диво грозде, а две кулички обрамчваха двукрилата входна врата. Над нея се мъдреше семейният герб, доказателство за благородния произход на Ашбрукови.
Катрин не можеше естествено да е обзета сега от възвишени мисли. Тя се втурна към вратата, но едно от изкусно скулптираните дъбови крила се отвори още преди да е натиснала звънеца и тя едва не се сблъска с брат си. В шоколаденокафяво сако и светлокафяв панталон Деймиън изглеждаше особено привлекателен.
— Опа, кого виждам? — засмя се той. — Да не би другите ловци да се оказаха твърде бързи за теб?
— Разбира се, че не! Но изведнъж изгубих всяко желание да участвам в този фарс. От кучешкия лай получавам мигрена и направо ми призлява, когато възрастни мъже шумно ликуват, докато кръвожадната глутница разкъсва притиснатата в някой ъгъл лисица.
— Сестра ми, приятелка на животните! — изкоментира сухо Деймиън. — А дали да не съжалим тогава и безпомощните пъдпъдъци, които изобилно дупчиш със сачми?
— Тези безпомощни пернати създания имат превъзходен вкус, мили братко, докато лисицата намира съвсем безсмислена смърт. Но
Деймиън Ашбрук се усмихна благо. Той беше тънък, немного по-висок от Катрин, със светлосини очи и дълга чуплива кестенява коса, спретнато прибрана на тила.
— Не, чаровната Хариет не ми е дала отказ. Просто исках да използвам малкото спокойни часове, за да прегледам някои важни документи.
Катрин присви очи.
— Тя положително ще те замъкне пред олтара дори да се опиташ да й се изплъзнеш.
— Сериозно? Ако не греша съвсем, все още мъжът прави предложението за женитба.
Тя му се изплези.
— Напразно възразяваш, мили братко. Нали с очите си виждам, че обожаваш Хариет. Очите ти стават на ластик, докато изобилните й прелести едва не пръсват корсажа на роклята й.
Деймиън сви вежди и огледа критично от глава до пети разчорлената си сестра.
— Дали не чувам гласа на завистта? Нима завиждаш на най-добрата си приятелка?
Катрин беше проследила погледа му и сега задърпа гневно кадифената си пола, която се беше закачила за кончова на ботуша.
— За какво да й завиждам? Може би за бюста? Опипвай си го, колкото щеш! — А когато Деймиън се изчерви, продължи злобно:
— Видя ли! А продължаваш да твърдиш, че държиш съдбата си в собствените си ръце. Хайде на бас за пет жълтици, че няма да мине и месец, и вече ще си се оженил за нея, за да постигнеш най-сетне целта на желанията си.
Деймиън кимна.
— Добре, но само ако и ти се хванеш за същата сума на бас, че до един месец ще успееш да превземеш своя лейтенант.
— Гледай да имаш парите на разположение — засмя се самоуверено Катрин. — Защото той вече ми направи предложение и иска тази вечер на бала да говори с татко, за да обявим официално годежа.
— По дяволите! — измърмори впечатлен Деймиън. — Бях почти сигурен, че този тип никога няма да се реши да направи толкова отговорна стъпка.
— Причината е, че силно подценяваш прелестите ми, и то само защото не бият чак толкова на очи.
— Майка знае ли вече?
Катрин се усмихна горчиво.
— По-добре да ме беше попитал дали това изобщо ще заинтересува майка ни.
— Не можеш да твърдиш, че тя изобщо не се интересува от нас. Нали се опитва все пак от три години насам да склони баща ни да приеме Пелъм-Уайът за свой зет.
— Пелъм-Уайът — Катрин сви презрително нос. — Та за него изобщо не може да става въпрос. Разхожда се с дрехи, които от десет години са демоде, а са му и прекалено широки. Той фъфли и смърди, сякаш не се е къпал, откакто го бутнах в езерцето с патиците още докато бяхме деца.
