забележка:
— А ти можеше да дойдеш направо за края на купона… както винаги правиш, междувпрочем…
— Сега съжалявам, че не взех дебелия учебник по Право, за да те хлопна с него по главата… — засмя се русокосото момиче и влезе в къщата. Ксев и Рейчъл веднага забелязаха, че жълтата и пелерина бе сменена с доста късичка червена рокля, която за сметка на това имаше и доста дълбока цепка.
— Уау… — подсвирна Ксев-Я, да видкаме за колко можем да те продадем…
Ашли се засмя и и удари лек шамар.
— Да, да… Я кажи как мина вечерята? — каза съвсем делово Рейчъл.
— Мииииииииииии… — провлачи Ашли-Горе-долу добре, като изпуснеме това, че другата година започнам работа като адвокат. Според повечето, фирмата която ме е наела е доста обещаваща…
— Е, не се ли радваш? — изненада се Ксев.
— Какво да ти кажа… Надявах се да си поживея Живота преди да започна с работата, но какво да се прави… Ей, ама вие двете защо още не сте се облекли?
— Ами, ние точно… — заоправдава се Сийбърг и трите момичета тръгнаха нагоре, като Ашли не можа да не измърмори: „А после аз съм закъснявала… “.
Измина около час, докато приятелките отново слязоха долу. И през този един час косата на Ксев много пъти бе опитвано да бъде изправяна, а тази на Рейчъл накъдряна, Ашли пък в последния момент бе решила, че роклята и е прекалено къса, но се примири да ходи с нея, тъй като нямаше абсолютно никакво време за преобличане. Като се изпуснат тези съвсем малки пречки всичко мина по… вода, каквато се бе разпростряла и навън из улиците на Лондон. А задръстванията бяха в стихията си, но за щастие трите момичета успяха да стигнат точно навреме за прословутия купон…
Ксев както винаги си мислеше, че нещо не е наред. Оглеждаше крайчетата на роклята си, прическата си, зъбите си всичко! Едва когато Ашли я огледа от глава до пети и каза, че по нея няма дори и прашинка момичето продължи спокойно напред. Купонът щеше да се състой в един доста луксозен ресторант в центъра на Лондон. Там попринцип ходеха само хората от ’хай-лайфа’, ала тази вечер бе достъпен за всички онези, които завършиха престижното училище ’Оксфорд’.
— Ще бъде грациозно парти! — възкликна едно момиче, което мина покрай ’Трите граций’.
Ксев, Ашли и Рейчъл икачиха мраморните стълби, внимателно постлани с изкусно изтъкан червен килим и влязоха в огромна зала (която трябваше да е голям ресторант), но дъбовите маси за по 4ма и столовете с кожена тапицерия бяха изчезнали, а на тяхно място имаше няколко огромни маси върху, които имаше множество храна. Келнери облечени в червени униформи носеха питиета из цялата зала, а по средата бе дансинга, направен от бял мрамор и лъснат до блясък, който можеше да заслепи нечий очи. От тавана висяха кристални полилей, а от терасата (вътрешна) бе окичена с множество червени рози. Хората вътре бяха ученици от ’Оксфорт’ както и почти всички професори.
— Уау! — каза Рейчъл като обикаляше с поглед за стотен път залата.
— Да, определено е ’Уау’! — потвърди Ашли и трите момичета се засмяха.
’Грацийте’ бавно заслизаха по стълбите, а Ксев отново я подхвана ужасната суета и започна да се заглежда отново по крайщата на дългата си рокля. Всички ги зяпаха! Поне така си мислеше Ксев. Където и да извърнеше поглед все някои я зяпаше. Какво толкова! Просто рокля! По пътя към ’разгара’ покрай момичетата минаха поне 10тина момчета, които им предлагаха танц или питие, ала ’грацийте’ любезно отказваха.
— Да пийнем по нещо, а? — предложи Ашли и придърпа един келнер.
— Едно мартини… — поръча си Ксев.
— Ох само да ме види учителката по конституционно право… — въздъхна Ашли поръчвайки си питие.
