Майка и е Вещицата от Кристалните планини. Сора възприема за свои истински родители тези които са я отгледали, тези които не са позволили на истинската и майак да я погуби заради Прорчеството, според което Сора ще я убие и ще отнеме власта и като пълноправна наследница.
Допълнителна информация: Изглежда не емоционална и студена, но когато приятелите и любимите за нея хора са в опасност тя е готова на всичко за да им помогне.
Име: Ники (цялото и име е Ники Шау Танчо)
Пол: Жена
Години: 15
Кръв: Ангел
Oчи: Смесица между зелно и синьо (с метален блясък), но са много ясно сини когато е щастлива и иска да ги „покаже“
Коса: Бяла със синкав отенък
Семейство: няма (всички са починали)
Status: Асистент в училището за ангели
Оръжие: няма
Сили: Летенето и може да контролира ветровете
Итория: когато била на 5 била „осиновена“ от училището за ангели тъй като осиротяла и израстнала там.
Име: Лиодайн
Пол: Жена
Години: 17
Кръв: Горска Нимфа
Очи: Сиво-сини
Коса: Дълга до кръста; Снежно-бяла
Семейство: Майка и баща нимфи, по-малка сестричка (Джозефина)
Status: няма
Оръжие: Магически удалжаващите се нокти на ръцете и.
Сили: Може да разговаря със горските обитатели, и да преспива с песнта си.
Минало: Живяла дълго в горските дебри далеч от човешките очи, веднъж се среща със заблуден пътник на който обрича сърцето си и поема дълго и рисковано патуване за да го открие…
Име: Алексис
Пол: жена
Кръв: прокълната
Години: едва 17
Очи: метално-сиви
Коса: дълга, лилава
Status: обречен Ангел
Семейство: Обречените Ангели се раждат и изчезват в Светлината…, ако се изпълни Легендата, в противен случай изчезват в Сенките и Пепелта.
Оръжие: задушава в черните въжета всеки, попаднал в техния плен.
Сили: отнети
Минало: Тя е обречен Ангел, само това трябва да се знае и това стига. Който знае Легендата, знае и защо Алексис бе прокълната…
„Кървави Рози“
Човек сам кове съдбата си или поне така се твърди. Нима е толкова лесно да изковеш нещо от податлив материал като чуствата и емоциите?
Но как всеки успява да изкове нещо толкова причудливо като съдбата? Понякога живота на човек е изобразен като картина на слепец рисуващ с лявата си ръка, а понякога е прелестен като творение на самият бог на изкуствата.
Но не само хората имат съдба която коват, а и другите твари бродещи по земята — от ангели до демони…
Пътищата на много от създанията често се сблъскват досущ като притоците на една река. Всеки един от тези притоци е индивидуален и неповторим, но когато се влее в реката той става част от нея и продължава пътя си следвайки нейните извивки.
Един подобен приток бе и демонка на име Рей.
Създание без минало и без бъдеще. Душа живееща за мига, но до деня в който се сля с реката наречена живот и не пое по пътя избран от нея и назован съдба.
Рей не помнеше миналото си, затова и дълго не виждаше смисъл да живее за бъдещето, докато един ден…
— Край! Напускам Лусинда! Няма да позволя на някакъв си изкуфял дявол от третото измерение да ме командва, та той не може да скара куче с котка, та камо ли да командва целият трети кръг на Ада. — викаше красиво създание с искрящи зелени очи и тъмни коси. Приличаше на едно от онези същества които повечето наричаха хора, но нещо наистина лукаво се спотайваше в усмивката на тази демонка.
— Стига Рей, наитина може да е изгубил опита си, но някога е бил наистина добър в сеенето на раздори — защитаваше шефът си друго подобно създание, това пък бе с червени буйни коси и сини очи. За разлика от Рей, Лусинда изглежда се стремеше към повишение.
— Кажи ми Лу защо въобще правим това? Защо постоянно караме хората да враждуват по между си? Защо ен се опитаме да се сприателим с тях? — попита Рей гневно.
Лусинда я изгледа ужасена.
— Ти си се побъркала! — заяви лу — Внимавай какво говориш… ако някой те чуе.
— Защо пък да не ме чуят? Не ме е страх… нека всички разберат, че аз не съм съгласна с правилата тук — вече крещеше Рей.
— Млъкни! — извика Лусинда — Говориш за нарушаване на вековни правила. — демонката гледаше отвратено рей, сякаш не себеподобно, а ангел стоеше пред нея — Говориш за приятелство с хората, онези противни същества които се избиват взаимно, тези които са готови да навредят на най-близките си за да се докопат до слава и богатства. Отвратена съм от теб! Та ние властваме над тях, определяме живота и тяхната съдба, ние Рей сме техни господари, а те са низсши.
Е не можеше да се отрече едно — Лусинда бе доста проницателна. Хората в някои отношения бяха доста по зли дори от смаите демони. Хората убиваха себеподобните си, докато един демон не би направил подобно нещо, освем, ако не бе крайно наложително, и ако все пак се случеше виновниците носеха свяот срам във вечноста.
Но дори Лусинда грешеше. Демоните наистина бяха по-силни от хората и наистина можеха да сеят раздори, но те никога не можеха да заповядват на хората просто защото не те ковяха съдбата на тези коио наричаха свои роби.
