Неизживени спомени

Но на снимката имаше и друго име — това на Брайън. Някое момче със същото име бе стояло край игрището преди започването на мача и Санди Коуфакс, истинският Санди Коуфакс, млад, силен, все още неизживял славните си години, бе взел подадената му снимка и вероятно все още ухаещ на сладка розова дъвка, бе изписал името си на нея…

„И моето“ — помисли си Брайън.

И изведнъж то се върна, онова чувство, което бе изпитал, докато държеше вкамененото късче дърво. Но този път бе много по-силно.

Ухание на трева, свежа и току-що окосена.

Облак прах около „ръкавицата“ от конска кожа.

Викове и смях.

— Здравейте, господин Коуфакс, бихте ли ми дали автограф?

Продълговато лице. Кафяви очи. Тъмна коса. Той сваля набързо шапката, почесва се над челото и отново я слага.

— Естествено, малкия. — Взима снимката. — Как се казваш?

— Брайън, сър. Брайън Сегуин.

Драс, драс върху снимката и вълшебството е там завинаги.

Искаш ли да станеш бейзболист, като пораснеш, Брайън?

Въпросът е дежурен и той го задава, без дори да вдигне поглед от снимката, която държи в едрата си дясна ръка, за да може да пише с лявата, която скоро ще стане знаменита.

— Да, сър.

— Учи се тогава! — отвръща той и подава обратни снимката.

— Да, сър!

Но той вече си тръгва, затичва се по прясно окосената трева и сянката му подтичва след него.

— Брайън? Брайън!

Дълги пръсти щракнаха пред лицето му — пръстите на господин Гонт. Излезе от унеса си и видя приветливото лице на търговеца.

— Тук ли си, Брайън?

— Извинете — смутолеви момчето и поруменя. Съзнаваше, че трябва да върне снимката, да я върне и да се махне от това място, но сякаш нещо го задържаше. Господин Гонт гледаше право в очите му, право в съзнанието му и той за пореден път се почувства неспособен да извърне очи.

— Е — подхвана кротко мъжът, — да речем, Брайън, че ти си купувачът. Колко би дал за тази снимка?

Отчаянието натежа като камък в сърцето на момчето.

— Имам всичко на всичко…

— Ш-шт! — вдигна ръка господин Гонт. — Тихо! Купувачът никога не трябва да казва на продавача с колко пари разполага! Все едно да си дадеш портфейла и да изпразниш джобовете си на тезгяха! Ако не можеш да лъжеш, по-добре си мълчи! Това е основното правило на почтената търговия Брайън, момчето ми.

Очите му бяха толкова тъмни и големи, че Брайън сякаш плуваше в тях.

— Тази снимка има две цени, Брайън. Едната е в пари, другата — в услуга. Разбираш ли?

— Да — отвърна машинално.

Чувстваше се далече, далече… На хиляди километри от Касъл Рок, от „Неизживени спомени“, дори от себе си. Единствената реалност в тази далечна пустош бяха очите на господин Гонт — огромни и тъмни.

— Паричната стойност на тази снимка на Санди Коуфакс с автограф от петдесет и шеста година е осемдесет и пет цента. Така добре ли е?

— Да — съгласи се Брайън и гласът му долетя сякаш от вечността.

Съзнанието му плуваше нанякъде и… все повече се приближаваше до онази точка, в която всяко усещане замира.

— Добре — дочу се галещият глас на господин Гонт. — Споразумението ни върви добре. Що се отнася до услугата… познаваш ли една жена на име Уилма Джърсик, Брайън?

— Уилма ли? Разбира се — отвърна от бездната си. — Тя живее на ъгъла до нас.

— И аз така знам. Слушай внимателно, Брайън.

Мъжът сигурно бе продължил да говори, но той не можеше да си спомни какво бе казал.

7

Първото нещо, което момчето осъзна, след като се отърси от унеса си, бе, че господин Гонт го извежда учтиво на Мейн Стрийт, казва му колко му е приятно, че са се запознали, и го моли да разкаже на майка си и на всичките си приятели, че е бил обслужен почтено и вежливо.

— Да, разбира се — отвърна Брайън. Чувстваше се объркан… но и много ободрен. Сякаш току-що се бе събудил от сладка следобедна дрямка.

— И пак да дойдеш — подхвърли търговецът и затвори вратата.

На табелката пишеше:

ЗАТВОРЕНО.

8

На Брайън му се струваше, че е стоял в „Неизживени спомени“ с часове, но когато погледна часовника пред банката, той показваше четири без десет. Бяха минали по-малко от двадесет минути. Момчето понечи да се качи на колелото, но после опря рамката на тялото си и бръкна в джобовете на панталона си.

В единия имаше шест лъскави медни монети, а в другия — скъпоценната снимка с автограф на Санди Коуфакс.

Явно бяха сключили някаква сделка, макар че за нищо на света не можеше да си спомни каква точно. Помнеше само че се спомена името на Уилма Джърсик и толкоз.

На моя добър приятел Брайън, с най-добри пожелания Санди Коуфакс.

Каквато и сделка да бяха направили, то тя си заслужаваше.

Снимка като тази струваше повече от всичко на света.

Брайън я прибра грижливо в чантата си да не се измачка, метна се на колелото и забърза към къщи.

През целия път усмивката не слезе от лицето му.

Втора глава

1

Когато в малко американско градче се открива нов магазин, местните — макар да се държат провинциално в стотици други случаи — проявяват космополитно отношение, което градските им братовчеди едва ли биха постигнали. В Ню Йорк или Лос Анджелис нова галерия би привлякла вниманието на група вероятни клиенти или просто зяпачи още преди вратите да се отворят за пръв път. Новооткрит клуб може дори да събере тълпа от „папараци“3, въоръжени с апарати и камери. Театралите на Бродуей пък още преди премиерата възбудено одумват всяка нова пиеса, която — успешна или не — предвещава разгорещени коментари.

Когато в малко американско градче се открива нов магазин, пред вратите му рядко се събира тълпа, а за фотографи и дума не може да става. След като решетките се вдигнат, вратите разтворят и новият магазин бъде обявен за открит, клиентите започват да се точат един по един в редичка, която без съмнение би