Кървав сън

— Нищо не ни пречи да пробваме! — не се отказваше Виктор, пък и честно казано оптимизмът му бе заразителен.

Всички се приготвиха за „голямото издирване на пиратския кораб“. Е, почти всички. Ксев реши да остане и да наглежда Рейчъл, докато другите се бавеха.

— Добре… — проговори пръв Майкъл-Ашли, ти отиди до брега. Ако са тръгнали нанякъде би трябвало да ги видиш оттам, пък и нали там няма и пантери. Аз и Виктор ще отидеме в лагуната, където бяха акостирали… Да се надяваме, че им е минало и са забравили за вчера.

След тези думи тримата приятели се разделиха и всеки тръгна натам, накъдето се бяха разбрали. Понеже заливът, в който бяха прекарали нощта не бе далече от брега не след дълго пред очите на Ашли се разкри чистият пясък и безбрежният океан. Никъде не се виждаше кораб и момичето не знаеше дали това е добър или лош знак. После друго привлече вниманието и. На брега, малко вляво от нея и съвсем близо до водата стоеше човек. Русокоската реши да се приближи, за да види кой е. Още крачка… още една… Махна с ръка едно палмово листо… и ахна от изненада. От приятна изненада. Бе Джон. Сам, застанал на този бряг и загледан някъде далече в океана. Лицето му бе непроницаемо, както и очите. Явно не я бе забелязал, пък и Уайлд не бе съвсем сигурна дали трябваше да му се покаже… Ами, ако и бе бесен за вчера? Въпреки че вината не беше нейна… или поне не изцяло… Тръсна глава и се ядоса на себе си, че е толкова нерешителна. Каквото и да ставаше, Ашли пристъпи напред и Джон я видя…

Той се изправи и се приближи до нея и я прегърна…

— Какво стана-попита момичето…

— Проклетите псета завзеха кораба… баща ми ги командваше… аз и Силвър убихме Едноръкия и Хук след това успяхме да скочим и доплувахме до брега…

— А къде е Силвър? — зададе следващия си въпрос Ашли…

— Той тръгна да ви търси а аз останах в случй че се появите от някъде…

Лек бриз развя косите и на двамата…

— А с вас какво стана-на свой ред запита Джон… Ашли обаче усети лекия укор в гласа му…

— Ами… — започна момичето-ние избягахме в джунглата и… — тя му разказа събитията от вчеращната нощ прекарана на открито, също и за Рейчъл…

— По дяволите-поклати глава Джон… след минута от храстите изкочиха Мартин, Виктор и Силвър, който изглеждаше разтрвожен… явно беше чул за случката и сега се чудеше от къде да намерят пеницилин…

— Градът-сети се Ашли… останалите се съгласиха с нея…

— Там има лечебница или поне нещо такова…  — и тръгнаха да тъсят Рейчъл и Ксев… след няколко минути те ги видяха… обаче имаше един проблем как щяха да пренесат Рейчъл няколко километра… но това беше за кратко… Силвър, Джон, Мартин и Виктор намериха няколко дебели прави клона… Силвър свали горната си блуза разплете я и с нейна помощ завързаха прътите еднин за друг… Ксев и Ашли събраха няколко палмови листа и ги посттавиха отгоре… след това повдигнаха Рейчъл и я поставиха върху импровизираната носилка… Джон и СИлвър я поеха и започнаха да тичат към брега а след това се запътиха към града… след 2 километра… или поне толкова и се сториха на Ашли… Мартин и Виктор смениха братята Рейн, които въпреки че излгеждаха уморени продължиха да бягат… След известно време те достигнаха целта си… пред тийнейджърите се разкри отвратителна гледка… е Силвър и Джон бяха свикнали и не изглеждаха толкова изненадани, но за разлика от тях на Ашли и се доповръща… Няколко пирата се биеха близо до тях… нещо се струполи по близкия покрив и до тях падна тялото на някакъв човек… или поне подобие на такъв… те дочуха женски викове и Ашли веднага разбра какво ставаше в сградата от чийто покрив се струполи пиратът… това явно бе бардак и някой вътре си беше спретнал оргия… веднага след публичния дом те видяха някаква невзрачна колиба…

— Там е-посочи я Джон те я приближиха Ксев отвори вратата и те влязоха…

Беше една доста не уютна стая, ако изобщо това можеше да се нарече стая. Всъщност Ксев се опита да даде най — точно название на това помещение, и когато се опита да го сравни с мръсния обор за коне в ранчето на родителите си, пак й се стори прекалено меко казано. Помещениетго беше малко. Много малко имаше няколко дъски на 10тина сантиметра от земята, които сякаш служеха за легла, ако се съдеше по възрастния мъж легнал на едно от тях. Бе положил длан на лявото си око от където се стичаше кръв.

