— не отсече — Силвър и след като взе ключът се отправи към коридора водещ към стаята.
— Рейчъл! — чуха се виковете на Ашли и Ксев които тъкмо излизаха от стаите си.
— Е, сега вече ще се наложи да ме пуснеш-прошепна Рейчъл на Силвър и когато той я погледна, му се усмихна. Пиратът внимателно я „постави“ на земята, сякаш момичето всеки момент щеше да се счупи. Блейкли нямаше време да му благодари, защото в този момент Ашли и Ксев се занадпреварваха да я прегръщат и задават въпроси:
— Добре ли си?
— Как си? Добре ли се чувстваш?
— Толкова бързо стъпи на крака, не мога да повярвам, сигурна ли си, че си добре?
— Рейчъл, много се радвам, че си пак при нас! !!
— Ей, ей… — опита се да вземе думата Рейчъл и се поодръпна малко от двете си приятелки, изпаднали в неудържима еуфория. — Значи, добре съм, ама можете да поспрете с тези прегръдки, защото рискувате да ме удошите.
Вратата на стаята зад тях се отвори, придружена от изкърцване и оттам се появиха Мартин и Виктор. По лицата им се изписаха облекчени усмивки, когато зърнаха Рейчъл, но за разлика от Уайлд и Сийбърг не се нахвърлиха да я задушават, гушкайки я.
— Много се радвам, че се върна-засмя се Ричърдс, а Виктор кимна отвърдително.
— Е, стига, де-заобяснява трогната Рейчъл-Нямало ме е час-два и вие вече говорите така все едно не сме се виждали години-после се засмя.
— Да, но все пак… — намеси се и Ашли, като очите и се бяха насълзили от щастие.
— Я, имаме си вече ново попълнение-и Джон явно бе излязал от хотелската стая и сега се приближи до останалите. Уайлд беше толкова радостна, че не се стърпя и отиде да го целуне.
— АШЛИ, КАКВО ПРАВИШ? — викна от изненада Рейчъл.
— Ами… — отвърна другото момиче, без да сваля усмивката от лицето си-Дълга история-махна нетърпеливо с ръка.
— Хм… ще трябва да намериш време и да ми я разкажеш и то подробно-започна сериозно чернокоската, но в такъв момент като този, не се стърпя и също се усмихна.
Може би в цялото им това объркано пътуване във времето, измеренията и какво ли още не, точно сега за нея си беше едно от малкото хубави неща, случили се тук.
— Акхъм… — намеси се и Силвър, който през цялото време не бе откъсвал очи от Рейчъл-Мисля, че… Тя трябва да си почине. Все пак прекара тежка треска и…
— Но… — започна Ксев, ала Блейкли я прекъсна. Искаше и се да остане насаме с този много заинтригуващ я пират:
— Няма проблем. И без това се чувствам още отпаднала-тя нарочно се подпря на рамото на Силвър и заедно, тръгнаха към близката стая.
— Е, май ще си останеме известно време без новото попълнение-не прикри разочарованието си Ксев.
— Не знам за вас, но ще си останете и без мен. Отивам си в стаята. — наруши настъпилото мълчание Ашли, като радостната вълна, която я бе заляла така ненадейно, още не я пускаше. Минавайки покрай Джон, тя(незабележимо за другите)докосна леко ръката му и му хвърли един многозначителен поглед.
— Аз… — започна капитанът.
