Способен ученик (Лятото на покварата)

като накълца пияницата под железопътната платформа, той очакваше засилване на кошмарите, очакваше даже да откачи. Очакваше вълни от парализираща вина, които могат да се спрат с изтръгналата се от гърдите изповед за неговото битие.

Вместо това той отиде с родителите си на Хавайските острови и се наслади на най-хубавата ваканция през живота си.

Миналият септември той започна занятия в гимназията с чувството, че е съвсем нов и освежен, сякаш друг човек се беше пъхнал в кожата на Тод Боудън. Неща, които не му правеха впечатление в ранното детство — светлината при зазоряване, гледката към океана и вида на забързани хора в здрача, когато светват уличните лампи — тези неща се запечатваха отново в ума му като групи от светли камелии, в най- ясни образи, които изглеждаха като гравирани. Той усещаше живота с езика си като глътка вино направо от шишето.

След като видя безделника в канавката, ала преди да го убие, кошмарите се появиха отново.

Най-често сънуваше пияницата, когото съсече в изоставеното депо. Когато се връщаше от училище, той се втурваше вкъщи и произнасяше само с устни: Здрасти, Моника-бейби! Това свърши още щом видя мъртвия пияница в ъгъла след вдигане на закуска. Той седеше до масата за приготвяне на месо и носеше панталони и риза, вмирисани на повърнато. Кръв се стичаше по светлите плочки на пода, а на покритата с неръждаема стомана маса кръвта вече изсъхваше. По шкафовете от истински бор се виждаха кървави отпечатъци на ръце.

На бележника до хладилника имаше бележка от майка му: Тод. В магазина съм. Връщане 3:30. Стрелките на часовника с нарисуван изгрев показваха 3:20 и пияницата се беше проснал мъртъв в ъгъла като отвратително изкопаемо с полепнала по него тиня от магазинчето за стари корабни предмети. Навсякъде имаше кръв и Тод се опита да я изчисти, започна да бърше всяка открита повърхнина и да крещи на мъртвия, че трябва да си върви, че трябва да го остави на мира, а пияницата само си лежеше мъртъв, усмихваше се към тавана и струйки кръв се процеждаха от отворените рани на мръсната му кожа. Тод грабна от килера тоягата с парцала и бясно затърка пода, сигурен, че не измива кръвта, а само я разрежда и размазва, напълно неспособен да спре. Едва когато чу колата на майка му да завива по алеята, той разбра, че пияницата е Дюсандър. Събуди се мокър от пот, задъхан, вкопчен с двете си ръце в завивките.

Ала след като най-после отново намери пияницата в канавката — същия или някой друг — и изпробва чука си върху него, сънищата вече не се появиха. Предположи, че пак трябва да убие, и то неведнъж. Лошо, наистина, но времето, когато пияниците можеха да бъдат полезни като човешки същества, беше отминало. Оставаше ползата от тях за Тод, разбира се. А Тод, като всеки друг, когото познаваше, сам изграждаше своя начин на живот, за да посрещне личните си нужди, когато порасне голям. Всъщност той не беше по- различен от който и да било. Трябва да прокараш собствения си път през света. Ако си решил да минеш по него, трябва да го сториш сам.

15

През есента на тази първа година Тод играеше в отбора на Пумите от Санто Донато и получи името Ол Конфърънс. През втория срок, който завърши в края на януари 1977 година, той спечели състезанието, наречено „Патриотични есета на Американския легион“. В това състезание участваха всички ученици от гимназиите в града, които изучаваха история на Америка. Работата на Тод беше озаглавена „Отговорността на американците“. През бейзболния сезон тази година той беше звезда като питчър — печелеше четири, а не губеше нито веднъж. Неговият общ резултат беше 361. При награждаването през юни го обявиха за атлет на годината и му връчиха награда с лика на треньора Хейнс (треньорът Хейнс, който веднъж го дръпна настрани и му каза да продължи да тренира фалцовия удар, „защото никой от тези негри не може да отрази фалцова топка, Боудън, никой от тях“). Моника Боудън се обля в сълзи, когато Тод се обади от училище и каза, че отива да си получи наградата. Дик Боудън ходеше с важен вид и се опитваше да не се хвали две седмици след награждаването. През онова лято те наеха хижа в Биг Сър и Тод се разтовари. През същата година Тод уби четирима скитници. Двама от тях намушка, а другите двама преби с палка. Той вече носеше два чифта панталони, когато тръгваше на „ловна експедиция“. Понякога пътуваше с градските автобуси, оглеждайки се за подходящи места. Най-хубавите, които откри, бяха Мисията за бедните на Санто Донато, която се намираше на Дъглас Стрийт, и веднага зад ъгъла близо до Армията на спасението на Юклид стрийт. Той щеше да обикаля бавно по тези места в очакване да го помолят за милостиня. Щом наближеше някой пияница, Тод щеше да му каже, че той, Тод, иска бутилка уиски и ако пияницата я купи, той ще я подели с него. Знаел място, където могат да отидат. И всеки път това бяха различни места, разбира се. Той устоя на силното желание да се върне в старото депо или при канавката зад пустеещия терен на шосето Киенага. Повторното появяване на мястото на предишното престъпление щеше да бъде неразумно.