— Но той ще наследи земите, граничещи с нашите. Богат е и не чак толкова грозен…
— Не е грозен ли? Липсват му повечето зъби, а кожата му е толкова сипаничава, че се питам как изобщо успява да се обръсне. Наскоро, на един лов на лисици, изхвърча високо от седлото и се озова насред кучешката глутница, която щеше да разкъса него вместо лисицата, ако не го бяха спасили овреме. Да се омъжа за този тип? Не, благодаря, бих предпочела да отида в манастир.
— По-добре ще е да внимаваш повечко, мила Кати, докато наистина не се омъжиш за Гарнър. Или си забравила заканата на татко и какво те чака, ако забъркаш доброто ни име в някой пореден скандал?
— Скандал? Нали обикновено се смята за достойно, ако мъж се дуелира, за да защити честта на дамата си.
— Но не и ако нейният фаворит гори от желание да прониже съперника със сабята си.
— О боже, господи, говориш така, сякаш Хамилтън е убил онзи Чарлз Уейд. Та тъпчото се отърва само с драскотина на бузата.
— Само защото Гарнър е разбрал овреме, че противникът му никога не е държал оръжие в ръка. Твоят старши лейтенант просто не е рискувал да бъде обвинен в убийство.
— Чарлз го предизвика. Редно ли беше Хамилтън просто да отмине мълчаливо?
— Трябваше да изчака глупакът да изтрезнее и да осъзнае грешката си.
— Грешката му беше, че ме обиди — натърти възмутено Катрин.
— И ти имаше вина, нали използва човека, за да накараш добрия Хамилтън да ревнува, а не може да се отрече и че успя. Вярно, че ти после съжаляваше, но мога само най-настойчиво да те посъветвам да не поставяш търпението на баща ни на ново сериозно изпитание.
Както винаги, когато съзнаваше, че не е права и са я притиснали до стената, Катрин не се въздържа от злобен ответен удар.
— Щом си, както изглежда, толкова загрижен за мен, ще те заинтересува ли новината, че днес в гората един мъж си позволи да ми досажда. Затова се прибрах толкова рано и затова се налага да понасям подигравателните ти погледи.
— Била си застрашена? Лицето на Деймиън стана строго. — Къде? От кого?
— От някакъв бракониер. Някакъв скитник и разбойник, навлязъл без разрешение в нашите земи и който има безочието да пита мен какво търся сам-сама в гората.
Деймиън въздъхна облекчено. Светналите от възмущение очи на сестра му доказваха, че никой не е посмял да й причини каквато и да било неприятност. Тя просто страдаше от уязвена гордост и сега му станаха ясни и хапливите й забележки относно Хариет, най-близката й приятелка още от детството.
— Трябва да е бил някой интересен мъж. Познавам ли го?
— Напълно е възможно да си имаш вземане-даване с подобни типове в игралните зали или на още по- лоши места, които една дама не бива дори да споменава. Като се замисля, би трябвало да пожертвам доброволно пет жълтици, за да предпазя Хариет от грешка с фатални последици. Щом се върне от лова, ще й обясня какъв е истинският ти характер и ще трябва да си предоволен, ако те удостои довечера поне с поглед.
Катрин отметна дългите си руси коси, прошумоля покрай Деймиън и заизкачва гордо стълбището. Той я последва до първото стъпало, сложи ръка върху резбования махагонов парапет и се възхити засмян на великолепното й отстъпление. Заплахата не го стресна, та нали тя беше използвала всички възможни средства, за да го събере с Хариет Чалмърс, защото в противен случай той би могъл да забележи твърде късно, че се е превърнала от невзрачно момиченце в прекрасна млада жена. Това, което Катрин не подозираше, беше силата на тяхната връзка, прекрачила отдавна границите на флирта. Само защото в Роузууд Хол се бяха събрали толкова много гости, трябваше да престане да се промъква тайничко в стаята на своята любима, настанена временно поради липса на място, при Катрин.
— Кати?
Деймиън предполагаше, че тя ще си направи оглушки, но сестра му спря на първото стъпало и дори го удостои с поглед, макар и с високо вдигнати вежди.
— Сега ми хрумна… — Той й подари усмивката, която пазеше само за нея и която почти винаги я
