последствие от крушетое на Рейн, нос.
— Глупак-изсъска танцьорът и замахан към Силвър, но той ловко избегна ударът, а юмрукът на дългокосият се срещна с една греда.
— Спрете! — изписка ужасена Блейкли, когато Силвър се метна към танцьорът и двамата се сборичкаха на пода.
Хората наоколо изглежда бяха свикнали с подобни зрелища. Това им се харесваше. Силвър да удря дългокосият в главата, но след миг той се озова преметнат на пода, а ръцете на танцьора започнаха да го душът. Не му еб трудно да се измъкне от хатката, особено след като разби един стол в гърбът на противникът. В момента в който Силвър отново се зае с юмруци да налага дългокосият усети как два чифта ръце се вкопчват в него и го изтеглят. Бяха Джон и Мартин. Двамата едвам удържаха пиратът. Рейчъл бе бледа като платно и сякаш всеки момент щеше да припадне. Забелязвайки това Ашли и Ксев веднага дотичаха при нея. Лицето на Блейкли бе лъснало от сълзи. В заведението се бе възцарило мълчание, което бе нарушавано от бурните викове и заплахи които си разменяха Силвър, който бе удържън от Джон и Мартин, и танцьорът, който пък бе осмиряван от двама свои колеги.
Суматохата, разнесла се из „заведението“ привлече вниманието не само на посетителите му.
— Какво става тук, мътните го взели? — плътен глас, раздра тишината и откъм стълбището в ляво заслиза тъмен силует, останал за сега в сянка. Притежателят му бе мъж, малко по-възрастен от братята Рейн, с правилни черти на лицето и волева брадичка. Сивият му поглед обходи разгневените такива на Силвър и останалите от екипажа на „Кървав сън“. После се спря и върху блуждаещите очи на танцьора, които в момента бяха особено заети да разследват червените пердета, спуснати плътно на прозорците. — Попитах какво става тук-повтори въпроса си новопоявилият се, изглежда доста познат на повечето в „Червените воали“. Той постави ръка върху парапета на стълбището. Джон се свъси-за какъв се мислише този тук, че да се държи толкова нагло? Капитанът пристъпи напред, а пиратите го изгледаха учудено, очакващи с нетърпение реакцията му.
— За кой се мислиш? — попита безцеремонно Рейн, а очите му присвяткваха.
Другият срещу му въобще не се стрестна. Устните му се изкривиха в усмивка и той отвърна съвсем спокойно:
— Примерно за собственик на това място. — отвсякъде вече се долавяше шепотът на посетителите. Джон се изненада от този отговор, но бързо се „окопити“. — Не е зле сега и Вие да се представите…
— Джон Рейн, капитан на кораба „Кървав сън“-шепотът така се усили, че преспокойно можеше да мине за „тихи викове“.
Това изтри усмивката на другият, а сивите му очи, сякаш вече не бяха толкова студени.
— Чувал съм за Вас и Вашият екипаж историй… Велики историй и за мен е удоволствие да бъдете в моето заведение. Джош Редфорд, на вашите услуги-мъжът протегна ръка и стисна тази на Джон. Капитанът, макар и да не искаше да си го признае, остана много приятно изненадан от обноските на собственика, което ясно си пролича и по посмекчилото му се изражение. — Моля да ме извините за държанието ми преди малко, но ви помислих за поредният нахален тип, стъпил в бара ми.
— Мисля, че се уверихте вече в противното-начинът, по който говореше Рейн изуми Рейчъл. Капитанът беше толкова… учтив? — А нахален тип лично аз бих нарекъл ето онзи-Джон посочи с глава русолявият танцьор и разказа накратко какво се бе случило през последните 15тина минути.
— Смятам, че гости като Вас и Вашите приятели в такъв случай заслужават аз и „Червените воали“ да Ви се реваншираме-Редфорд разходи този път очите си върху екипажът на „Кървав сън“ и приятелите от Лондон. Сетне повика една от близките танцьорки, прошепна нещо в ухото и и след като младото момиче се изгуби нанякъде плесна енергично с ръце. Този му жест бе придружен с думите-Предлагам Ви да се настаните сега по местата си, а нашата изненада ще пристигне всеки момент.