През същата година Дюсандър пушеше умерено, пиеше бърбън „Старо време“ и гледаше телевизия. Тод се отби веднъж за малко, но разговорът им ставаше все по-скучен. Те се разделиха. Дюсандър отпразнува седемдесет и деветия си рожден ден, а през същата година Тод навърши шестнайсет. Дюсандър отбеляза, че шестнайсет години е най-хубавата възраст в живота на един младеж, четирийсет и една — най-добрата възраст за мъжа, а седемдесет и девет е най-хубавата възраст за един стар човек. Тод кимна вежливо. Дюсандър си беше подпийнал и дрънкаше така, че на Тод му стана съвсем неудобно.

Дюсандър обработи двама пияници през учебната 1976–77 година на Тод. Вторият беше по-жизнен, отколкото изглеждаше. Макар и пиян-залян от пиенето на Дюсандър, той се кандилкаше из кухнята с дръжката на ножа за пържоли, която стърчеше от долната част на шията му, и кръвта шуртеше по гърдите му и по пода. След две несигурни обиколки на кухнята пияницата откри повторно предния коридор и едва не избяга от къщата.

Дюсандър стоеше в кухнята облещил очи, поразен и невярващ, гледаше как пияницата се насочва с рев и пъхтене към вратата, като се отблъсваше ту от едната, ту от другата стена на коридора и събаряше на пода скъпите репродукции на Къриър и Айвс. Той продължаваше да стои като парализиран, докато пияницата започна да търси дръжката на вратата. Тогава Дюсандър прекоси стаята, дръпна чекмеджето за приборите и измъкна вилицата за месото. Той изтича към коридора с вилицата, като я държеше пред себе си, и я заби в гърба на пияницата.

Дюсандър постоя запъхтян над него, а сърцето му блъскаше застрашително, блъскаше като сърцето на жертвата, получила сърдечен пристъп в телевизионната програма в събота вечер „Непредвиден случай“, която той толкова харесваше! Най-подир то се успокои, възстанови нормалния си ритъм и той разбра, че ще се оправи.

Имаше доста кръв за измиване.

Това стана преди четири месеца и оттогава той вече не правеше предложения на автобусната спирка. Уплаши се от това, че едва не изтърва последния пияница, ала щом си спомни как оправи нещата в последния момент, в гърдите му се надигна гордост. В крайна сметка пияницата не излезе през вратата, а това беше много важно.

16

През есента на 1977 година, още през първия срок, Тод влезе в стрелковия клуб. През юни 1978 година вече беше точен стрелец. Той участва във футболното първенство, през бейзболния сезон спечели пет пъти и загуби веднъж (загубата дойде от две грешки и една несполучлива обиколка) и постигна третия най-висок успех в историята на училището. Той кандидатства в Бъркли и го приеха веднага. През април вече знаеше, че в нощта на дипломирането ще чете или прощално, или приветствено слово.

През последната половина от годината на дипломирането усети необикновен порив в себе си, който го стресна, защото беше безразсъден. Смяташе, че го контролира ясно и точно и това беше най-малкото удобно, но щяха да се появят толкова неканени мисли, а това плашеше. Вече си беше подредил живота. Беше задвижил нещата. Неговият живот приличаше много на светлата и слънчева кухня на майка му, където всичко беше облицовано с хром и неръждаема стомана, място, където всичко тръгва, само да натиснеш копчето. Е, да, в кухнята имаше дълбоки тъмни шкафове, но в тях можеш да сложиш сума ти неща и да ги затвориш.