— Второ — утре на разсъмване ще доведете Катрин на поляната и ще ми дадете един час, за да я отведа на сигурно място!
— Не говорите сериозно!
— Напротив! Само при тези условия ще имате дуела, който така желаете!
— А откъде да знам, че няма да избягате с нея?
Алекс се усмихна саркастично.
— Ще се наложи да се задоволите с честната ми дума.
— Ако не се върнете точно след един час, аз ще надзиравам лично разрушаването на Ахнакари и ви уверявам, че няма да оставя камък върху камък и нито един човек няма да оцелее. Ясен ли съм?
— Няма да ви осигуря това лесно извинение, майоре. Е, разбрахме ли се?
— Да. До утре.
Алекс хвърли последен поглед към Катрин. Ако наистина се беше научила да чете в очите му, трябваше да е разбрала окуражителното послание…
26
На разсъмване тридесет драгуни и тридесет шотландци отново застанаха един срещу друг, този път от двете страни на откритото поле. Зорко наблюдаван от Александър, Хамилтън Гарнър отиде до средата на полето и там предаде юздите на понито, което водеше след себе си, на Катрин, без да каже нито дума. Доскоро с вързани ръце и запушена уста, тя очакваше някое коварство в последната минута. Сигурно щяха да я застрелят отзад, преди да стигне до Алекс. Трябваше през цялото време да го гледа в очите, да черпи смелост от любовта, която светеше в тях. Той беше жив и невредим, сега нищо друго нямаше значение…
Още десет метра… още пет… сърцето й биеше до пръсване и макар че се беше заклела да не плаче, когато най-сетне падна в ръцете на мъжа си и скри лице на рамото му, бузите й бяха мокри. Той я прегърна здраво, зарови лице в копринената й коса, после отметна главата й назад, за да я целуне.
— Един час, Камерън! — изрева Гарнър. — Времето започва да тече!
Алекс се изтръгна от устните на Катрин и хвърли изпълнен с омраза поглед към майора. После вдигна жена си от гърба на понито и я настани на своя кон. Фандучи тръгна непосредствено зад тях, другите шотландци ги последваха на известно разстояние.
— Толкова ме беше страх — пошепна с треперещ глас тя.
— Вече няма от какво да се страхуваш. Ще те отведа на сигурно място.
— На сигурно място? — повтори тя, сякаш беше забравила значението на този израз.
— В нашите планини има безброй клисури и пещери и англичаните няма да ги претърсят всичките дори за десет години. Лохиел вече е в едно от тези скривалища — отнесохме го миналата нощ. Мойра, Джени, Роуз, Арчибалд — всички са там.
— Наистина ли ще предадете Ахнакари?
— Не можем да рискуваме. Веднъж ти казах, че крепостта е силна, колкото са силни мъжете, които я охраняват. Но тя е силна и колкото са здрави стените й, а Гарнър има достатъчно оръдия и барут, за да срути дори стените на Йерихон!
Катрин си представи суровата красота на Ахнакари, която за нея беше въплъщение на непобедимостта на Шотландия. Но шотландците бяха победени, а сега щеше да падне и крепостта…
— О, Алекс! — изплака тя. — Как можа да се случи всичко това? Защо загубихме всичко?
— Мечтите ни бяха добри, Катрин, но вероятно сме избрали неправилни методи, за да ги осъществим.
Тя сложи ръка на бузата му.
— Алуин е мъртъв — пошепна съкрушено тя. — И Дейдре… и Дамиен…
Алекс рязко дръпна юздите и заекна невярващо:
— Алуин? Сигурна ли си? Съвсем сигурна? Как…
Катрин му разказа набързо какво бяха преживели, след като тръгнаха за Ахнакари. Описа нападението, връщането в Мой Хол, отиването на бойното поле… Граф Фандучи също беше спрял и слушаше внимателно.
— Дейдре не можа да прежали Алуин — заключи с треперещ глас тя. — Не понесе смъртта му и… се застреля.
Алекс я погледна втренчено, после рязко скочи от седлото и я смъкна на земята.
— Ако някога ти хрумне нещо толкова безумно и безсмислено — изръмжа заплашително той, — да знаеш, че ще се върна от ада и ще те удуша със собствените си ръце! Даже ако с мен се случи нещо, ще ти остане детето ни! Обещай ми, че никога няма да последваш примера на Дейдре!
— Но…
— По дяволите, обещай или ще те убия още тук и сега!
Стресната от решителността му, тя изрече колебливо:
— Заклевам се, Алекс.
Той я прегърна буйно, но почти веднага я пусна, отстъпи крачка назад, простена и притисна лявата си ръка към гърдите.
— Какво ти е? — извика уплашено Катрин.
— Нищо страшно… само един малък спомен от майора.
Тя не можа да го разпита по-подробно, защото на стръмната горска пътека се появиха шестима въоръжени шотландци, обкръжили лейди Мойра Камерън, която изглеждаше много по-величествена, отколкото я беше запомнила Катрин.
— Катрин! — Мойра разтвори ръце и младата жена се хвърли в прегръдката й със сълзи на очи. — Колко ли ужасно е било всичко това за теб, детето ми! — Мойра я целуна нежно по челото и помилва дългите руси коси. — Въпреки това изглеждаш учудващо добре. Надявам се, че сте здрави — ти и детето?
Катрин кимна през сълзи.
— Тук си на сигурно място. Вече си с нас — със своето семейство. — Меките кафяви очи се отместиха към Александър — Не се тревожи, ние ще се грижим добре за нея.
Катрин се обърна стъписано и видя, че Алекс е свалил наметката си и проверява с палец острието на меча си.
— Какво правиш?
Тъй като не получи отговор, тя се обърна към графа.
— Какво прави той, Джовани?
Фандучи безпомощно разпери ръце.
— Алекс? — Тя се втурна към него. — Наистина ли ще се върнеш, за да се биеш с Хамилтън?
— Нямам друг избор, Катрин.
— Нямаш избор? Но ние сме свободни! Ти сам каза, че тук, в планината, никой няма да ни намери! Моля те, Алекс, моля те! Нямаш причини да се биеш с него!
— Дадох му честната си дума, Катрин — отговори спокойно мъжът й. — Той изпълни своята част от уговорката, сега аз съм длъжен да изпълня моята.
— Чест! Това ли е единствената дума, която има значение за теб? Ако е така — нима честта не изисква да си с мен и сина ни? Ти ми обеща нещо — или не помниш?
— Не съм забравил…
— Но предпочиташ да си играеш със смъртта!
— Катрин…
— Няма да ти позволя да отидеш! Няма да позволя да те убият заради мен!
Алекс сложи ръка на рамото й.
— Тук не става въпрос само за теб и мен, любов моя. Ако не се дуелирам с него, той ще унищожи Ахнакари.
— Той и без това ще го направи! — извика Катрин. — Все едно дали ще спечелиш, или ще загубиш, все едно дали Хамилтън ще остане жив, или ще умре — Ахнакари ще бъде сринат със земята! Къмбърленд им е заповядал да унищожат всичко и те ще го направят! Алекс, чуваш ли ме? Разбираш ли какво ти говоря?
