Мъжът на най-добрата ми приятелка

Приемам това за „не“, нали така? По дяволите. Какво носех ли? Обикновени дрехи — дънки, маратонки. Очила за ски. Изкуствени опашки. Наметки от изкуствена кожа…

…Съжалявам. Само дънки и маратонки.

Ваши собствени?

На братята ми. Вижте, нямахме много паря и с мама не ни пукаше с какво съм облечена.

Какво работят братята ви сега?

Ченгета са.

И тримата ли?

Ами… да…

Атмосферата в дома ви изглежда прекалено мъжка.

Я по-полека. Не мисля, че на мама ще й е приятно да го чуе. Тя беше истинска дама. Ако твърде често казвахме „по дяволите“, ни цапваше изотзад по главите.

Цапваше ви отзад по главите ли?

…Ами… разбирам какво имате предвид… Но не искаше децата й да ругаят. Опитваше се да ни научи на обноски.

Разкажете ми повече за майка си.

Англичанка е, казва се Даян и е медицинска сестра. Срещнала татко, когато докарал прострелян човек в болницата.

Навярно е било чудесно да имате за майка медицинска сестра, когато сте боледували.

Майтапите ли се? Казваше, че цял ден трябва да се грижи за пациентите в болницата и не й се ще да се занимава със същото в свободното си време. Например, ако паднех и си обелех колената, ми казваше, че има едно момиченце в нейното отделение с изгаряния трета степен на седемдесет процента от тялото си. Или ако тате го болеше глава, заявяваше, че трябва да си разчупи черепа с бухалка за бейзбол, а после предлагаше да му направи тази услуга.

Излиза, че бракът на родителите ви е бил нещастен?

Не! Бяха луди един за друг. Като разправяше онова за бейзболната бухалка, тя само се шегуваше.

Какво стана, когато навършихте петнадесет? Кога открихте, че сте момиче?

Вижте, винаги съм знаела, че съм момиче, просто бях едно от хлапетата… Но на петнадесет бих един тип на билярд…

Да разказвам ли повече?… Хубаво, имахме маса за билярд в мазето и често играехме с татко и братята ми и те ме разбиваха. Но предполагам, че с времето започна да ме бива. После се запознах с онова момче и го харесах.

В какъв смисъл го харесахте?

Харесвах го, харесвах го. Падах си по него.

За първи път ли се влюбвахте?

Неее, вече бях на петнадесет. Влюбвах се от осемгодишна — не в истински момчета, главно във филмови звезди. Например душа давах за Том Круз, увличах се по Том Селек… май бяха все мъже на име Том. Знаете ли, сега, като си помисля, много ми харесва Том Ханкс в „Голям“.

Как се казваше онова момче?

Мелвин. Не беше Том. Навярно беше знак, че работата няма да стане.

Какво се случи?

Беше първата ми истинска среща. Дойде до къщи и баща ми му каза, че само ако ме пипне с пръст, ще го убие. Сетне, след като хубаво го наплаши, рече:

— Приятно прекарване, деца — сякаш бяхме във филма „Щастливи дни“. После с Мелвин отидохме да играем билярд и аз го победих. Не му стана приятно и оттам нататък не щя и да знае за мен.

Вие как се почувствахте?

Мислех го за голям тъпак. Не ми трябваше гадже, което на всяка цена държи да ме превъзхожда.

Ето че стигнахме до някъде.

Стигнахме ли?

Но времето свърши. Ще се видим идната седмица по същото време.

Глава 20

9:07, събота сутринта

Телефонът иззвъня. Беше Марк.

Лоши новини. Донякъде ги беше предчувствала. Беше отсъствал цяла седмица и ако беше негова съпруга, тя щеше да очаква да остане около нея поне през първия ден — да изхвърли боклука, да се скара на децата и разни от сорта.

— Джоджо — прошепна той. — Много съжалявам. Няма да успея за днес.

Тя не отговори. Беше твърде разочарована, за да го улеснява.

— Сам е зле.

Сам беше синът му.

— Снощи ни се обадиха. Излязъл да пийне с приятели — каза ни, че ще гледат видео — но бил толкова зле, че го откарали в болница.

— Сега добре ли е?

— В момента — да. Но така ни изплаши, че сега трябва да остана в къщи.

Какво можеше да каже? Сам навършваше тринадесет. Работата беше сериозна.

— Къде си?

— В бараката.

В бараката, значи. Сред препарати за плевели, отрови против голи охлюви и парцали за паяжини. Тя почти се засмя — какви прелести криеше връзката им.

— Е, пази се и се погрижи за него и ъъъ… другите. — За жена си и дъщерята.

— Знаеш колко съжалявам, Джоджо. Но има шанс за утре, бих могъл…

— За утре имам други планове. Надявам се Сам да се оправи. Ще се видим в понеделник.

Тя прекъсна връзката и придърпа завивката си до брадичката, оставайки за миг неподвижна. Нямаше да хленчи. От самото начало си знаеше с какво се захваща, наясно беше какво я чака.

Но беше така развълнувана — изминала бе повече от седмица, откакто за малко бяха заедно…

Погледна към нощното си шкафче, където слагаше новия си портфейл, за да бъде първото нещо, което ще види, щом се събуди, но сега каза:

— По дяволите.

Сега съжаляваше, че не се бяха любили на пода в офиса през онази нощ. Когато се срещаш с женен мъж, се възползваш винаги, когато можеш.