Сърце в опасност

Катрин сведе бързо очи, но Мойра вече беше забелязала притеснението й.

— Какво има, мила? Тревожи ли те нещо?

Тя беше готова да си излее най-искрено душата пред по-възрастната жена, но не знаеше откъде да подхване.

Мойра разбра и без думи какво създава проблеми на снаха й.

— Мъжете са странни създания. Силни, властни и толкова арогантни, че понякога ти иде да ги удушиш. Но после ги виждаш слаби и търсещи утеха като малки деца. Ако ти самата в този миг не си се стегнала, лесно можеш да си изтървеш нервите.

Катрин преглътна задавено, но не пророни и дума.

— Мъжете от клана Камерън са особено своенравни и властни — продължи Мойра. — Думата компромис за тях не съществува, всеки случай не и когато става дума за собствените им позиции.

— Но Доналд изглежда много внимателен и любвеобилен.

— Такъв е… но понякога тъкмо тази неукротима любов ме плаши до смърт.

— Как може любовта да плаши?

— Ако напълно заслепява някого и го поглъща. Ако от любов човек става неспособен да различава добро и зло, тя става тежко бреме, което може да е разрушително.

— Не мисля, че бих искала да изживея подобна любов — въздъхна дълбоко Катрин.

— Скъпа моя, решението не е в наши ръце. Понякога нещата просто стават независимо от това, дали ги желаем, или не, дали е разумно, или не, дали прави някого щастлив или не. Повярвай ми, колкото по- ожесточено се бори човек срещу тях, толкова по-болезнено е поражението. Доналд Камерън беше последният човек на този свят, когото съм искала да се влюби в мен. Възпитана бях да вярвам, че всички Камеръновци са безсърдечни и гадни. Доналд сигурно е вярвал същото за нас, Кембъловци. Не можеш да си представиш колко шокирани бяха и двата клана, когато казахме, че искаме да се оженим. Аз се борих срещу тази любов, отказвах да го виждам, опитах се да не мисля за него и дори започнах флирт с друг мъж, но не можех да забравя Доналд. — Погледът й беше някак отсъстващ. — Съгласих се да се срещнем за последен път, за да се изприказваме. Изтъкнахме всички логични основания, препречващи пътя към нашия брак, а после…после той ме докосна. Сложи ръка на бузата ми и вече знаех, че ще умра, ако не мога да усещам винаги тази ръка.

Катрин си спомни сцената на двора, която беше наблюдавала при отпътуването на Доналд. Той сложил ръка на бузата на Мойра, а тя я целуна. Нежен жест, много по-красноречив от наглото държане на Лорън.

— Коя е била Ани Максорли? — попита тя най-неочаквано.

— Какво?

— Зная, че е сестра на Стрюън и че с Алекс са били сгодени…

— Бяха се клели взаимно във вечна вярност… — Мойра беше пребледняла като платно. — Но аз не съм най-подходящият човек да разказвам за нея.

— Моля те! — Катрин хвана импулсивно ръцете на Мойра. — Толкова искам да разбера това.

Лейди Камерън кимна бавно.

— Може би наистина трябва да си поговорим. Толкова дълго се опитвах да не мисля за тази трагедия… Всички го правехме. Но ако Аликзандър трябва да намери някога покой, духовете трябва да бъдат успокоени. Това е ужасна история…

Глупава шотландска гордост, помисли си Катрин, докато си четкаше яростно косата. Защо не й обясни всичко? Разказът за смъртта на Ани Максорли дълбоко я потресе. Тя не изпускаше случай да обвини Алекс, че е жесток и безсърдечен, а той беше убил двама мъже в името на любовта си, беше напуснал родината си, за да предотврати кървава война между клановете, и се бе впускал във всички възможни авантюри, за да избяга от демоните, които упорито го преследваха.

Тя се погледна с въздишка в огледалото. Угризенията на съвестта вече не можеха да й помогнат. Беше му казала думи, които не се прощават…

Защо не си признаеш откровено, че го обичаш?

Ужасена, тя разтвори широко очи.

Не, не е вярно.

Не е ли? Не се ли влюби в него още в мига, в който го видя на поляната?

Не ставай глупава, любов от пръв поглед няма. Аз не го обичам и той не ме обича.

Двамата доста си приличате, нали?

Не, ние сме съвсем различни, той ми го е повтарял достатъчно често.

Хората казват какво ли не в гнева си или за самосъхранение. Той те обезчести, но ти прочете в очите му че и за него това е нещо повече от мимолетно припламване на страстта.

Не! Тя отиде до прозореца. Навън бушуваше буря. Мълнии прорязваха облаците, гръмотевиците се удряха в стените на крепостта и яростно кънтяха. Вятърът шибаше дърветата, а далеч долу езерото беше в пяна.

Любовта трябва да е нещо повече от страст — упорстваше тя. — Пък и ако имаше чувства към мен, щеше да ме помоли да остана. Защо не предложи да вземем на сериозно този брак?

От гордост, Катрин, или защото не знаеш какво чувстваш?

Аз какво чувствам?

Катрин затвори енергично кепенците, за да не проникват дъждът и вятърът.

Ти би ли могла да го сториш? Би ли могла да се откажеш от развлеченията, от сезоните в Лондон и престижа си в обществото? Би ли могла да се откажеш от светския живот, за да споделиш живота на мъж като Аликзандър Камерън?

Аз…аз не зная дали съм достатъчно силна…

Ще намериш достатъчно сили, ако наистина искаш да го имаш. Защото не само неговата гордост стои на пътя ви.

Ако можех да повярвам…

Повярвай, Катрин, и му го кажи, преди да е станало твърде късно!

Твърде късно ли? Какво значи това?

Тя не получи отговор, но изведнъж видя отново онова кърваво бойно поле, което вече беше възниквало във въображението й. Сега високият чернокос воин отново беше обкръжен от бляскави мечове. Но този път той се обърна, черните му очи бяха вперени в нея, докато се бранеше ожесточено срещу неприятелите си.

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

Чарлз Едуард Стюарт беше безукорен домакин. Той приветства толкова сърдечно Доналд, Аликзандър и половин дузина представители на други кланове на борда на „Дю Тейей“, сякаш му бяха най-близки роднини и сложи царска трапеза в най-просторната кабина. Облечен подчертано скромно, с лошо нагласена перука върху медночервените коси, принцът изглеждаше въпреки всичко много добре с големите си сини очи, тънкия нос и хубавата женствена уста. Въпреки младостта и неопитността си, излъчваше високо самочувствие, убеден, че се бори за справедлива кауза.

Едва малко преди полунощ, след като най-добри вина се бяха лели като река, той мина без каквото и да е предисловие към най-важната тема:

— Скъпи ми Лохийлс, след като потвърдихте с всеки тост лоялността си към Стюартите, мога ли да ви попитам по какъв начин смятате да браните интересите на баща ми?

Всички лица около масата се обърнаха към Доналд. Дори Алекс чакаше напрегнато да разбере дали Доналд се е въоръжил достатъчно добре срещу чара на принца. Отначало му се стори, че е така, защото Лохийлс изпразни спокойно чашата си, махна на слугата да не я пълни пак и каза с достойнство:

— Ваше височество, не може ли преди това да научим дали и в какъв срок ще можем да разчитаме на