препаската.
Виктор се усмихна и каз:
— Добре приемам работата.
Тя му подади ключове и му каза:
— Горния етаж първата вляво. Моята е срещу твоята, ако загазиш се боади, винаги съм готова за битки. — след което му намигна и отиде до бара.
Виктор изпи бирата изпуши 1 тазисна цигара, отиде в новата си стая, огледа я, заключи вратата и сложи за всеки случай стол след което си легна в леглото и заспа.
В един момент, за пореден път тази вечер(която преспокойно можеше да се класифицира като бурна), се чу оглушителното „ТРЯС!“. Изглежда прекомерно-старите дъсчени подпори на леглото не бяха издържали „тормоза“, наложен им от Ашли и Джон. Бяха се сцепили и буквално смачкали под матрака, неделящ се сега с нищо от пода(и странно тежък, между другото).
— Сега, пък… — капитанът не довърши.
Вече за втори път „битов инцидент“ бе прекъснал… заниманията му с Уайлд. Но те нямаше да са единствените пречки. Чу се изкърцване, предвещаващо отварянето на вратата-на места прогнила и с дръжка, носеща спомените на предишно изящество. На прага и стоеше пълничък мъж, по чието чело бяха избили ситни капчици пот-изглежда вземането набързо на стълбището не му бе сред любимите занимания. Беше съдържателят на „хотела“ Тревър. Погледът му се разходи по счупеното писалище(играещо ролята и на маса), разпилените предмети навсякъде и подкосеното с няколко сантиметра легло, върху което се бе излегнал Джон с особено изражение. Ашли се беше скрила под чаршафите(без MPS! ). В съзнанието на собственика съществуваше само една алтернатива за създалата се обстановка в и без това разхвърляната стая-бяха нападнали Рейн. Воднистите му очи се разшириха, спрени върху пирата, а потта изби дори и над горната му устна. Тревър се опита да каже нещо и постепенно нечленуразделните му звуци придобиха следния смисъл:
— Аз… чух някаква шумотевица и помислих, че нещо става и дотичах да проверя… Нападнали ли са Ви? — пристъпваше нервно от крак на крак.
— Не-отсече веднага Джон и дочувайки приглушеното кикотене на Ашли се опита да го прикрие като се покашля. Успешно. — Аз… ъ-ъ-ъ… — трябваше бързо да измисли нещо, защото не изгаряше от особено желание да обяснява на който и да било ставащото с Уайлд. — Спънах се. — рече накрая като си помисли, че по-абсурдна лъжа не бе казвал никога. Тревър се опули насреща му.
— Трябва да е било доста дълго спъване-той се разсмя хрипливо и без желание, а погледът му направи същата разходка като преди малко. Рейн му отвърна със студено изражение и попита предизвикателно:
— Нима се съмняваш в думите ми?
— А, не, не… Разбира се, че не-трескаво се заоправдава другият.
— Хм, добре тогава. Нещо друго?
— Всъщност… не. Ами, … довиждане и… извинете за безпокойството… — Тревър напусна стаята, чувствайки глупава обърканост(или объркана глупост).
Джон отви Ашли и срещна светналия и поглед.
— Та… До къде бяхме стигнали? — подсмихна се той…
Уайлд отвори очи и се намери в прегръдките на капитана, който още спеше. Поглеждайки към близкия прозорец срещу нея, тя останови, че беше сутрин. През белезникавите пердета се процеждаха утринните лъчи-сиви и металически. Момичето се изненада от ранното си събуждане. То стана, като внимателно премести ръката на Джон от кръста си, и се приближи до прозореца, поглеждайки навън. Из пиратското селище се беше разнесла мъгла, която му придаваше мистичен вид. Ашли леко потрепери. Бе се загърнала само с един тънък чаршаф и усети как сутрешният хлад пълзи по тялото и. Това, от което в момента имаше нужда, беше сгряваща вана, но тя не таеше особено големи Надежди за наличието на такава тук. Все пак, би се задоволила(без MPS! ) и с топъл душ. Някъде трябваше да има баня. Огледа се и очите и се спряха на врата, боядисана в бяло, на три крачки от нея. Приближи се и натискайки студената дръжка, я отвори. Пред нея се появи къс коридор, чийто край се превръщаше в сравнително просторна стая без прозорци. Всичко беше облицовано в сивкав камък и осветено от газовите лапми по стените. Ашли се изненада приятно, когато зърна, че центърът на помещението бе зает от средна по големина вана, неизневеряваща стилово на интериора. Стигна до нея с бързи стъпки и я огледа щателно. Имаше два каменни крана. Пусна този за топлата вода и не след дълго от ваната започна да се издига пара. Момичето я напълни почти до горе, а сетне вниманието и бе привлечено от някакво поочукано шишенце в дясно. Уайлд предпазливо махна кръглата му запушалка и от отвора му се разнесе приятна миризма.
