спокоен живот с жена си и децата си… Разказа ми го малко преди смъртта си.
— Недей, Алекс! Алуин не би искал да се измъчваш така. Или ти би искал той да страда толкова силно, ако ти беше умрял?
— Но аз не умрях! — извика горчиво той. — Щеше да бъде много по-справедливо, ако бях загинал аз, а не той. Алуин умря, защото винаги ми пазеше гърба. Сигурен съм, че не му е било приятно да обиколи с мен половината свят. Той обичаше Шотландия и никога не би я напуснал доброволно. Последва ме в изгнание само от чувство за дълг, а по-късно, когато свикна с живота в Европа, трябваше да се откаже от него заради мен. Никога не съм го питал какво желае, не го попитах дори дали иска да участва в това проклето въстание или не! Той беше длъжен да тръгне с мен, както правеше винаги и това причини смъртта му!
— О, не, Алекс, лъжеш се! Той остана с теб, защото ти беше приятел и искаше да бъде до теб. — Тя сложи ръце на бузите му.
— Не вярвам, че Алуин е съжалявал за преживяното с теб. Това е било негово собствено решение — да те последва в изгнанието и да се върне с теб. Той не се страхуваше от теб и никога не би взел участие в бунта, ако не беше убеден, че се бие за справедливо дело. Тъгувай за него, Алекс, защото той беше чудесен човек. Плачи за него, защото нашия живот никога не ще има втори Алуин Макайл — нито втора Дейдре, нито втори Дамиен или Струан. Но докато плачем за тях, докато мислим за тях и се радваме на хубавите спомени — дотогава те ще бъдат част от нас. — Тя се обърна отново към черните стълбове дим. — Ахнакари също ще остане част от нас. Винаги ще го помним, каквото беше — горда, непристъпна крепост.
Алекс я погледна с възхищение и отново изпита безкрайна благодарност към съдбата, която ги беше събрала. Една случайна среща на горската полянка. Арогантна английска красавица и шотландски авантюрист… Кой би помислил, че от тази среща ще се роди голямата любов?
— Алуин… — прошепна той. — Още в онази гостилница при Уейкфийлд Алуин ми предсказа, че ще ме опитомиш.
— Нашият Алуин беше наистина умен мъж. — Катрин беше учудена от скока в мислите му, но безкрайно се зарадва, като видя в черните му очи искрица хумор. Той щеше да преодолее болката. Двамата щяха да заживеят щастливо някъде в Европа.
— О, господи! — Тя се откъсна от прегръдката му.
— Какво има? — извика уплашено Алекс.
Катрин се засмя, улови ръката му и я притисна към корема си.
— Усещаш ли? Синът ти дава знак, че иска да се включи в разговора.
— Може би е дошло времето да му предложа име и да го попитам дали е съгласен.
Катрин поклати глава.
— Твърде късно, милорд. Аз отдавна съм избрала трите му имена.
— Цели три?
— Да, милорд. Алуин Евен мак Аласдейр. Сигурна съм, че даже тъмните богове ще дадат благословията си за това име на сина на Тъмния Камерън.
Информация за текста
© 1989 Марша Кенъм
Marsha Canham
The Blood of Roses, 1989
Сканиране:???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009
Редакция: maskara, 2009
Издание:
Марша Кенъм. Кръв от рози
ИК „Ирис“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14745]
Последна редакция: 2009-12-26 22:36:08
