Властните думи на джунглата, които днес научи от мен!
— Властните думи за кой народ? — попита Маугли, доволен, че ще може да се прояви. В джунглата има много езици. Аз ги знам всичките.
— Ти знаеш някои неща, но не чак толкова много! Виждаш ли, Багира, те никога не са благодарни на своята учителка! Нито едно вълче не се е върнало да благодари на старата Балу за нейните уроци. Кажи тогава думите за Ловния народ, учена главо!
— Ние сме от една кръв, вие и аз! — каза Маугли и придаде мечешко произношение на думите, които употребяваше целият Ловен народ.
— Добре! Сега за птиците!
Маугли ги повтори и изсвири накрая като ястреб.
— Сега за змийския народ! — каза Багира. Едно неописуемо съскане се разнесе в отговор, Маугли подскочи, ритна във въздуха, сам си изръкопляска и се метна върху гърба на Багира. Заудря с пети по гладката й кожа и взе да прави колкото можеше по-грозни муцуни на Балу.
— Ето на, ето на! Това си струваше няколко драскотини — каза нежно Кафявата мечка. — Някой ден ще си спомниш за мен!
И се обърна, за да разкаже на Багира как помолила Хати, Дивия слон, който знае всичко за тези неща, да каже Властните думи на Маугли и как Хати завел Маугли до един вир, за да научи змийските думи от водна змия, понеже Балу не можела да ги произнесе, и как сега Маугли бил горе-долу осигурен срещу всякакви нещастия в джунглата, защото нито змия, нито птица, нито друго животно биха го нападнали.
— Следователно няма вече от кого да се страхува — изпъчи се Балу и с гордост потупа големия си космат корем.
— Освен от своето собствено племе — тихо измърмори Багира и после подхвърли силно към Маугли: — Ей, имай милост към моите ребра, малко братче! Какъв е този танц отгоре ми?
Маугли се мъчеше да привлече вниманието им, като дърпаше козината по рамото на Багира и същевременно я риташе силно. Двете животни млъкнаха и той извика с все сила:
— А сега аз ще си имам собствено племе и цял ден ще го водя по клоните!
— Каква нова щуротия си измислил, глупчо? — попита Багира.
— О, да, и ние ще хвърляме клони и кал по старата Балу — продължи Маугли. — Те ми обещаха. Ой!
— Буф! — Голямата лапа на Балу смъкна Маугли от гърба на Багира, Момчето се строполи между големите й предни крака и видя, че мечката е разгневена.
— Маугли — каза Балу, — ти си говорил с Бандар-лог, с маймунския народ?
Маугли погледна Багира, за да види дали пантерата също е разгневена. Очите на Багира бяха студени и твърди като два лъскави зелени камъка.
— Ти си бил с маймунския народ, със сивите маймуни, с Народа без Закон — с всеядците! Какъв срам!
— Когато Балу ме удари по главата — каза Маугли (той още лежеше по гръб), — аз избягах и сивите маймуни слязоха от дърветата и ме съжалиха. Само те ме съжалиха! — Той заподсмърча.
— Маймунският народ те съжалил! — изръмжа Балу. — Тяхното съжаление е колкото неподвижността на планинския поток! Колкото прохладата на лятното слънце! И какво стана после, човешко дете?
— И после… после те ми дадоха да ям орехи и други хубави неща и ме занесоха на ръце чак до върховете на дърветата, и казаха, че съм бил техен брат по кръв, само дето съм нямал опашка, и че един ден съм щял да стана техен водач!
— Те нямат водач — каза Багира. — Те лъжат. Те винаги са лъгали.
— Бяха много добри към мен и ми казаха пак да ида при тях. Защо никога досега не сте ме водили при маймунския народ? Те стоят на краката си така, както стоя аз. Те не ме удрят с твърди лапи. Те си играят цял ден. Пусни ме да стана! Ей, лоша Балу, пусни ме да стана! Искам пак да отида и да си играя с тях!
— Слушай, човешко дете — каза мечката и гласът й избоботи като гръмотевица в гореща нощ. — Аз съм ти преподавала целия Закон на джунглата, за всички народи в джунглата, освен за маймунския народ, който живее по дърветата. Те нямат Закон. Те са изхвърлени от всички. Те нямат свой собствен език, а употребяват откраднати думи, които са дочули, докато подслушват и надзъртат, и дебнат горе по клоните. Техните обичаи не са наши обичаи. Те нямат водачи. Те нямат спомени. Те се хвалят и бърборят, и си въобразяват, че са велик народ, който се кани да върши велики дела в джунглата, но после един орех пада отгоре и те избухват в смях и забравят всичко. Ние от джунглата нямаме вземане-даване с тях. Ние не пием там, откъдето пият маймуните, не ходим там, където ходят маймуните, не ловуваме там, където те ловуват, не умираме там, където те умират. Чувал ли си ме до днес да ти говоря за Бандар-лог?
