЙ ДА ПРЕСТАНЕ!

Белинда Джоузефсън действа светкавично — скача от мястото, където лежи, прекосява стаята, хваща Ким за свободната ръка и я извива зад гърба й.

— Ау! — пищи Ким и на мига пуска Одри. — Ау, пусни ме! Пусни ме, черна ку…

Белинда вече се е наслушала на отегчителни расистки дивотии. Още преди Ким да си довърши изречението, извива ръката й още по-силно. Майката на Сюзи, която прави дарения за скаутските организации за момичета и никога не връща с празни ръце дамата от обществото на раково болните, започва да вие като фабрична сирена в края на работния ден. После Белинда я извръща, тласва я с все сила и Ким полита обратно към дневната. Блъсва се в стената, а около нея се сипят порцеланови фигурки и се разбиват на парчета.

— Така — делово заключава чернокожата. — Просеше си го. Нямам намерение да търпя подобни…

— Не се ядосвай — прекъсва я Джони. Бръмченето се усилва все повече и повече: оглушително, ритмично, циклично бучене, което напомня вибриращия звук от огромен електрически трансформатор. — Лягай долу, Би. Веднага. Всички на пода. Стив, Синтия? Пазете децата! — Извръща към Одри поглед, в който се чете едва ли не извинение: — Можеш ли да го накараш да спре?

Тя клати глава.

— Това не е той. Не и в този миг. Сега е Так.

Преди да захлупи отново глава, улавя втренчения поглед на Ками Рийд и в очите й усеща нещо, което й се струва много по-страшно от крясъците на Ким. Това е сериозен поглед. В него няма истерия — издава желание да убива.

Но кого ще убива Ками? Нея? Сет? И двамата? Одри не знае. Само знае, че не може да разкрие пред другите онова, което направи, преди да излезе — едно толкова просто нещо, което може да помогне много — ако. Ако прозорецът във времето, който очаква с надежда, се отвори, и ако тя постъпи правилно, когато това стане. Не може да им разкрие надеждите си, защото ако Так се докопа до мислите й, всичко ще пропадне.

Бученето се усилва. Патрулните микробуси се завръщат на главната улица. „Дрийм Флоутър“, „Тракър Ароу“ и „Фрийдъм“ са по-близо и първи достигат къщата на Карвърови. Подреждат се, а червеният „Тракър Ароу“ препречва алеята откъм гаража, насред която е проснат мъртвият господар на дома (вече напълно обезобразен). Другите три — „Рути-Тут“, „Джъстис Уегън“ и „Мийтуегън“ — се приближават откъм долния край на улицата и се включват в редицата.

Къщата на Карвърови (която може би по ирония на съдбата се е превърнала в ранчо) вече е плътно обградена от патрулни микробуси. От бойницата на „Дрийм Флоутър“ Лора Демот се прицелва в разбития прозорец; в куличката на „Тракър Ароу“ са се настанили Хос Картрайт и Клинт Истууд в най-младите си години — в интерес на истината, това му превъплъщение съответства на Роуди Уейтс от „Нещавена кожа“ — и също се целят в къщата. Джеб Мърдок се е изправил в бойницата на смъртта с две пушки с отрязани цеви. Ухилен е до уши — Рори Калхун в разцвета на силите си.

Люковете на покривите се отварят. Каубои и извънземни заемат свободните стрелкови позиции.

— Ама, тате, това е пълна смехория! — крясва Марк Маккейн.

— Руут-руут-руут!

— МЛЪКВАЙ, РУТИ! — хорово възкликват всички и избухват в смях.

При звука на този смях нещо у Ким — досега безмилостно потискано — се прекършва. Тя се изправя и с енергична крачка се отправя към входната врата, пред която все още лежи тялото на Деби Рос. Парченцата от безценните порцеланови фигурки на Пай Карвър хрущят под маратонките й. Бръмченето на бучащите мотори — това странно дум-дум-дум, сякаш тупти електрическо сърце — направо я влудяват. Но все пак е по-лесно да се съсредоточи върху него, отколкото да мисли за оная нахална проста негърка, която първо й изви ръката, а после я запрати в дневната, сякаш е куп мръсно пране.

Другите не я усещат да излиза и разбират, че е навън чак когато чуват войнствения й пронизителен крясък:

— Махайте се оттук! Веднага прекратявайте и се махайте от тук на секундата! Полицията вече пътува насам!

Чувайки този глас, Сюзи напълно забравя колко е прекрасно Дейв да я докосва по гърдите и с какво желание би му помогнала да преодолее загубата на брат си.

— Мамо! — ахва и скача.

Дейв я дърпа обратно на пода и я хваща през кръста, за да е сигурен, че няма пак да хукне. Вече е загубил брат си и за днес това му стига.