Сърце в опасност

— Да… Тези гадни свине не се спират пред никоя срамна постъпка.

Лорън се облегна със светнали очи на стената. Трудно можеше да повярва, че всичко е станало толкова бързо…

Стрюън се опита да й открадне една целувка за довиждане, но забеляза все пак зловещата й усмивка и попита объркан:

— Ти пък защо изглеждаш толкова доволна?

— Доволна ли? — Лорън с мъка се овладя. — Това не е точният израз. Тъй или иначе, радвам се, че не са отмъкнали лейди Мойра или мен.

— И англичанката е вече една Камерън — изръмжа Стрюън.

— Как не, та тя гледа всички ни от високо! Непрекъснато се мотае из градините, понеже не желае да общува с нас! Представи си, първия ден ме взе за слугиня! Искаше да й сменя спалното бельо, а пък аз даже й бях заела от дрехите си! Тази глупачка никога не е искала да дойде в Акнакери. Довели са я въпреки волята й, като заложничка, за да могат Алъсдеър и Олуин по-лесно да минат през постовете.

Очите на Стрюън станаха на тесни цепнатинки.

— Какви ги дрънкаш? Какво значи това — довели я били против волята й?

— С ушите си я чух да го казва. Тя не обича Алъсдеър и нощем си заключва вратата. Подслушах ги как се карат и тя се закани да насъска годеника си, някакъв английски драгун, срещу Алъсдеър, ако той не я пусне да си иде.

Стрюън я сграбчи за раменете.

— Глупости дрънкаш, жено! Защо трябва да я представя за своя съпруга, ако това не е вярно?

— И аз не знам. Имам повече въпроси отколкото отговори. Защо е попречила на Алъсдеър да убие Гордън Рос Кембъл? А как са могли Кембеловци да знаят, че тя ще е в градината? И как са успели да я отвлекат посред бял ден, без тя поне да се развика?

— Думите ти никак не ми харесват — изсъска Стрюън.

— А на мен не ми харесва, че ти се налага да хукнеш да преследваш Кембъловци само с Алъсдеър и още шепа мъже, защото повечето са все още на път за насам. Не е ли вероятно англичанката да е пожелала да си отмъсти на Алъсдеър и затова го е подмамила в капан?

Стрюън я пусна и отстъпи крачка назад. Та нали двамата с Алекс наистина загубиха два дни, за да намерят капитан, готов да откара англичанката и камериерката й? Алекс беше видимо облекчен, когато най-сетне успяха. Очевидно много бързаше да се отърве от жена си…

Лорън го наблюдаваше внимателно и смръщеното му чело я насърчи.

— Не мислиш ли за Ани, за твоята сладка малка сестричка? Какво би казала тя за толкова срамна мрежа от лъжи?

— Аз мисля… мисля, че ако пророниш макар и дума пред някой друг, ще има да съжаляваш, че Кембъловци не са отвлекли теб, разбра ли?

— Да, Стрюън. — Тя притисна влажни устни към неговите. — Не ми се сърди… Не бих понесла да ми се разсърдиш само защото изрекох страховете си.

Поуспокоен, той отвърна на целувката й преди да нахлупи синята вълнена шапка и да излезе с широки крачки от стаята. Лорън въздъхна дълбоко и заразтрива раменете си. Буен любовник е хубаво нещо, но тя не обичаше да се държат грубо с нея и да я заплашват.

Лорън бързо се облече и се промъкна незабелязано до ковачницата. Там работата беше спряла и тя откри ковача в задната стая. Той хъркаше на леглото, притиснал към гърдите празно шише от уиски. Лорън гледаше с отвращение грубия мръсен тип и с мъка можеше да повярва, че е превърнала това смърдящо създание в свой съюзник. Доби Логът беше предател, издаващ на врага ценна информация за собствения си клан, а Кембъловци го възнаграждаваха щедро за това. Тези сребърници синът на Юда делеше великодушно с Лорън, защото като член на семейството тя научаваше, разбира се, много повече от него. Тя му беше доверила между другото, че младият Иън Камерън е бил пратен да посрещне Аликзандър Камерън. А наскоро му съобщи, че англичанката се разхожда често-често в градините… На Лорън й се повдигаше от необходимостта да преспива с него, за да не я издаде, затова сега измъкна изпод полите си остър кинжал и го заби много ловко между ребрата на ковача.

