думи. — Нищо чудно, че тази Мери те е зарязала, като е видяла какъв всъщност си! Пиеш, ругаеш пред „приятелчетата“ си и се мислиш за велик, така ли? Само да ти кажа, че и аз го мога това!
Рейн се изсмя горчиво.
— Не го можеш и добре го… знаеш… Престани с … този цирк… и да се връщаме вътре…
— О, ще се върнем вътре, но поотделно!
След тези думи Ашли се извъртя на пети и влезе обратно в самите „Червени воали“, но не отиде на масата при останалите. Насочи се директно към бара.
— Двоен ром-поръча си тя. Беше решила да „удави“ гнева си с алкохол.
— Ъъъъ, нямаме такова, миличка-обърка се „барманът“ срещу нея, имащ хубаво тяло, което не се стараеше особено да прикрие.
— Тогава ми дай цяла бутилка! — нетърпеливо му отвърна момичето и веднага я получи. Жадно отпи и след десетата глътка вече не и правеше впечатление дори парещият вкус на рома, който по принцип не понасяше. Постепенно усети как се замайва и как Светът около нея всъщност не е чак толкова лош. Ашли започна разсеяно да оглежда „заведението“, когато някой съвсем небрежно я бутна. Уайлд се извърна и дочу малко забавено думите:
— Извинявай, сладкишче, без да искам…
Беше го казал един от танцьорите. Ашли неволно му се усмихна и изглежда мъжът неправилно схвана намека(какъвто всъщност нямаше). Той я хвана през кръста и „отвличайки“ я при останалите негови „колеги“ я целуна по устните. На русокоската не и направи особено впечатление, тъй като вече бутилката с ром беше празна… Но на друг да…
— Това там Ашли ли е? — викна от изненада Ксев и посочи с ръка „развихрилата“ им се приятелка сред полу-голите мъже.
— Май… да-несигурно потвърди Рейчъл-Но аз мислех, че е с оня, капитана… Бързо! Да я приберем, преди да е извършила друга глупост!
Блейкли и другите си запробиваха път из посетителите, насъбрали се сега да гледат непредвиденото „шоу“.
В същия момент Джон влезе в бардака и погледът му веднага фиксира Ашли, танцуваща сега с тъмнокос мъж. Беше негов ред да се ядоса. На няколко крачки прекоси „Червените воали“ и разбутвайки насъбралите се около масата, където бяха Уайлд и танцьорите, хвана момичето през кръста и я свали от импровизирания „подиум“. Чуха се неодобрителни викове, но те не направиха впечатление на капитана.
— Какви ги вършиш? — явно той вече не бе толкова пиян.
— Каквито си искам! — викна Ашли и усети, че и се завива свят.
— Какво ти става?
— Остави ме… намира! Нима въобще те е грижа?!
— Ей, пачавро, не говори така на капитана, разбра ли ме? — намеси се грубият глас на Хънтър и след миг във въздуха се разнесе шамар. Рейчъл изпищя от изненада. Ашли от своя страна бе извърнала глава на една страна, по която ясно си личаха следите от удар.
— Как… си… позволяваш?! — започна да крещи тя по Джон. Беше „подарен“ още един шамар… предназначен този път за капитана от Ашли.
Без да каже нищичко повече русокоската излезе навън. За пръв път някой си бе позволил да и посяга…
Всъщност Рейн нямаше никаква вина и именно Хънтър бе ударил момичето(и понесъл си след това последиците лично от капитана). Уайлд си помисли, че сигурно Джон щеше да я последва, ала това не стана…
— Отивам при нея-заяви Рейчъл.
— Никъде няма да ходиш, чу ли ме?! — викна и разярен капитанът, а в очите му се забеляза особен блясък, способен да спре дори и Блейкли. Всички отново се настаниха на масата, но с много по-различно настроение от преди. Въпреки това Джон продължи да се налива с ром. Това в последствие доведе и до неутолимото му желание да сподели чувствата си, спрямо случката преди малко…
Ала Виктор нямаше възможността да бъде свидетел на тези доста заинтригуващи случки , защото веднага щом видя Ашира тръгна да я търси. Чак когато бяха излезли танциорките той бе успял да я намери. Както тя танцуваше той се доближи и и каза на ухо:
— Ела с мен има да поговорим. След което той набързо взе назаем една закрита стая.
