— Вече ти подарих с готовност сърцето и душата си — отговори шепнешком ирландката. — Искам и тялото ми да ти принадлежи.
— Дейдре… — В сърцето на Алуин здравият човешки разум се бореше с горещата страст. — Само да имахме повече време!
— Но нямаме. Ако не ти е достатъчно това, което имаме тук и сега, ако не искаш да рискуваш душевното си спокойствие, значи не ме обичаш достатъчно и се задоволяваш с красиви думи.
Тя се опита да се откъсне от него, но той я задържа и бавно я привлече в обятията си. Устните му помилваха слепоочието й и тази милувка беше също така нежна като треперещите му ръце, които се плъзнаха по гърба й.
— Даже ако господ ни е отредил да прекараме сто години заедно, аз ще имам чувството, че не съм имал достатъчно време за теб.
Дейдре мушна пръсти под ризата му.
— Тогава не е ли по-добре да използваме всяка минута?
Алуин капитулира окончателно и я отнесе на леглото си.
1
Катрин Ашброк Монтгомъри сведе красивата си руса глава и попи сълзите от дългите си ресници с тънка дантелена кърпичка. В препълнения параклис това не правеше впечатление никому, а малкото, които все пак го забелязаха, се усмихнаха с разбиране. В крайна сметка не беше нещо необичайно едно младо момиче да се трогне до сълзи от сватбата на брат си и най-добрата си приятелка. Затова пък имаше много шепот и неодобрително поклащане на глави по отношение на новобрачните, които подозрително бързо бяха застанали пред олтара.
Ала въпреки скандалните обстоятелства Хариет Чалмърс беше възхитителна булка. Носеше сватбената рокля на майка си, изработена от кремав сатен, богато украсена с прочутите мехеленски дантели. Широките поли, укрепени с банели, скриваха умело бременността й и само няколко особено подозрителни матрони се подсмиваха знаещо при вида на пламтящите бузи на Хариет и блестящите й ореховокафяви очи, които освен дълбока любов към жениха изразяваха и дълбока благодарност.
Катрин и Хариет бяха приятелки от най-ранното си детство и Катрин разбираше състоянието на булката, но мислите й кръжаха главно около собствената й съдба, която през последните месеци беше взела толкова неочакван обрат.
— … вземате ли тази жена за своя съпруга и обещавате ли…?
Думите отекнаха в главата на Катрин и тя се почувства като в дълъг тунел, а погледът й се стрелна нагоре, към огромните прозорци от пъстро стъкло над олтара. Косо падащите слънчеви лъчи, оцветени в червено, синьо, зелено и златно, потапяха благочестиво коленичилите новобрачни в топла светлина. Въздухът ухаеше на цветя и скъпи парфюми, а костеливите ръце на свещеника се движеха в благославящи жестове.
— Онова, което бог е свързал, не може да бъде разделено от човека…
Дамиен и Хариет се изправиха и се усмихнаха един на друг, след което размениха добродетелна целувка. Гостите също се надигнаха, коментирайки тихо случилото се, пригладиха дрехите си и се приготвиха да последват новобрачните до каретите, чакащи да ги отведат от селото до имението на семейство Чалмър, където щеше да се състои сватбеното празненство. На следващата сутрин младоженците щяха да заминат за Лондон и да си позволят кратка почивка, преди Дамиен да се върне към ежедневието на кантората си.
Каква разлика с моята сватба, каза си горчиво Катрин. Принудително разменени клетви в библиотеката на Розууд Хол, бързо събиране на багажа до зазоряване и двуседмичен „меден месец“ по пътищата на войната, абсолютно неподходящи за елегантни карети. Пътуване до Шотландия, изпълнено с опасности, с почти непознат съпруг, когото с удоволствие би предала на патрулите на английската армия и който превръщаше живота й в ад, като изобщо не й обръщаше внимание…
— Катрин… Катрин, не беше ли прекрасно?