— Рейн?! — чу се дрезгав глас и след секунди иззад одърпан параван се показа омърлявен мъж на около 40 с превръзка на дясното око и доста мръсно лице.

— А, докторе! — Джон се обърна към новодошлия.

— Доктор? — изуми се Ксев. Един от най — добрите й приятели завърши миналата година медицина в Оксфорт, който в последствие стана лекар. Просто сравнение между двамата доктори не можеше да има! — Нима той… той ще лекува Рейчъл?!

— Имаме ли друг избор! — не пропусна да се заяде Ашли. — Това да не ти е Лондон?

— Аз… само… — тъкмо когато щеше да довърши изречението си пациента с кървящото око махна ръката си и Сийбърг успя да види, една от най — отвратителните гледки в живота си. Окото го нямаше! — Боже Господи!!!

Момичето сложи ръка на устата си и побърза да напусне това ужасно място. Гледката направо я потресе. Всички извърнаха глави след нея, а Силвър се обади:

— Мартин…  — явно вече бе научил имената на всички. — … ъъъ така илииначе сме прекалено много така, че не е ли по добре да отидеш и да успокоиш момичето.

Мартин кимна и вратата на бараката отното се отвори.

— Аз ще остана при нея, вие по добре излезте. — Силвър държеше ръката на Рейчъл, а Ашли се взираше в нея и не искаше да я остави.

— Не! Нека и аз остана!

— Ашли…  — този път беше Джон, който в края на крайщата убеди русокоската да оставят лекаря да си върши работата.

— Ашли ли? — повтори някой името и. Имаше дрезгав глас. Беше на мърлявия мъж с черната превръзка. С непокритото си око той изгледа Ашли от горе до долу и по лицето му се разля голяма изненада.

— Да, така се казвам-отвърна Уайлд, неразбирайки недоумението на „лекаря“. — Защо?

— Просто си помислих, че вие сте Мари. Толкова много си приличате-отвърна мъжът, но когато срещна погледа на Джон се вкамени от ужас. Ашли също се обърна към капитана и веднага разбра защо бе реагирал така. За втори път виждаше Рейн да изглежда толкова ядосан. Само и единствено, когато тя бе зърнала онази загадъчна жена на снимката в каютата му. Като смътен спомен в съзнанието и изплува реакцията на пирата и гневната му гримаса. Но друго я бе изненадало тогава, защото за първи път бе зърнала в очите му тъга.

— Да вървим-тихо каза Джон, а гласът му леко трепереше-А ти, Бил, си свърши работата-обърна се той към „доктора“. После отвори прогнилата врата на колибата и двамата с Ашли излязоха навън. Светлина ги блъсна силно в очите. Изглежда прозорците в помещението не бяха бърсани от толкова много време, че едвам бяха пропускали слънчевите лъчи, които на открито бяха определено по-силни. Уайлд много искаше да попита дали тази Мари е същата, за която говореше Рейн Старши, но не и се щеше допълнително да изнервя обстановката, затова без особено голям интерес заразглежда града.

А той по-скоро можеше да се класифицира като голямо село. Тука изглежда не признаваха колите като средство за придвиждане, а вместо тях използваха каруци и разбира се-познатият от много време „кракомобил“. Русокоската си помисли, че е доста странно да разположат лечебницата точно до бардака, покрай който бяха минали преди малко, но и това не сподели с останалите. Надяваше се поне въпросният Бил да бъде истински лекар, макар и да таеше съмнения.

— А сега на къде? — попита Ксев, която изглежда се бе посъвзела от гледката вътре. Още имаше блед вид, но поне не трепереше като преди.

— Предлагам… — Джон се огледа наоколо и очите му фиксираха една сграда наблизо-Да пренощуваме ето там-той я посочи с ръка.

— Какво е това? — не се сдържа и попита Ашли. Приличаше и на огромна порутена къща, боядисана преди сумати време и то без никакъв вкус.

— Нещо като хотел. — отвърна пиратът. Уайлд разшири очи от изненада. Не бе очаквала такъв