— Дай да видя. Значи Скъпи Идиоте желая ти повече шибани успехи в спортовете и повече да купонясвате и да не те бият толкоз често момичетата. От Изрода. Е тва момче внаги е било поетично. Тряя му дадът некъв медал.
— Да. Може да го харесвам но ако можеше да му дадем IQ на поетика неговото ще бъде под нула.
— Кви ги дрънкаш той е… — Виктор бе прекъснат от започването на речта на Рейчъл.
След около 20 дълги минути тя свърши без да направи грешка.
— Имам чувството че някой ме е убил. — каза Виктор.
— Не просто те закла нищо особено. Отсега нататък не я оставяме да прави сама речите си нали?
— Сто процента као искаме да има някой жив след като ги каже.
Останаха още 15 минути до танциорките и към 10 преди Рейчъл да се върне.
След 25 минути Рейчъл се върнаи завари Виктор с изплезен език и Ксев която четеше списание.
— Ама вие не ги ли гледате. — попита ги тя.
— Аз не виждал съм ги когато тренираха но явно Виктор се кефи както виждаш. Последните 20 минути стой така. Халосах го с книга, но нямаше ефект.
— Аз знам как да го оправя. Само го удряш по врата ей така. — след коеот Рейчъл демонстрира и Виктор вече оправил се горе-долу каза:
— Хъх нищо не съм правил просто зяпах. Не тряяше ме удряш.
— Тихо да не извадя „Война и Мир“. Сега колко още тряя чакаме докато Ашли най — после свърши с този цирк.
— В момента в който те ударя по главата. — каза Ашли която се бе промъкнала след като бяха свършили преди броени минути.
— Оооо здрасти мила. Добро шоу беше глътка чист въздух. — опита да се измъкне Рейчъл.
— Ако питаш мене беше съпер яко. — каза Виктор.
— Да тебе те видях гледаше като полудял. Имах чувството че са те халосали твърде силно.
— Е сега да не се обиждаме. Всички знаем, че ако го халосаме може да стане още по тъп отколкото е и сега.
— Да а това значи да стане безмозъчно зомби. — изказа се Ксев.
— Ксев искаш ли да те харесва Мартин защото мога да го накарам да е намрази. Все пак съм му най — добрия приятел.
И в този момент дойде професора по философия и подшушна нещо на ухото на Ксев. Момичето свали синята си шапчица и се усмихна на приятелите си.
— Извинете ме… — каза тя с превзет глас и последва професора.
— Или пак е загазила или просто искат за последно да си се накарат. — предположи Рейчъл извивайки врат.
— Не знаете какво е в часовете по философия. Те двамата се надприказват. Спорят един с друг, доказват какво ли не. Ужас. — започна да коментира Ашли.
— Нормално е. Той е на 26 — млад преподавател, а тя на 17. И двамата са запалени по философията и двамата си имат зъб още от първия ден в това училище. Ц-ц-ц-ц… — зацъка Рейчъл и се обърна към Виктор. — Имаш нещо на вратовръзката — прецени тя със зоркия си поглед след, което веднага извърна очи към Ашли, която старателно наблюдаваше Ксев.
— Ха… ама тя се смее. — изкоментира момичето и застана в още по удобна позиция за наблюдение.
— И той… я чакай малко. Той я сваля.
Двете момичета започнаха да се заливат от смях. Явно вече си намериха какво да правят в скучните следобеди — да тормозят Ксев.
— После ще ми говори, че не можела да го гледа…
— Момичета… — намеси се Виктор като се покашля леко — не мислите ли, че малко прибързвате с заключенията. В смисъл може би просто е искал да се раздели с една от най-твърдоглавите си студентки с добри чувства?
— И така да е. Важното е да има с какво да я тормозим. Тя вечно има компромати срещу нас и винаги е била
— След десет минути… — разнесе се гласа на туко-що завърналата се Ксев, която също си гледаше часовника.
— … започва раздаването на дипломите. — довърши под носа си Виктор.
— Кхъ, кхъ… — изкашля се Рейчъл и погледна дяволито Ксев. — Ще си поговорим след като гушнем оная хартия за дето учихме толкова време. — каза Рейчъл и тръгна след Виктор и Ашли, които вече си проправяха път през тълпата.
— Е Ксев аз със теб ли да идвам? — попита Рейчъл.
— Нямаш ли намерение да се прибираш у вас? — попита учуден Виктор(блах гади ми се… тоя Флиро сме го описали с характера на онова нещо)
— Нямам такива намерения, вече ме видяха… не ми се кисне при онова малко нещо сестра ми- измърмори Рейчъл.
— Стига де Лирио не е толкова лоша… нищо, че е на 7-оправда я Ксев.
— Да бе как пък не… та с теб ли идвам? — повтори въпросът си момичето.
— да идваш с мен-уточни другата. — Впрочем ти таз твоя рокля да не я носиш със себе си? — досети се момичето.
— Виждаш ли колко си ми умничко-похвали я Рейчъл-Разбира се, ела ад ти я покажа-момичетата изтърчаха зад колисите, а момчетата смао се спогледаха и свиха рамене след което ги последваха.
— впрочем какво става с теб и професора-подметна рейчъл, докато вадеше една черна рокля с гол гръб и сребрист дракон отпред от найлона.
— А нищо пожела ми успех в живота-отвърна Ксев и се изчерви.
— Само това? — момичето повдигна вежди и се усмихна дяволито.
— Разбира се-разпали се Ксев-какво друго очакваш?
— ааа… не… нищо-отвърна невинно Блейкли.
Дъждът се усили още повече и запада на големи капки, които яростно се удряха в прозорците на имението „Сийбърг“, намиращо се на едно от най-елитните места в Лондон, между другото. То и самата къща си беше елитна. Класически стил, леко консервативна, но все пак красива. Определено бе строена от хора с изискан вкус, познаващи елегантното. Бе на два етажа, свързани от вито стълбище, постелено с червен килим. От дясната му страна бяха поставени прекрасни лапми, с завъртяна украса по тях, ала те не бяха от голямо значение в момента. Важното беше, че малко по-нагоре, тръгвайки по витата стълба, се стигаше до просторната стая на Ксев, където сега бе тя с Рейчъл.
— Иии…, отново Ашли закъснява… — мърмореше чернокосото момиче, вперило поглед в прозореца пред нея. Изглежда времето нямаше никаквото намерение да става по-хубаво, напротив… сякаш с всяка изминала минута валеше все повече и повече дъжд. Ксев се уплаши, че може да стане потоп и тогава купонът отиваше на кино. След това си представи как хората вместо да ходят по улиците, плуват над тях и изтръпна-имаше страх от водата и най-вече, когато тя бе в големи количества.
— Стига си мърморила, ами по-добре ми кажи дали така е добре да отида на купона… — Ксев направи едно мъничко ревю с новите си дрехи, които бе купила миналата седмица(((Електра, ти си кажи как си облечена))). Това, като че ли поуправи настроението на Рейчъл и даже тя се усмихна, което си беше все пак добър знак. След броени минути двете ясно чуха как звънецът долу извънява. Чернокосото момиче за пореден път се смръщи и заедно с Ксев отидоха да посрещнат Ашли. О, да, те предварително вече знаеха кой ще е. Никой все пак не звънеше по сто пъти като нея.
— Можехте, ако искате, да си направите и малко кафе преди да отворите… — измърмори Ашли, като двете момичета благополучно отвориха вратата. Рейчъл изпита неустоимото желание да и я затвори под носа, но успя да издържи на „изкушението“ и успя да се задоволи(без MPS)само с една хаплива