— Отначало са били трима, но тук петнайсет или дори двайсетина мъже са се присъединили към тях — обясни Стрюън, който разглеждаше внимателно следите във влажната почва. Беше изминал близо час, преди да могат да потеглят с дузина тежко въоръжени мъже и пътят им ги отведе по извити пътеки високо в планината. Междувременно се стъмни и се наложи да запалят факли, за да могат нещо да виждат.

Алекс изруга ядосано.

— Двайсет, така ли казваш?

— Може да е случайност — каза застаналият до него Олуин. Той беше настоял да ги придружи, но след продължилото няколко дълги часа препускане рамото ужасно го болеше.

— Отдавна не вярвам в подобни случайности! Гордън Рос Кембъл каза, че отвъд река Спин двайсет души мъже са залегнали в засада. По дяволите, защо ли не пречуках този мръсник!

— Съжалението ти е закъсняло, приятелю! Стрюън, ти се ориентираш в тези места по-добре от мен. Как мислиш, по кой път ще минат, за да стигнат час по-скоро в Инвъреъри?

— Залагам си главата, че ще искат да минат през „Вратата за ада“. В противен случай ще трябва да изгубят два или три дни, а те сигурно няма да поемат такъв риск.

— Но през нощта ще е направо невъзможно да минат с коне през „Вратата за ада“.

— Вярно, но те доста са ни изпреварили и могат да изчакат зазоряването, преди да минат през прохода и там да ни издебнат.

— Няма ли друг път през тази проклета от бога планина?

Стрюън си премери внимателно думите.

— Не смяташ ли, че вече направи всичко, което е по силите на човек, за да върнеш англичанката?

Алекс се втренчи слисано във великана.

— Нали не искаш да предложиш просто да се върнем обратно?

— Тя е англичанката, тъй че Кембеловци няма да й сторят нищо лошо. Ще поискат само тлъста сума откуп — от нейното семейство искам да кажа, след което тя ще се върне в отечеството си, където и ти искаше да я изпратиш — тъй че по този начин ще си спестиш куп злато.

Отговорът на Алекс беше силен удар в брадичката.

Стрюън се олюля назад, но веднага вдигна ръка да си върне удара и запрати Алекс срещу скалите. Олуин и другите мъже наблюдаваха ужасени как двамата приятели настъпват като бойни петли един срещу друг и само след миг вече се търкалят по земята, вкопчени един в друг.

— Престанете! — изрева Олуин и извади пистолета. — Веднага се пуснете!

Противниците се надигнаха с мъка и се загледаха втренчено със свити юмруци.

— Какво става тук? Стрюън, на теб май ти тежи нещо на сърцето. Би ли могъл, ако обичаш, да ни го обясниш, без да налиташ на бой?

— Да, в случая някои обяснения няма да са излишни… — изръмжа великанът.

— Обяснения ли? Не дължа никому никакви обяснения — кресна Алекс.

— Алекс, овладей се и чуй, каквото има да ти казва — извика енергично Олуин. — Какво трябва да ти бъде обяснено, Стрюън?

— Искам да зная за кой дявол сме на път, и то посред нощ?

— За да освободим съпругата на Алекс, за какво друго? Това не изисква май кой знае какви обяснения.

Стрюън изплю кървава слюнка.

— Тя наистина ли е негова съпруга?

— Какво?

— Питам дали му е жена — повтори Стрюън. — По собствена воля ли е дошла в Акнакери, или е била довлечена тук?

Алекс понечи да се нахвърли пак върху него, но Олуин го задържаше с пистолета си.