заминала… но също така смятам че и баща ми има пръст в тази работа… не искаше синът му да става разглезен женчо… затова беше и толкова против теб и се опита да те убие… — той наведе поглед и се взря в пода… Ашли забеляза че една слза се претърколи и падна върху земята… тя седна в леглото и го прегърна…
— Спокойно-каза тя… — сега аз съм тук…
Джон също я шрегърна и я целуна…
Виктор излеезе от стаята си този път със всичките си оръжия:
„Ако ще излизаш най — добре да е въоръжен“ — така му бе казал Джон на ухо. Виктор излезе на главната улица и започна да се разхожда мислейки за приятелите си:
„Мартин и Ксев се влюбиха. Ашли и Джон също. Силвър харесва Рейчъл, а аз си оставам сам и трява да се размотавам“ — той не бе против саващото, но така нямаше какво да прави освен да се разхожда, а и вече не бяха същите като когато потеглиха със самолета.
Виктор видя една оръжейница и влезе в нея. По стените имаше хиляди оръжия. Той ги разгледа и си избра една сабя от чисто сребро, доколкото Виктор можеше да различи френска изработка от около 19ти век явно на някой от тогавашните богати който бе решил да си направи пътуване не му бе провървяло. Виктор я взе и попита продавача колко струва:
— Ще ти я дам за парче сребро и едната ти сабя. — Виктор му подаде една малка сребърна монета и по нащърбената сабя. (Той още носише парите си от Англия, имаше главно дребни, но тук стойността им бе доста висока)
Виктор взе сабята, внимателно я разгледа и я постави на мястото и препасана в колана му. Виктор реши, че като е тръгнал може да покопува неща и следващата му спирка беше един магазин за дрехи. Там той си купи една прекрасна шапка на цената на един от куршумите за пистолета му.
„Тука е доста евтино всеки случай“ — каза Виктор и се запъти към порутената гостоприемница. Откакто Виктор бе допъл на това място той се бе променил. Макар, че не бе чак мускулест той бе доста висок и беше страховита гледка, за всеки негодник изпречил се пред него.
„Днеска явно няма да стане нищо интересно“ — помисли си Виктор и влезе в стаята си…
Междувременно
— Тя трябва да се свести Силвър за да мога ад и дам лекарството-каза докторът и потупа пирата по рамото. Рейн изглеждаше доста мрачен, не че това не бе обичайно за него, но сега повече от всякога. Час по-късно Рейчъл се размърда. Рей впи поглед в бледото и лице.
Момичето отвори очи опитвайки се да фокусира, но всичко пред погледа и бе размазано.
— Добре ли си? — чу загрижен глас до себе си Блекли и се обърна към пирата.
— Силвър? — отгатна тя и понечи да се изправи, но пиратът я спря.
— Трябва да лежиш…
— Но… но… къде съм? — момичето забеляза стените и пода, определено не бе на плажа.
— В лечебницата на едно близко село-отговори и Силвър и махан с ръка на доктора да се приближи.
— Ами пиятелите ми… те къде са? — не спираше с въпросите Рейчъл, а по тонът и личеше, че е притеснена.
— Добре са с Джон са…
— И искаш да ми кажеш, че са дбре щом са с онзи ниандерталец брат ти? — възмути се Рейчъл и чак сега усети, че Силвър държеше ръката и. Блейкли рязко се дръпна.
— Стига Джон не е някое чудовище… успокой се… те са добре повярвай ми…
— Лекарството идва-пректъсна ги лекарят носещ някакво кафеникаво шише със съмнително съдържание. — На пий-каза той и подаде шишето на Рейчъл. Момичето погледна с отвръщение към въпросното „лекарство“.
— Изпий го ще ти помогне-насърчи я Силвър.
Блейкли само въздъхна след дкоето изпи голяма глътка от пеницилина.
— Отвратително-заяви Рейчъл.
— Ами приятни лекарства няма да ти кажа аз-отвърна и Рейн и се усмихна.
Тази усмивка направо разтапяше чернокоската, но тя нямаше никакво намерение да се предава.
— Искам да идем при останалите-заяви Рейчъл.
— Но не може лекарят… — започна притеснено пиратът.
— Стига Силвър… моляте нима мислиш, че ще издържа тук цяла нощ… — започан умолително момичето.
— Е добре де-примири се пиратът — Обаче изчакай малко. Рейчъл кимна довлна след което се облегна на стената. Видя как Рейн говори с лекарят и как му подава някаква кесия, в която момичето предположи, че има пари, след което пирата взе шишето с лекарството.
— Готово-каза той и показа шишето на Рейчъл-само ми обещай, че ще пиеш лекарството… все пак температурата все още не е спаднала.
— Обещавам-заяви моичето и се изправи, подпирайки се на стената. Личеше си обаче, че въобще ен е добре въпреки веселият тон с който се опитваше да говори. Момичето се хвана за главата. Бе и се завило свят.
— Определено ен си добре… позволи ми да ти помогна-Силвър погледна момичето изпод вежди сръстил ръце.
Рейчъл се замили за момент. Пиратът и бе симпатичен, нямаше защо да седържи грубо, а и в момента наистина не и се оставаше в тази „лечебница“.
— Добре-усмихан се тя.
— Вземи сега това-Рейн и подаде лекарството и сле дмиг я вдиган ан ръце.
— хей хей… какво правиш? — обърка се Рейчъл, бе очаквала д аи помогне в смисъл да се облегне на нег или нещо подобно, но не и да я носи на ръце.
— нали сама прие да ти помогна… тогава какво…
— Аз имам смао темепература.
— треска-поправи я пиратът.
— Същот… няма значение… не съм съката…
— Да но ти се вие свят… не ми се ще да се строполиш насред пътя.
— Добре де… добре-нямаше друг избор моичето-И сега на къде?
— Ами нали искаше да идме при приятелите ти?
— Да точно така.
Двамата бяха стигнли до хотела когато на прага му се показа оправникът и някакъв трипав старец.
— Махй се от тук щом не можш да си платиш изчезваш на улицата. — крещеше собственикът.
— Господи какъв отвратителен човек-възмути се Рейчъл.
— Тук повечето са такива, но да не ти прваи впечетление. — отвърна и Силвър. Двамата влязоха в „хотела“ и Рейн се отправи към рецепцията. Мъжът зад нея си лена угодническа усмивка и попита?
— какво ще желаете?
— Ами две стаи-поръча Рейн.
— Съжалявам, но туко що освободиха една…
Силвър се замисли.
— Виж защо ен сме в една стя няма да е проблем, а и все някой трябва да ми напомня за лекарството-с готовност предложи Рейчъл и се усмихна на пирата.
— Сигурна ли си? — учуди се той.
— Ами да… —отвърна уверено момичето, а очите и заискряха, макар пирата да бе сигурен, че това не е заради температурата.
— в такъв случай дай ключът-заяви рейн.
— а ти ще ме пуснеш ли анй-после на земята-попита рейчъл, тъй като бе започнала да се чуства глупаво.
