Кървав сън

сетне усещайки нежността с която той я даряваше спря.

— Знам, че си уплашена от всичко, което се случи, но не бива да се отдръпваш от нас… . от мен. Именно ние сме твойте приятели и искаме да ти помогнем. — каза той няколко минути по — късно, като отдръпна устните си от нейните.

— Не искам да оставам тук и минута повече! Трябва… моля те. Измъкни ме. Аз съм сигурна, че все някой знае изхода от това проклето от Бог място.

— Ксев… самолетът ни се отклони в Бермудския триъгълник. Никой не се е връщал от там…

— Но ние ще се върнем! Искам да се върнем. Виждам Ашли и Рейчъл, които започват някак си да се примиряват с това място. Започнаха да… да се влюбват и да се сливат с декора.

— Може би ти си просто щастливка, че не си се влюбила в някой, който е от друг свят. И никога няма да ти се наложи да правиш избор. — Мартин отново започна да приближава лицето си до нейното, като усещаше учестеното й дишане.

— Да… аз съм късметлийка…  — Ксев притвори очи готова за поредната целувка. — Защото се влюбих в теб.

Този път целувката бе по — дълга и по — страстна. След като двамата се отдръпнаха един от друг леко задъхани, но все пак усмихнати, Мартин я придърпа по — близо до себе си и каза:

— Ела. Искам да ти покажа нещо.

Двамата тихо се измъкнаха от шумното заведение и се отправиха към близкия плаж. Имаше една не много висока скала, по която двамата се покатериха. От там се насладиха на една невероятно красива гледка. Луната бе сякаш на няколко сантиметра от хоризонта, и хвърляше сребриста светлина на неподвижната повърхност на морето.

— Това определено е по — красиво. — призна си Ксев.

— Не… не е.

— Моля?

— Ти си по — красива.

Тъкмо когато трябваше да осъществят и третата си целувка за тази вечер се чу гърмеж, който бе насочен именно към тях. За щастие обаче уцели големия камък, на който бе стъпила Ксев и тя за малко да падне. Мартин обаче я задържа и двамата се претърколиха чак до пясъка.

— Какво става? — извика уплашено Сийбърг.

— Не знам… трябва да намерим Джон и останалите.

— Мартин! !! Това е кораб! Кораб!

— Да се махаме… .

Двамата успяха да се придвижат незабелязано, благодарение на множеството палми и дървета, които бяха в близост до плажа. Скоро се озоваха в заведението и се заоглеждаха за Силвър, Джон и останалите. Ксев обаче си спомни, че Ашли бе излязла някъде при, което сърцето й се сви.

Останалите обаче си бяха все още в „Червените воали“. Рейчъл и Силвър изглеждаха доста смръщени макар и сгушени, докато настроението на Джон бе доста противоречиво. На лицето му бяха изписани едновременно гняв и възмущение, дори и съжаление. От Ашли обаче нямаше и следа. За момент Ксев се поколеба дали двамата с Мартин да се върнат при останалите, но все пак се примири.

— Тшя не е нарешт-хриптиво изрече Джон, точно когато другите двама се приближиха към масата им. — Как моше да реши да си ходи където поиска без дори да ми ишка разрешение-мърмореше капитанът- Същата като Мери е, шъштата-заваляше думите Рейн. Той тновов си допълни чашата и след още няколко секунди я пресуши до дъно.

— Джон, спри да пиеш-понечи да го спре Силвър, но брат му рязко замахан с наново напълнената чаша и опръска близката стена с ром-Тук аз съм капитаня-заяви Рейн и кръстоса поглед-Разбра ли ме Силвър аз мнооо те ценя но не моеш да ми даваш заповеди… аз съм Капитаня и тя трябва да ми се подчинява! — кресна той и тропна по масата.

— Не мога да го трая повече-изръмжа Рейчъл и стана рязко от мястото си. — Искам да намеря Ашли!

— Никаде няма да ходиш-извика гневно Джон и дори обичайната нахаканост на Рейчъл както и нейната непримиримост се изпароха на секундата.

— Успокой се… — прошепна и нервно Силвър и я накара да седне-След малко ще излзем-каза и той без да отделя погледа си от мъртво-пияния си брат.

— Обещаваш ли ми? Почвам да се притеснявам за нея-прошепна му Рейчъл след като се настани в скута на Силвър.

До този момент Ксев и Мартин не се бяха обаждали, но споменът за скорошното нападение отново осени мислите на момичето.

— Впрочем в залива бяхме нападнати от един кораб-подметна Ксве, и изглежда някоя от думите бе подействала малко страскащо на Джон защото той подскочи като опарен и извади мечът сии закрищя:

— Нападат ли ни? Предатели… ижменичи… моршки кучета… ше умрете зкалани като… — но като какво така и не стана ясно тъй като Джон се строполи след миг на пода и шумно захърка.

— Мартин ще ми помогнеш ли-попита Силвър и след като Рейчъл стана от коленете му се изправи и вдигна Джон от пода с помоща на Мартин. Изглежда пиратът бе загубил съзнание само за няколко секунди.

— Тя ме заряза като мръсно псе… дори незнае какво губи-фъфлеше неудържимо той, а Рейчъл само извъртя поглед към тавана обеждавайки се с всяка изминала минута, че капитан не е нищо повече от едина пияна свиня.

— Силвър моляте да излезем-примоли се чернокосата.

— Нека останем още няколко минути притеснява ме състоянието му-погледна я пирата така сякаш и се извиняваше. На момичето му бе трудно да удържи на този поглед… той сякаш имаше власт над нея, а може би бе точно така.

— А тежи странни кораби-продължаваше да плещи капитана подскачайки от тема на тема-Те са вражески и ние смели мои пирати трябфа да гхи изтребим до фрак-той отновов замлъкна забивайки глава в масата.

— Аз ще ви обясня-зае се с тази задача Силвър и Мартин и Ксве се обърнаха към него. — Тези кораби не с арядкост те поначало обикалят по крайбрежието и нападат острова, но до сега не се е чувало за някои по-сериозни щети… всичките с били минимални, а повечето жертви са оцелявли… от къде разбрахте за тях впрочем? — попита пирата.

— Ами докато се разхождахме един от тях стреля по нас-мрачно му отвърна Ксев.

— Разбирам-измърмори замислено Силвър, шумен хриптящ звук се чу откъм Джон и той отново се раздвижи.

— Аз си тръгвам-каза Ксве дебнейки капитанът да не я забележи.

— Ще дойда с теб-Мартин понечи да я последва, но тя го спря-Не, искам да бъда малко на саме с мислите си-извини му се тя и излезе. Вечерта бе тъ приятан, че унесена Ксев започна да се отдалечава все повече и все повече от „червените воали“.

Не след дълго примерът и последваха още двама души-Рейчъл Силвър, двамата бяха помолили Мартин да наглежда капитана известно време докато те потърсят Ашли.

— Дали не и се е случило нещо-попита момичето притеснено.

— Не вярвам… — опита се да я успокои рейн, но Блейкли долви някаква неувереност в гласът му. Всеизвестно бе, че освем зверовете на острова имаше и множество недоброжелателни хора-престъпници от всеки слой срещащ се и в модерното общество. Рейчъл сплете пръсти с тези на Силвър.

— Страх ли те? — попита загрижено той.

— За мен не… но за нея да-очите на момичето зорко набл’даваха привидно спокойната среда. Всеки шум на предизвикан от вятъра я караше да настръхен от ужас. Представяше си приятелката, разстроена и огорчена, а и леко пияна обикаляща сама из този остров… след това в съзнанието и изплува образа на