Джон го погледна въпросително, ала въпреки това послуша „съвета“ му. Броени секунди след като той, Ашли и приятелите им се бяха настанили на близката маса, „музиката“ рязко се смени, като стана с по- енергичен и бърз ритъм от преди. Уайлд чак сега забеляза, че танцьорките „мистериозно“ бяха изчезнали, но изглежда липсата им нямаше да бъде за дълго. Придружени от новата „музика“ множество оскъдно- облечени момичета се завтекоха към масата на пиратите и приятелите. Те извиваха красивите си тела в еротичен танц, в такт с песента, а в ръцете си държаха големи бутилки ром, от който сипваха в чашите на братята Рейн и останалите, изживяващи се сега като „специялни гости“. Тази „изненада“ хич не се понрави на Ашли, Ксев и Рейчъл. „Трите граций“ се намусиха като по команда, а Ашли не изпускаше от поглед Джон. Не стана точно така, както го бе предвидила-капитанът почти не обръщаше внимание на танцьорките, ала русокоската нямаше как да не забележи количеството ром, което те изсипваха в чашата на пирата и, което след миг вече бе пресушавано. Не след дълго алкохолът си оказа своето влияние. Уайлд си помисли, че по- зле нямаше и накъде, но се оказа сгрешила. По-късно вечерта към тяхната „весела дружинка“ се присъединиха и други двама пирати-отдавашни приятели на Джон и Силвър, а те, примесени с голямото количество ром, не бяха много полезни за капитана. До колкото русокоската успя да разбере в шумотевицата, неочакваните „гости“ се казваха Хънтър(дебел и грамаден индивид, леко прескочил средната възраст с нос, имащ склонността да почервенява при изпиването на повечко алкохол) и Джак(слаб и лукав на вид). Постепенно разговорът на новодошлите с Джон започна да придобива все по-нецензуриран вид, както и постепенно Ашли губеше търпение. В един момент момичето чу своето име, изречено от Рейн, който едва ли не грубо я придърпа към него. Пиратът се опита да я целуне, но Уайлд беше прекалено ядосана вече. Тя го отблъсна от себе си, като за миг срещна учуденият му поглед, преминал в последствие в раздразнен.
— Ей, ей… — подвикна и той, лъжащ на алкохол. — Какво правиш?
— Май не ти е много навита, а Джон?! — подхвърли Хънтър, леко завалящ думите.
— Не мислише така следобеда обаче… Нали, скъпа? — без да дочакат отговора на момичето, тримата мъже се засмяха. Рейчъл веднага извърна въпросително очи към Ашли, ала Уайлд нямаше сили да и отвърне в момента.
— Ей, сладурано-обърна се Рейн към едно от близките момичета-Ела да налееш още малко на големия капитан…
Танцьорката почти на мига изпълни тези „нареждания“, а като „бонус“ седна и в скута на пирата. Това вече преля чашата! Ашли стана от мястото си с думите:
— Явно аз вече не съм ти нужна… — гласът и трепереше от гняв и възмущение.
Тя профуча покрай Джон. Рейчъл понечи да стане и да я последва, ала Силвър сложи ръка върху нейната и каза:
— Остави я… Нека се оправят(без MPS! )двамата с брат ми…
На капитанът му отне малко време, докато осъзнае какво всъщност се бе случило. А когато това все пак стана, той се надигна от стола(без дори да забележи, че танцьорката за малко щеше да падне на земята)и едвам пазейки равновесие последва рукососката…
Двамата останаха сами в коридора на бардака, където беше малко по-тихо. Ашли все още се опитваше да се успокои и да потуши разпалилия се гняв вътре в нея.
— Какво искаш? — студено попита Джон, когато го видя да се приближава към нея.
— Да… поговорим… — отвърна и той и залитна. Подпирайки се на стената, успя да се задържи прав. Представляваше просто жалка гледка.
— Нямаме за какво.
— Моля ти се… престани да се… държиш така… — капитанът явно изговаряше думите с огромни усилия.
— А как би трябвало да се държа? Какво въобще очакваше да направя? Да започна и аз да ти наливам ром ли? — Уайлд усети как с всяка изминала минута повишаваше глас. Благодарение единствено на „музиката“, другите все още не можеха да ги чуят.
— Добре, де… — Рейн махна нетърпеливо с ръка и се приближи към момичето. — Аз… съжалявам-опита се да я прегърне, ала тя го отблъсна отново от себе си.
— И мислиш, че ще свърши работа ли? Може би, пък аз не разбирам… Може пък наистина да е много хубаво като се наливаш с ром… — дори и пиян, Джон ясно долавяше сарказма, предназначен за тези
