При тези спомени Ксев сякаш започна да се отвращава от всеки допир с който и да било мъж. Стана й зле. Почувства как намразва всички пирати… и Джон и Силвър макар, че те се държаха добре с нея и приятелките й. Започна да мрази Виктор и Мартин… дори Ашли и Рейчъл. Почувства се толкова нечистоплътна и … омърсена. Ръката й трепна и Ксев почувства как е готова да убие Малчо и всеки друг, който й се изпречи на пътя.
Докато гневните викове изпълнени с омраза и звуците на плача на Ксев не спряха, Мартин стоеше пред вратата й слушайки всичко. Не знаеше какво е станало с нея, ала искаше да й помогне, само дето тя не му даваше. Вече не допускаше никой до себе си. Усещаше я как с всеки изминал ден ставаше все по студена и жестока. Като ранена сърна, която сама греди клетката си за да се защити.
Минаха още няколко минути и когато в стаята й стана достатъчно тихо, за да може човек да предположи, че е заспала, Мартин си тръгна. Отиде при Виктор, който вече отдавна спеше, и легна по гръб на леглото, като не спираше да мисли за Ксев.
След като Силвър и Рейчъл влязоха в стаята, момичето седна ан леглото, а пиратът се зае да разглежда един прояден дива, на който се предполагаше, че ще спи.
— Изглежда приятелите ти много държът на теб-каза Рейн, докато оглеждаше стаята.
— Да така е… познаваме се от много време и всеки е готов да влезе в огънят за другите-обясни Блейкли.
— Същото, като при мен и джон-отбеляза Силвър и седна на дивана. Рейчъл само изсумтя пренебрежително. Рейн се смръщи.
— Не вярваш ли? — учуди се той-още не вярваш на брат ми, нали? — Силвър въздъхна.
— Честно казано да и ме притеснява това, че Ашли му вярва. — Рейчъл скръсти ръце, а Силвър се изправи от дивана и бавно закрачи към леглото.
— Щом тя му вярва, защо не му повярваш и ти?
Момичето не отговори нищо.
— Ако не вярваш на преценката на приятелката си-започна пиратът и седна до Рейчъл-повярвай на мен-завърши той.
Блейкли се опита да не поглежда Рейн, но той изглежда бе доста по-настоятелен. Силвър погали лицето и и момичето не издържа, след което се обърна към него. Погледите им се срещнаха и Рейчъл едва промълви:
— Добре де… може да не е чак толкова лош-призна си тя-може би аз съм предубедена.
— А може би просто си загрижена за приятелката си-допълни пиратът и се усмихна, отмествайки кичур коса паднал пред лицето на Рейчъл.
— Имаш право, но Джон изглежда някак студен-призна си момичето и погледна плахо Рейн.
— И той е човешко същество и той може да обича-оправда брат си Силвър-просто обстоятелствата го превърнаха в такъв какъвто е сега, но ми повярвай Рейч, той обича приятелката ти така както… — пиратъът млъкна и се замисли.
— Какво? — подкани го Рейчъл. Силвър определено бе успял да раздразни любопитството и.
— Ти си голяма лисичка-засмя се Рейн, опитвайки се да отклони темата.
— Стига де, не се измъквай-разсмя се и Рейчъл. Настроеието и изглежда се бе подобрило, а и тепературата почти бе изчезнала.
— Сега ще видим кой се измъква-закани се пиратът през смях и започна да гъделичка момичето. Блейкли имаше голям гъдел затова се запревива от смях.
— Стига Силвър… моля ти се спри-момичето ен можеше да си поеме дъх. Докосваният на пирата бяха внимателни, тъй като той съзнаваше, че момичето още не се е възтановило напълно.
— Предавам се-каза Рейчъл и Силвър престана да я гъделичка. Сега пиратът се бе надвел ниско анд нея. Лицата им бяха близо едно до друго и Рейчъл усещаше същото странно чуство което усети на кораба. Изминалото време през което само се взираха един в друг им се стори цяал вечност.
— Впрочем до къде бяхме стигнали с раговора си в каютата преди да видя онова чудовище? — изглежда момичето визираше паякът.
— Мисля, че до тук-усмихна се Рейн и навеждайки се целуна Рейчъл. Блейкли усети как гореща вълна облива цялото и тяло. Лицето и поруменя, но това определено не бе заради температурата.
Силвър придвижи ръката си по кракът на момичето и следвайки извивките на тялото и стигна до рамото.
С другата си ръка пиратът се бе облегнал на леглото да не би да натежи. След няколко минути страстни целувки, Рейчъл постави пръст върху устните на пирата. Рейн я погледна учуден, но и притеснен, усмивката на момичето обаче го успокои.
— Спи ми се-промърмори момичето, а Силвър стана от леглото и я зави, след което се отправи към дивана.
— Къде отиваш? — попита го Рейчъл.
— Ами… аз… ще съм на дивана-каза пиратът.
— Не ставай смешен, хайде ела тук, все пак това е двойно легло има място и за двама ни-очите на Рейчъл заискряха. Пиратът се поколеба-Хайде Силвър ела… няма да те изям-пошегува се момичето и Рейн отиде при нея заставайки най-в края на леглото.
— Приближи се де-подкани го Рейчъл и се обърна с лице към пиратът.
Сълвър прегърна момичето през раменете. Рейчъл измърка подобно ан котка и малко след това заспа. Силвъър дълго стоя буден, наблюдавайки спокойно спящото момиче. Не след дълго и самият той се унесе…
„Два кораба един до друг стрелящи един срещу друг. Жертви, кръв, мъка. Смърт. Във въздуха се усещаше мирисът на смъртта, морето беше кърваво червено, корабите потъваха, всичко свършваше… “
Виктор се събуди, чувстваше се задушен. Не бе успял да събуди Мартин. Явно бе заспал с задрямал с дрехите си. Той излезе от разнебитената сграда. Видя една оживена гостоприемница и влезе във нея. Имаше главно рибари. Виктор не разбираше много от история но видът на зградата му изглеждаше варварска. Той повика една сервитиорка с препаска от метални халки. Виктор се усмихна и я попита любено:
— Имате ли тютюн и бира.
— Имаме бира, но ми обяснете какво е тютюн.
— Листенца дет се пушат.
— А тазис. Да имаме. — след което сервитиорката отиде до бара и му донеси халба бира и 5 тазисни цигари.
— Благодаря ти. Колко ти дължа.
— 1 сребърно парче. — Виктор извади десет пенса и и ги даде.
— Може ли да те попитам нещо. — попита той сервитиорката малко преди да стане.
— Питай.
— Какво ти е името и как се казва тази гостоприемница.
— Името ми е Ашира. Казва се Възмездяващата секира. Управител е Скот. Макар, че си смени името е варварин. — Виктор се загледа във младата жена. Явно не бе на повече от 21 години, тялото и бе изящно, очите сякаш виждащи истината по изражението, косата прекрасно кафява.
— Това обяснява стилът на местенцето. Колко струва една стая.
— Ами сребърно парче за седмица. Но има и по — добър начин. Можеш да се заемеш със свободната работа. Трябва ни някой който да укротява хората ако има побой.
— Колко часа трябва да работя на ден.
— Просто те викаме когато ни потрябваш. Не мога сама да се справям с тези даже и със уменията си.
— Уменията си? — учуди се Виктор.
Ашира отиде до бара и оттам извади секира и къса сабя.
— Да, аз съм единствената в тва място която може да се бие със секира и сабя. Имам броня която държа горе в стаята си. Се пак не мога да се бия със това то е само за бакшиши — посочи тя
