шумно, започваше с „Л“ и го бяха извикали преди около час. Ричърдс разсеяно се запита дали се е провалил.
Залата за прегледи беше дълга, облицована с плочки и осветена от неонови лампи. Приличаше на монтажна линия с отегчени лекари, застанали на различни места край конвейера.
„Дали някой от вас ще прегледа малкото ми момиче?“ — помисли си със злоба Ричърдс. Кандидатите показаха картите си пред обектива на друга камера, вградена в стената, и им наредиха да спрат пред една редица от закачалки. Приближи се лекар в бяла лабораторна престилка, пъхнал папка под мишницата си.
— Съблечете се — каза той. — Закачете дрехите си. Запомнете номера над закачалката и го кажете на санитаря в края на залата. Не се тревожете за ценностите си. Тук никой няма нужда от тях.
Ценности. „Хубава шега“ — помисли си Ричърдс, докато разкопчаваше ризата си. В портфейла му имаше няколко снимки на Шийла и Кати, бележка за подметката, която беше сменил преди шест месеца при кварталния обущар, ключодържател с един-единствен ключ — този от входната врата, детско чорапче, което не си спомняше да е слагал вътре, и пакет „Блам“, взет от автомата.
Носеше парцаливото бельо, без което Шийла упорито отказваше да го пуска навън. Но повечето мъже нямаха нищо под панталоните си. Скоро всички стояха голи и безлични, с членове, увиснали между краката им като забравени оръдия. Всеки държеше в ръка картата си. Някои пристъпваха от крак на крак, въпреки че подът не беше студен. Носеше се слаб мирис на алкохол, който предизвикваше неопределена носталгия.
— Движете се в колона — нареждаше лекарят с папката. — Винаги показвайте картите си. Спазвайте инструкциите.
Колоната се придвижи напред. Ричърдс видя, че до всеки доктор по пътя им стоеше полицай. Наведе очи и зачака.
— Картата.
Подаде си картата. Първият лекар отбеляза номера.
— Отворете си устата.
Отвори я. Притиснаха надолу езика му. Следващият лекар огледа зениците му, като ги освети, а след това прегледа и ушите.
Друг сложи студения диск на стетоскопа на гърдите му.
— Кашляйте.
Ричърдс се изкашля. Лекарят го обърна и постави стетоскопа на гърба му.
— Поемете дълбоко въздух и го задръжте.
По-напред в колоната тъкмо издърпваха встрани един от кандидатите. Той се нуждаел от парите, те не можели да го допуснат, той щял да извика адвоката си… Стетоскопът се премести.
— Издишайте.
Ричърдс издиша.
— Минавайте нататък.
Ухилен лекар с превръзка на окото измери кръвното му налягане. Следващият — плешив мъж, който имаше няколко големи кафяви лунички по темето — сви ръка и постави хладната си длан между торбичката на скротума и горната част на бедрото на Ричърдс.
— Кашляйте.
Ричърдс се изкашля.
— Минавайте нататък.
Измериха му температурата. Казаха му да плюе в някаква чаша… Половината. Половината от пътя през залата. Двама-трима вече бяха приключили и един санитар с бледо лице и заешки зъби им носеше дрехите в телени кошници. Други шест бяха отстранени, показаха им стълбите.
— Наведете се напред и разтворете бузите.
Ричърдс се подчини. Облечен в каучук пръст проникна в ректума, изследва го и се отдръпна навън.
— Минавайте нататък.
Той влезе в кабинка със завеси от трите страни, като старите кабинки за гласуване (те бяха премахнати преди единадесет години — замести ги компютърното гласоподаване) и уринира в синя стъкленица. Лекарят я взе и я постави на една метална лавица.
При следващия доктор трябваше да гледа в оптична таблица.
— Четете — каза той.
— Е-А, Л-Д, М, Ф-С, П, М, 3-К, Л, А-Ц, Д-У, С, Г, А…
— Достатъчно. Минавайте нататък.
Влезе в друга „кабинка за гласуване“ и сложи слушалки на главата си. Казаха му да натисне бялото копче, когато чуе звук, и червеното, когато престане да го чува. Звукът беше много висок и слаб, сякаш си успял да чуеш една от онези високочестотни свирки, с които можеш да викаш кучето си. Ричърдс натиска копчетата, докато му казаха да спре.
Претеглиха го. Прегледаха му стъпалата. Сложи си оловна престилка и застана пред флуороскопа. Един лекар, който дъвчеше дъвка и си тананикаше фалшиво някаква мелодия, му направи няколко снимки и записа номера на картата му.
Когато влезе, групата на Ричърдс наброяваше около тридесет мъже. Дванадесет бяха стигнали до края на залата. Някои чакаха до асансьора вече облечени. Други дванадесет бяха отстранени. Един от тях се опита да нападне лекаря, който го провали, но беше повален от полицай с електрическа палка, заредена докрай. Човекът падна като съсечен.
Ричърдс застана пред една ниска маса, където го питаха дали е страдал от около петдесет различни болести. Повечето от тях бяха белодробни. Докторът рязко вдигна поглед, когато Ричърдс каза, че има случай на грип в семейството.
— Съпругата?
— Не. Дъщеря ми.
— Възраст?
— Година и половина.
— Имунизиран ли сте? Не се опитвайте да лъжете! — изведнъж изкрещя лекарят, сякаш Ричърдс вече го лъжеше. — Ще проверим всички данни за здравословното ви състояние.
— През юли 2023-а. Реимунизация през септември 2023-а.
— Минавайте нататък.
Ричърдс изпита внезапно желание да се пресегне над масата и да строши врата на тази гнида. Вместо това продължи напред.
Последният лекар — този път жена, злобна на вид, с ниско подстригана коса и слухов апарат в едното ухо — го попита дали е хомосексуалист.
— Не.
— Арестуван ли сте по обвинение в углавно престъпление?
— Не.
— Имате ли някакви остри фобии? Това означава…
— Не.
— По-добре чуйте определението — каза тя малко снизходително — Това означава…
— Дали имам някакви необичайни и натрапчиви страхове, като например акрофобия или клаустрофобия. Не, нямам.
Тя стисна здраво зъби и за момент изглеждаше, че ще каже нещо остро.
— Употребявате ли и употребявал ли сте халюциногенни или пристрастяващи наркотици?
— Не.
— Имате ли роднини, арестувани по обвинения в престъпления срещу държавата или Телевизионната мрежа?
— Не.
— Подпишете тази клетвена декларация и този формуляр на комисията на игрите, мистър… ъ-ъ, Ричърдс.
Той драсна подписа си.
