за рисковете, които носят самотните разходки? — Мъжът се наведе и вдигна ризата си от земята. — Можете да си кажете, че имахте късмета да не срещнете някой безскрупулен негодник, защото нито острият ви език, нито избухливият ви нрав щяха да му направят някакво впечатление.
— Какво си позволявате, невъзпитан гамен! — избухна Катрин. Силна червенина изби по лицето и по шията й. Защото той се втренчи подигравателно в широко разтворената яка, а после и в силно оголените й гърди. Но връх на нахалството беше широката му усмивка, откриваща блестящи бели зъби.
— Правилно ли предполагам, че сте по някакъв начин сродница на този сър Алфред Ашбрук?
— Аз съм негова дъщеря — вирна Катрин високомерно брадичка.
— Аха, негова дъщеря, значи — повтори бавно чужденецът и направи няколко крачки към нея. Гордостта, но и поомекналите й колене попречиха на Катрин да се подчини на инстинкта си и да хукне да бяга, но червеникавата й кобила усети внезапната й нервност и предупреждаващо изпръхтя. Това насърчи на свой ред огромния черен жребец да изтрополи нападателно през поляната.
— Стой мирен, Шадоу!
Чужденецът дори не се обърна, но Катрин видя през рамото му как жребецът се подчини незабавно на заповедта. Сега стоеше напрегнат, с потръпващи хълбоци и отметнал глава, а господарят му използва малкото произшествие, за да се приближи още повече. Вече на лакът разстояние от Катрин, той протегна ръка към меките като кадифе ноздри на кобилата й.
— Ще ви отхапе пръстите — предупреди го тя.
Той се поколеба за част от секундата, но после загали внимателно животното, което издуваше плахо ноздри. За огромно учудване на Катрин милувката явно му харесваше. Впримчена между кобилата и мъжа, тя виждаше съвсем отблизо широките му гърди. Беше облякъл ризата, но не я беше закопчал и видът на коравите му мускули и гъстите тъмни косми съвсем не беше успокоителен. Сърцето й биеше учестено, когато вдигна леко очи и спря поглед на квадратната челюст и широката чувствена уста. Въпреки ужасното му държане, дълбокият глас издаваше култура, резултат от добро възпитание. И отблизо очите му бяха черни като въглени, а бездънните им дълбочини сякаш криеха мрачни тайни и опасни страсти. Над тях се извиваха черни вежди, едната раздвоена от тънък бял белег, придаващ на арогантния израз на лицето му нещо заплашително. Докато галеше кобилата, ръката му докосна случайно рамото й и тя цялата се сви, сякаш мимолетният допир я опари.
— Извинете — каза тя саркастично, — но това е
Той вдигна развеселен вежда.
— Ами ако предпочета да остана?
Катрин си пое дълбоко дъх.
— Тогава ще ме принудите да ви кажа, че сте особено нагъл закононарушител и че не съм имала досега нещастието да срещна толкова недодялан и безскрупулен човек. Освен това ми е ясно, че имате намерение да бракониерствате, въпреки че още не сте успели да осъществите замисъла си.
Той пристъпи още по-близо, вперил предизвикателно поглед в деколтето й.
— Не съм в настроение да бракониерствам, уважаема госпожице — измърмори той. — Но междувременно ми минаха други глупави мисли през ума.
Тя отстъпи стреснато крачка назад и се блъсна в кобилата си. Той сложи две ръце на шията на коня, тъй че тя да се озове в плен между тях, и пристъпи вече съвсем плътно до нея. Тя долови миризмата му на пот, видя проблясващите водни капчици в косата му и влажната риза, залепнала за широките рамене. Главата й едва стигаше до брадичката му и тя се усети изведнъж мъничка, слаба и уязвима.
— Ако не желаете да си отидете, ще го сторя аз — изпелтечи Катрин, смаяна, че вече не владее положението. Никой мъж в Дерби не би се осмелил да се държи така с нея! Обикновено всеки биваше тутакси покорен от положението и хубостта й, пък и като дъщеря на член на парламента тя имаше право на уважение и почит. В края на краищата не беше някое слугинче, което да си позволят да сплашват. Как смееше този непознат чужденец да й говори с такъв тон, да я зяпа така и да се приближава толкова близко до нея!