— Не — каза шепнешком Маугли, защото цялата джунгла притихна след думите на Балу.
— Народът на джунглата ги е махнал от своите мисли и от своите уста. Те са безкрайно много и зли, и мръсни, и безсрамни, те искат — когато изобщо искат нещо — Народът на джунглата да ги забелязва. Но ние не ги забелязваме дори когато хвърлят орехи и мръсотии върху главите ни!
Тя едва бе завършила, когато град от орехи и съчки полетя надолу през клоните. Чуха се кашляния и вой, и гневни скокове горе високо между тънките клони.
— Маймунският народ е забранен — каза Балу. — Забранено е на Народа в джунглата да има допир с него. Помни това!
— Да, забранено е — повтори и Багира. — Но аз мисля, че Балу трябваше да те предупреди.
— Аз… аз? Как можех да предположа, че той ще си играе с такава измет! Маймунският народ! Пфу!
Нов град от орехи и съчки се изсипа върху главите им — двете животни се отдръпнаха и отведоха Маугли със себе си. Думите на Балу за маймуните бяха съвсем справедливи. Те живеят по високите дървета, а тъй като другите животни рядко поглеждат нагоре, почти няма възможност Народът на джунглата да се среща с маймуните. Но колчем намерят болен вълк или ранен тигър, или мечка, маймуните ги измъчват, те замерват с орехи и клони всяко животно, за да се забавляват или с надеждата, че ще бъдат забелязани. След това вият и кряскат безсмислени песни, канят Народа на джунглата да се покатери горе на техните дървета и да се бие с тях или без никаква причина влизат в яростни битки помежду си и оставят мъртвите маймуни на такива места, че Народът на джунглата да ги види.
Те винаги твърдят, че ей сега ще си изберат водач и ще установят свои закони и обичаи, но никога не го правят, защото паметта им трае от ден до пладне, и оставят нещата така. Те си имат своя поговорка: „Каквото Бандар-лог намисли сега, Джунглата ще го намисли утре“, и това ги утешава много. Никое животно не може да ги стигне, но, от друга страна, никое животно не ги забелязва. Затова те сега бяха толкова доволни, когато Маугли се съгласи да играе с тях и когато разбраха колко сърдита е Балу.
Отначало те нямаха никакви други намерения — Бандар-лог никога няма никакви намерения, но после една от тях измисли нещо, което й се стори блестящо, и го каза на останалите. Тя заяви, че Маугли би бил полезен за тяхното племе, понеже можел да сплита клонки и да прави заслони против вятъра, та ако го хванат и задържат, ще го накарат да научи и тях. Разбира се, Маугли, като дете на дървар, беше наследил множество човешки инстинкти и често на игра правеше от паднали клони малки колибки, без да мисли как му идва на ум да ги прави. Маймуните го бяха наблюдавали отгоре и намираха тези колибки чудесни. „Този път — казаха си те, — ние наистина ще имаме водач и ще станем най-мъдрия Народ в джунглата; толкова мъдър, че всеки ще ни забелязва и ще ни завижда!“ Затова те съвсем тихо проследиха Балу, Багира и Маугли през джунглата, докато стана време за обедна дрямка и Маугли, много засрамен, заспа между пантерата и мечката, като си каза преди това, че никога вече няма да има работа с маймунския народ.
Когато се опомни, усети, че го пипат ръце — твърди и силни малки ръце — после някакви клони го шибнаха през лицето; после съзря през клоните как долу Балу будеше цялата джунгла със своите викове, а Багира се катереше по стъблото и всичките й зъби бяха блеснали. Маймуните тържествуващо виеха, бягаха към високите клони, където Багира не смееше да ги последва, и крещяха:
— Тя ни забеляза! Багира ни забеляза! Целият Народ на джунглата ни се възхищава заради нашата ловкост и хитрост!
След това хукнаха по дърветата, а хукването на маймуните по дърветата е нещо, което никой не може да опише. Там те си имат свои постоянни пътища и кръстопътища, нанагорнища и нанадолнища, всички на петдесет или седемдесет, или сто фута над земята, по които могат да се движат дори и нощем, ако има нужда.