Току-що омъжената мисис Дамиен Ашброк прихвана полите си и буквално политна като пеперуда към приятелката си. Сатенените панделки в косата й се развяха и подчертаха още повече грацията на движенията й. Сияеща, тя посегна към ръцете на Катрин, скрити под дантелени ръкавици, и драматично понижи глас.
— Видя ли, че едва не припаднах, когато свещеникът се разпростря надълго и нашироко върху брачните задължения и майчинството? Имах чувството, че всички са ме зяпнали и си шепнат зад гърба ми за неприличното ми поведение.
— Зяпаха те, защото си невероятно красива — успокои я Катрин, — а ти не обръщай внимание на приказките им. Онези стари крави просто завиждат, защото завладя сърцето на най-красивия млад ерген в цяла Англия.
Последните думи бяха отправени и към брат й, който се бе присъединил към двете приятелки. След като се прегърнаха сърдечно, Дамиен извади от джоба на сатенената си жилетка пет блестящи златни монети и ги връчи на Катрин.
— Един Ашброк винаги плаща задълженията си — даже в случай като този, когато правилата бяха повече от спорни!
Въпросителното изражение на Хариет принуди Катрин да даде обяснение.
— Той се беше заклел да остане ерген до четиридесетия си рожден ден…
— До тридесетия, скъпа Кити — прекъсна я сърдито Дамиен, — и наруших клетвата си само с шест години. С присъщата си предвидливост ти ми предрече още през юли, че няма да се наслаждавам още дълго на ергенския си живот, и спечели облога — за щастие, както се чувствам длъжен да добавя.
Без да се тревожи от неодобрителните погледи на зрителите, той прегърна съпругата си и я целуна така бурно, че изчервяването й пролича дори през дебелия пласт оризова пудра.
Катрин наблюдаваше с усмивка двойката, която без срам излагаше на показ щастието си. Тази любов щеше да устои на всички бури на времето, защото двамата си подхождаха и по характер: Хариет беше плаха и се нагаждаше към всяка ситуация, Дамиен беше силен и на него винаги можеше да се разчита. Освен това беше грижовен мъж, готов да преобърне земята и небето, само и само да задоволи жена си. Естествено като богат, красив и очарователен аристократ той се беше налудувал — ако се вярваше на слуховете, беше имал любовница в Лондон и друга в Ковънтри, но Катрин знаеше, че се бе разделил с тях веднага щом бе забелязал, че Хариет Чалмърс вече не е луничавото хлапе с дълги плитки, каквото беше някога.
Той щеше да бъде отличен съпруг и баща — сестра му беше убедена в това. Свела глава към бляскащите златни монети върху сивата ръкавица от гласе, тя си припомни, че двамата бяха сключили и друг облог. Той я задължаваше до полунощ на осемнадесетия си рожден ден да получи предложение за женитба от Хамилтън Гарнър. Стана така, че в определения срок тя дори се омъжи — макар и не за красивия старши лейтенант, а за Рефър Монтгомъри, който по-късно се оказа Александър Камерън. Тя мушна монетите в шепата на приятелката си.
— За моя племенник… или за моята племенница, в зависимост от това какво ще реши съдбата.
— Съдбата тук няма думата — намеси се самодоволно Дамиен. — Аз съм решил, че ще имаме трима сина и три дъщери, точно в този ред, и точно това ще се случи.
— Сериозно ли говориш? — засмя се Катрин. — А какво ще правиш, ако вместо това се народят половин дузина дъщери?
— Тогава ще ги кръстя всичките Катрин и ще ги пуснем по света да тормозят почтените хора!
Двете млади дами избухнаха в смях, хванаха го под ръка и излязоха от параклиса. Навън младоженците веднага бяха заобиколени от желаещи да ги поздравят и Катрин се отдалечи незабелязано от множеството, вдишвайки жадно хладния есенен въздух, благодарна, че по изключение вниманието на злобните матрони не беше насочено към нея. Сега не беше в настроение за словесни престрелки със старите клюкарки, които като лешояди дебнеха да надушат някой нов скандал. През шестте седмици след завръщането й в Дерби в тесния й гръб се бяха забили безброй отровни стрели, които бяха отчасти и по нейна вина, защото като