— Мммм… интересно-промълви русокоската, изсипа малко от лилавото му съдържание в топлата вода и самата тя се потопи в нея. Обзе я приятно чувство, което я накара да се отпусне и отдаде на момента. Нямаше как, обаче, да пренебрегне учудването си, че на такова място като това имаше такава „баня“. Е, поне бе доволна от този му факт.
Минутите се изнизваха неусетно и Ашли нехаеше колко точно време бе прекарала в тази чудесна вана. Изведнъж, момичето чу приглушено изкърцване и внезапно-появилото се течение я убеди, че някой току що бе открехнал бялата врата. В сумрака на каменния коридор Ашли разпозна силуета на Джон, приближаващ се към нея.
— Нещо против да се присъединя? — попита я той.
— Само, ако ми отговориш какво прави вана като тази на такова място-закачи го русокоската, въпреки че наистина искаше да узнае това.
— Хмммм… нещо като поверие е. Заради някаква стара Легенда хората тук отдават голямо значение на Водата и са нещо като „задължени“ да строят просторни бани-резюмира нетърпеливо разказа си той-Сега вече се надявам да получа своя „пропуск“ до ваната… и теб…
Ашли не каза нищо, а му отвърна с една еднозначна усмивка…
… Половин час по-късно двамата напуснаха помещението, плътно завити в хавлиени кърпи(поставени близо до шишенцето с аромата).
Беше станало вече обяд и слънчевите лъчи смело проникваха в хотелската стая. Уайлд се огледа и реши да сподели изумлението си на глас:
— Ама ние наистина сме успели да опустошим почти всичко!
Джон се приближи до нея и прошепна в ухото и:
— Ще ми се… да го повторим…
Без да дочака отговора и, той я целуна нежно по устните. Постепенно целувката се превърна в страстна и пламенна. По шията и… по раменете… Докато хавлиените кърпи станаха съвсем излишни(в този случай) …
… Прекараха почти целия следобед, наслаждавайки се един на друг и напълно изключили за всичко наоколо им. Чак, когато нощта бавно(но сигурно)започна да спуска своето тъмно було върху селището, двамата решиха да потърсят останалите, усетили надигащия се глад(този път за храна)в тях. Отвориха скърцащата врата, извеждаща ги на главния коридор с останалите стаи.
— Чакай да проверя какво става с Рейчъл и Ксев-каза нищо неподозиращата за съвсем различното разпределение на приятелите си, Ашли. Тя целуна набързо Джон и се запъти към края на коридора, когато дочу викове от долния етаж. Те привлякоха доста убедително вниманието на двамата. В тях се преплитаха най-вече груби мъжки гласове.
— Какво става? — попита Ашли и извърна стрестналия си поглед към капитана. Джон бе добил странно изражение.
— Изчакай тук-каза и той и слезе с бързи стъпки по паянтовото стълбище.
Уайлд и без това беше замръзнала на място. Тя дори затаи дъх, за да може да чуе всичко, ставащо един етаж по-долу. Отпървом разпозна ледения глас на Джон, който бе прекъснат от друг-истеричен и стържещ. Последва тъп удар и тишина. Мълчанието беше много по-трудно за понасяне от нечий викове, а напрежението ясно се долавяше в застоелия въздух. Ашли не издържа. Не можеше да стои тук в неведение и, въпреки казаното от Рейн, слезе долу.
Разкри и се просто „чудна“ гледка. Съдържателят Тревър, уплашено се беше скрил зад бюрото си и единственото, което се виждаше от него, бяха ококорените му очи. Тъпият удар изглежда бе предизвикан от