— Да… И ти върви. Днес май всички си имат работа-завърши вместо него Виктор. Без да чака втора покана Рейн с бързи стъпки отиде в стаята, където преди малко бе влязла Ашли. Отваряйки вратата, ръката на момичето внезапно го хвана за блузата и придърпвайки го към себе си, русокоската го целуна. Целувката си продължи доста дълго и двамата, все така с устни долепени едни до други, се озоваха на… на масата… Те събориха всичко от нея и Джон легна… Ашли хвана блузата на Джон и я скъса с ръце… тя прокара длани по тялото му и усети как той изтръпва и настръхва… всичко в Джон се възбуди… Ашли се качи върху него… изведнъж обаче се чу едно силно покване и масата се счупи и те се струполиха върху пода…
— Оу-изохка… — Джон… — той бръкна под гърба си и изкара една свещ, и я хвърли настрани след това се засмя… Ашли също… тя се озова във ръцете на Джон , който я целуваше страстно след това я постави внимателно върху леглото и продължи да я целува по устните, след това по брадичката, по вратът… той прокара ръце по тялото и след това хвана нейните и те се вплетоха… Джон промуши ръка под гърба и вдигна я и я притисна към себе си… той разкопча умело рокличката и съблече я и я хвърли на земята… той продължи да я целува по тялото… Ашли впи ръце във леглото, след което ги премести върху гърба му и остажи леки драскотини… усещайки ги Джон впи леко зъби във врата й и тя изпъшка от удоволствие… Ашли погледна настрани и забеляза една горяща свещ… Една идея и хрумна…
— Изчакай-каза тя и Джонсе просна на леглото… тя взе свещта и се връна… започна да полива тялото на Джон с восък… капките бяха леко горещи и почти веднага се втвърдяваха… на свой ред Джон изпъшка от удоволствиее… Ашли постави свещта на едно от шкафчетата до леглото… взе едно одеяло и се покриха… единственото нещо което се чуваше бяха учестените дихания и на двамата… и лекото проскърцване на леглото…
Виктор гледаше интересната гледка. Само Мартин и Ксев бяха останали с него, а другите две двойки си бяха отишли по стаите.
Виктор прекъсна мълчанието и каза:
— Мартин купих ти нещо. — след което Виктор се пресегна зад стола и му подадедълъг пакет. Мартин се усмихна и бързо го отвори. Вътре стоеше сабя досуща като тази която Виктор си бе купил сутринта.
— Прекрасна е. Откъде намери парите да я купиш. — Виктор се пресегна в джоба си и показа британските монети.
— Струват доста тука. Ксев и за тебе взех нещо. — той пак се пресегна зад стола и и подаде пакет. — тя го отвори и вътре намери прекрасна рокля.
— Благодаря ти, много е красива. — каза Ксев и по лицето и це показа усмивка.
— Бихте ли ми направили услугата. Когато двойките излезнат дайте на Ашли и Рейчъл тези два пакета, а на Джон и Силвър тези два. — каза Виктор след което, той запристъпва бавно по стълбите към стаята си и скоро след като влезе в нея той легна на леглото си и реши да подреме…
След като Виктор замина Мартин и Ксев се спогледаха. Всъщност Мартин погледна Ксев. Сийбърг нямаше никакво желание да говори с него и с когото и да било друг за това прегърна новата си рокля и понечи да си тръгне, ала Мартин я хвана за ръката.
— Моля те, недей!
— Съжалявам. — отвърна му момичето и с почти насълзени очи се върна в стаята си като плътно затвори вратата. Седна на леглото, което беше забележително меко и погледна към тавана, опитвайки се да
В спомените…
Някой нахълта в каютата на Ксев. Беше Малчо с най-злобната си усмивка.
— Ела насам кукличке, ела. — той се приближи до момичето, което бе пребледняло от страх. Ксев започна да отстъпва назад, опипвайки
— Млъкни малката или ще съжаляваш! — заплаши я Малчо и извади малко ножче от джоба си. Ксев не спря и тогава той запуши устата й като скъса деколтето на роклята й и доближи студения нож до кожата й. При следващия опит за вик, момичето вече си имаше една от раните. В този момент покрай каютата мина Хук и виждайки случващото се само се засмя злобно и затвори вратата, което попречи на виковете да се чуят из целия кораб. В стаята отекваха само стоновете на болка и молбите на Ксев. След около час от там излезе Малчо, доволен от себе си, изцапан в кръв закопчавайки копчетата на панталона си…
