В нейното бъдеще нямаше място за провинциални панаири.
Първите парещи сълзи бавно се отрониха.
— О, Джони — промълви Сара. — Нали всичко трябваше да бъде иначе? Нали не трябваше да свърши така?
Тя сведе глава и запреглъща, ала не можа да се сдържи и избухна в ридания. Ярките слънчеви лъчи пред очите й се обагриха във всички цветове на дъгата. Вятърът, който допреди малко я сгряваше с дъха на циганското лято, по февруарски защипа мокрите й страни.
— Не е честно! — извика Сара в тишината, покрила като с наметало поколения смълчани Боуден, Марстен и Пилсбъри — мъртво множество слушатели, потвърждаващо истината, че животът бързо си Отива, а смъртта остава завинаги. — О, боже, не е честно!
И тогава тя усети, че някаква ръка докосва тила й.
12
… и това беше най-хубавата ни вечер, макар понякога да не ми се вярва, че изобщо е имало година като 1970, когато бяха студентските вълнения и Никсън беше президент, и не съществуваха джобни калкулатори, нито видеокасетофони, Брус Спрингстийн не пееше и нямаше състави пънк. А друг път онова време ми се струва толкова близко, сякаш бих могъл да го пипна. Тогава имам чувството, че ако можех да те прегърна, или поне да те докосна по бузата или по тила, бих могъл да те отнеса в едно по-друго бъдеще, където няма да има страдания и отчаяние, нито пък нужда да се вземат горчиви решения.
Е, всички правим, каквото можем, и трябва да се задоволяваме с постигнатото. А ако то не ни задоволява, тогава трябва да се примирим. Единствената ми надежда е, че ще ме помниш с добро, мила Сара.
С най-добри пожелания
13
Тя пое шумно дъх, вдигна глава й отвори широко очи.
— Джони?…
Ала вече нямаше нищо.
Каквото и да се бе появило, то бе изчезнало веднага. Сара се изправи и се обърна, но, разбира се, никого не видя. И все пак тя прекрасно си го представяше как стои, пъхнал ръце дълбоко в джобовете си, с непринудена, дяволита усмивка на по-скоро приятното си, отколкото красиво лице, облегнал нехайно дългото си, кльощаво тяло на някой паметник, на каменния стълб на портата или на дърво, пламнало в аленото на догарящия есенен огън. Карай да върви, Сара, ами я кажи — още ли смъркаш онзи проклет кокаин?
Нямаше никой освен Джони: той бе съвсем наблизо, а може би навсякъде.
„Всички правим, каквото можем, и трябва да се задоволяваме с постигнатото. А ако то не ни задоволява, тогава трябва да се примирим. Нищо на този свят не се губи, Сара. Нищо, което да не може да се намери.“
— О, Джони, ти си непоправим! — прошепна тя и тръгна. Излезе от гробището, пресече пътя и спря, за да хвърли поглед назад. Топлият октомврийски вятър изведнъж духна с все сила и сякаш погна през света огромни острови от светлини и сенки. Дърветата тайнствено прошумоляха.
Сара се качи в колата и потегли.
Информация за текста
© 1979 Стивън Кинг
© 1986 Стоянка Ангелова, превод от английски
Stephen King
The Dead Zone, 1979
Сканиране и разпознаване: Борис Борисов, 2008
Редакция: iva999, 2008
Форматиране в SFB: Mandor, 2008
Издание:
Стивън Кинг. Мъртвата зона
Народна култура, София, 1986
Американска. Първо издание
Превод Стоянка Ангелова
Послеслов Вера Ганчева
Рецензент Вера Ганчева
Редактор Мария Донева
Художник Гриша Господинов
Художник-редактор Стефан Десподов
Технически редактор Олга Стоянова
Коректори Евгения Джамбазова, Лили Александрова
Литературна група — ХЛ. 04/95366/25631/5637—321—86
Дадена за набор август 1986 г. Подписана за печат октомври 1986 г. Излязла от печат ноември 1986 г. Формат 70?100/16 Печатни коли 24. Издателски коли 31,10. УИК 32,58 Цена 3,66 лв.
ДИ „Народна култура“, София
ДП „Димитър Найденов“, В. Търново
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9030]
Последна редакция: 2008-09-06 10:11:12
1
Член на Конгреса от щата Мейн в годините 1941—1949. Сенатор от 1949 до 1973 г. Известна журналистка, осем пъти обявявана за „жена на годината“. В началото на 50-те години застава открито против яростната антикомунистическа кампания на сенатора Джоузеф Маккарти. — Б.пр.
2
Върхова година в студентските вълнения. Въпреки обещанията на президента Никсън да сложи край на