— Какво правиш тука, мислех, че си сервитиорка и боец.
— Няма да ми стигнат да се разкарам оттук. Само така мога да изкарам парите.
Виктор я погледна в очите и видя, че не лъже.
— Трябваше да ми го кажеш в началото. Аз и мойте приятели ще отпатуваме скоро време. Ако искаш можеш да дойдеш, но ще трябва да имаш някаква работа. Какво ще кажеш да си боец.
Ашира се усмихна широко и по лицето и се появиха сълзи…
— Но първо ми направи ослуга и се облечи във нещо по — хубаво, ето мисля, че това ще стигне — каза Виктор и и подаде 14 златни монети. Двамата с Ашира излязоха последвани от погледите на всички, и след като накупиха всичките им необходими неща се върнаха във Възмездяващата Секира. Събраха си нещата и се срещнаха долу.
Виктор видя пред себе си Ашира пременена във невероятна дреха за която нямаше описание:
Прекрасна си. — каза той усмихнато, в отговор тя само го погледна след което неочаквано го прегърна и целуна. Те се целуваха секунди, минути, в този миг за тях времето сякаш не съществуваше, двамата отидоха горе в стаята на Виктор…
Когато стигнаха прага Виктор я взе на ръца и внимателно я пренесе до леглото. Надвесвайки се над нея започна нежно, но същевременно страстно да я целува. Устните му се плъзнаха по врата й, а сетне след като успя да махне и оскъдната й горна дреха, и по гърдите й. За тях нощта се изпълнена със страст и удоволствие, докато за останалите не беше така.
На масата всички се гяха омълчали, само Джон разказваше плиткоумни смешки и сам се смееше на тях. Ксев бе вперила бесен поглед в Хънтър и внимателно наблюдаваше всяко негово движение.
— Хей, малката какво ме гледаш?! — извика той по едно време и направи грозна гримаса.
— Никой не те гледа, горзнико! — отвърна му с фалшива смелост Ксев.
— Да не искаш да получиш, това което си поулчи и твоята русокоса приятелка? — попита той и размахна юмрука си, като показно. После сведе поглед и жадно отпи ром и разпервайки ръката си тропна по масата. Сетне изстена от болка, задавяйки се с ром.
— Следващият път преди да посегреш на които и да било от моите приятели, или дори само да заплашиш някой от тях, добре си помисли! — просъска Мартин, който бе наблюдавал внимателно от страни. Бе забил малко ножче в ръката на Хънът, но явно никой не забеляза това, защото смехът на Джон бе заглушил всякакъв друг звук.
Мартин кимна пренебрежително към Хънтър и се обърна към Ксев. Тя само направи гримаса и стана от масата. По пътя докосна ръката на Мартин и му направи знак да я последва. Двамата изязоха на една не особено стабилна, но голяма тераса. Нямаше никой, а шумът бе заглушен от плътно затворените врати. Когато момчето стигна до терасата видя Ксев да седи загледана в пълната луна, която сияеше над главата й.
— Красива е, нали? — попита тя Мартин.
— Да. Макар, че е доста трудно да кажа, че нещо е красиво… в този… свят. — той се огледа наоколо. Найстина мястото на което бяха попаднали, като
— И все пак в Лондон луната е по — красива. Независимо от това, че почти никога не се вижда от множеството дъждовни облаци. — Ксев се обърна към Мартин, който се бе доближил до нея и сега стоеше точно зад гърба й. Лицата им се срещнаха за миг, ала после Сийбърг се извърна настрани. На Мартин започна да му омръзва непрекъснато да го отбягва и за това я хвана за лакътя обърна я към себе си и обгръщайки я със силните си ръце я целуна страстно. Ксев в началото започна да се съпротивлява, ала