И все пак, като го погледна в черните очи, разбра, че този мъж е способен, стига да пожелае, да прекрачи куп правила на добрия тон. Въпреки хубавото облекло и изискания език, в него имаше нещо диво и необуздано, нещо… нещо греховно, от което сърцето й лудо заби, а кръвта й кипна.
Преглътна с мъка.
— Ако искате пари, ще трябва да ви разочаровам — не нося нищо скъпо.
Белите му зъби проблеснаха и тя усети горещия му дъх на слепоочието си.
— Тъй значи, вече не съм бракониер, а разбойник! Не зная дали трябва да се почувствам поласкан или обиден.
— Но м-моля ви, аз…
— Освен това не мога да се съглася с вас, че не носите нищо скъпоценно. — Той изгледа тялото й с погледа на познавач. — Какво по-примамливо от тиха гора, мека постелка от борови игли и едно наперено младо създание, на което една сурова лекция на тема житейски реалности би принесла само полза.
— И вие смятате, че можете да ми изнесете тази лекция?
Ироничната й забележка го разсмя още повече и на брадичката му се очерта трапчинка.
— С удоволствие се поставям на ваше разположение, уважаема госпожице!
Златен кичур погали шията й и Катрин чак сега забеляза, че дългите му пръсти си играят с къдриците й. Тя се опита да се дръпне, но ръката му се озова изведнъж на брадичката й, той завъртя лицето й наляво и надясно, сякаш искаше да изучи подробно кожата и косата й на ярката слънчева светлина, а тя беше принудена в това време да не сваля очи от него.
Студени тръпки на уплаха полазиха по гърба й, усети се сякаш цялата скована.
Тъмните очи се впериха в разтворената яка на блузата, внушаваха й чувството, че той смъква коприната, лена и дантелите от тялото й. Хипнотизирана от погледа му, не можеше даже да затвори очи и ужасена си даде сметка, че сега е изцяло във властта му. Ако извика, той просто ще й затвори устата и ще е безнадеждно да се бори с този напращял от сила мъж. Той можеше лесно да я повали на тревата и стига да пожелае, да я изнасили.
Ръцете му обгърнаха тънкия й кръст, стори й се че ще припадне, когато той я притисна към гърдите си и бавно я повдигна. Тя се бе вкопчила отчаяно в ризата му и не знаеше дали вик за помощ би подобрил или влошил положението й. Но преди да вземе решение, той я отблъсна някак странно с изпънати ръце от себе си и в следващия миг я стовари доста грубо върху седлото.
— Ужасно съжалявам, че трябва да ви разочаровам — ухили се нехранимайкото. — Днес малко бързам и не съм в настроение да чета лекции на невъзпитани хлапета. Но ако се случи пак да се срещнем, пък и, ако мога да се изразя така, обстоятелствата са по-благоприятни, с удоволствие ще се поставя на ваше разположение, мила госпожице.
Катрин направо зяпна.
— Вие… вие сте един безсрамен, един арогантен…
Той удари със смях кобилата по задницата и тя препусна през поляната още преди господарката й да успее да хване юздите. Вкопчена в седлото, с развети коси и издути дантелени долни фусти, Катрин не приличаше твърде на елегантна ездачка, а когато успя най-сетне да укроти коня, гръмкият му смях още я преследваше. Бузите й пламтяха, ръцете й трепереха и за пръв път от много години насам по лицето й течаха горещи сълзи — от унижение и гняв. Твърде късно се сети, че е забравила шапката и ръкавиците на поляната, но нямаше намерение да се връща. Ако носеше не късия камшик, а пистолет или друго смъртоносно оръжие, друго щеше да е. Рисуваше си с ярки багри как би повалила с точен изстрел този тип и как би се смяла тържествуващо…
Подковите на кобилата закънтяха високо по калдъръма, докато Катрин пресичаше двора на Роузууд Хол и едно конярче веднага дотича, хвана чевръсто юздите, които тя небрежно му хвърли.
— Дай й повечко овес и хубаво я разтрий — заповяда тя кратко. Мислите й продължаваха да кръжат около срещата в гората и яростта й се надигаше все повече. С широки крачки заобиколи по една пътечка главната постройка, без да обръща внимание на прекрасните цветя. Роузууд Хол беше изграден в елизабетински стил: двуетажната господарска къща беше с колони и корнизи, отпращащи погледите към високите прозорци с цветни стъкла. Червените тухлени стени бяха обрасли чак до сивия покрив с бръшлян и