Времето си беше все така ужасно, ала все пак в залата бе доста приятно. Стъкления таван отразяваше пресветкането на светкавиците, ала музиката заглушаваше шума от гръмотевиците.
— Точно на завършванеот да се изсипе този дъжд! — тросна Ксев ядосана и погледна към тавана — На вън има прекрасна градина… ох ако не беше този проклет дъжд.
— Спокойно скоро ще сме на слънце. Египет… ех… всъщност ти почти нищо не ни каза за това пътуване? — сети се Рейчъл, а Ашли веднага наостри уши и съсредоточи вниманието си върху разговора.
— Мисля, че не точно сега е най-подходящия момент — каза Ксев, като се загледа в професора (младичък е ей ) по философия, който с весела усмивка идваше към момичетата.
— Е как се чувствате като възрастни? — попита той.
— Ами все още сме малко далече от определението ’възрастни’ — възрази Ашли.
— Да, да правистка — смигна й той приятелски. — Някакви планове за бъдещето?
— В момента никакви — каза Рейчъл, като една сдържа смеха си.
— Един танц, г-це Сийбърг? — професора подаде ръката си към Ксев, която след няколко секудни я пое.
— С удоволствие. Извинете ме за минутка…
— Може и за две. — добави Ашли наблюдавайки как проф. Наш я води към дансигна.
Виктор и Мартин се влязоха в стаята. Виктор бе с една ризка, сини панталони, spitfire колан и някакви си обувки. Мартин на друга страна се беше облякъл с костюм.
— Казах ти да дойдеш като мене. Нищо не върви повече от мокра риза на купон.
— Кво ти мислиш, че нося само това. Подготвил съм се ако костюмът не се хареса. — слекд което мартин показа ризата и панталоните под костюма си.
— И как успя да го прикриеш да попитам.
— Тайна. — след което двамата продължиха надолу по стълбите.
Мартин продължи към момичета докато Виктор бе поканен на танц и с радост се съгласи понеже бяха пуснали една от любимите му песни.
Трите грации обаче не бяха възхитени от това положение. Съвсем не си представяха така един купон за завършването.
— Какво ще кажете да се разкараме от тук… дочух, че моника Гебичен организира истински купон — подчерта Рейчъл-У тях. Техните ги нямало така, че щяло да бъде истинска лудница.
— Това звучи добре-отвърна и Ашли, а очите и заблестяха.
— Еми какво чакаме да се изнасяме-поде и Ксев-Не искам още еин танц с професора-оправда се момичето като забеляза на къде гледат приятелките и.
— Как пък не? — заяви подигравателно Рейчъл, но Ксев смрази усмивката и с един от радките но все пак сполучливи злобни погледи.
— Давайте да се изнасяме тихомълком-подхвана Ашли и задърпа приятелките си към изхода.
— Хей вие трите на къде сте хукнали-бе Виктор.
— Ами… на разходка — усмихна се нервно Рейчъл.
— На този дъжд? — погледна ги подозрително Мартин.
— Добре де… добре — примири се момичето-Отиваме на един купон, ако искате идвайте.
Така 5мата напуснаха празненсвтото без дори да дочакат фоерверките и мокри но доволни след половин час бяха у Моника.
— Мон решихме да се отбием-заговори Ашли.
— О страхотно-отвърна бледо момиче с черени коси и сини очи. — Влизайте… майко вие сте вир вода- ужаси се момичето.
— Няма значение-отвърна и Рейчъл и закачи дънковото си яке на най-близката закачалка.
— Влизайте в хола-опъти ги момичето.
Гогато влязоха 5тимата веднага разбраха, че тук тече истински купн. Вече имаше маса хора които бяха пияни. Музиката бе усилена до дупка, а голяма част от насъбралите се вече си ябха намерили половинката.
— Е да влизаме-предложи Ксев точно когато телефонът и звънна. — Ей сега идвам-каза момичето и проследи приятелите си които се включиха в купона.
— Да-отвърна Ксев-Да… разбирам татко… ясно ей сега тръгваме… да… — моичето затвори след което
