Алекс се приближи предпазливо до полянката и вдигна дясната си ръка — уговореният знак, че придружителите му трябва да образуват полукръг зад него. Самият той остана спокоен върху кафявия жребец, който, разбира се, не можеше да замени Шедоу, но също изглеждаше внушителен. Граф Фандучи спря коня си непосредствено зад неговия и демонстративно вдигна наметката си, за да покаже пистолетите на колана си.
От другата страна на полянката, на петдесетина метра от тях, чакаха хората на Гарнър в строг военен ред. Въпреки изпънатата стойка войниците се чувстваха някак неловко — за първи път от Кулодън насам. Кланът Камерън се беше отличил особено в битката, а тридесетината мрачни мъже, които Александър Камерън бе довел със себе си, изглеждаха готови за бой, сякаш никога не бяха претърпявали поражение.
Хамилтън Гарнър измери врага си с леден поглед. Не можеше да повярва, че въпреки дълбоката рана от сабя в лявото си рамо Камерън държеше юздите с такава лекота. Сигурно въздухът в планината притежаваше особена лечебна сила, освен това правеше мъжете необикновено издръжливи и устойчиви. Русият великан, който беше спасил живота на Камерън в Кулодън беше наистина непобедим и не се даде в ръцете на драгуните, а се завлече незнайно как до някаква плевня недалеч от Инвърнес. Когато на другата сутрин го намериха, изстиналото тяло покрито с безброй смъртоносни рани, беше почти безкръвно!
Гарнър слезе от коня, направи ироничен поклон в посока към Камерън и бавно се запъти към средата на поляната. Алекс последва примера му с една от любимите си тънки пури между устните.
— Вие сте като котка с девет живота! — гласеше първият коментар на майора, когато се срещнаха. — Винаги падате на краката си и се появявате там, където най-малко ви очакват.
— Вие поискахте тази среща — отговори рязко Алекс. — Затова кажете, каквото имате да казвате.
Гарнър помълча малко, за да се наслади на триумфа си. После тържествено обяви:
— Както без съмнение предполагате, имам заповед да арестувам Лохиел и да го отведа в Инвърнес, за да бъде съден. Същото важи и за доктор Арчибалд Камерън, както и за дузина други офицери от клана ви. Ако желаете да се съпротивлявате — аз нямам нищо против. Все ми е едно дали ще доставя в Инвърнес живи или мъртви Камерънови. Даже да се барикадирате зад високите си стени, пак нямате шанс, защото имам достатъчно оръдия и барут, за да превърна любимия ви Ахнакари в димящи руини. Но тъй като имам заповед да действам с умерена строгост в Шотландия, ще ви направя предложение.
— Умерена строгост? — повтори Алекс с подобие на усмивка. — Това ли е новата дума за плячкосване, убийства и разрушение?
— Херцогът иска да бъде сигурен, че вашите сънародници никога вече няма да се разбунтуват срещу короната.
— Затова ли подпалвате селските къщи, убивате обитателите им и грабите добитъка и житото? Много ефективен метод за подсигуряване на мира!
— Щом сте се разбунтували срещу короната, трябвало е да очаквате ответни мерки.
— Срещу вашата корона! Ние се вдигнахме на борба само за да защитим правото си сами да изберем своя крал и сами да въздаваме законите си.
— Е, не успяхте, а загубилите нямат право на свобода. Предайте се, Камерън! Ако веднага се подчините, обещавам ви да се отнасям меко с хората от клана ви. Ако не, на всяко дърво в тази гора ще увисне труп. Естествено водачите на бунта ще бъдат изправени пред съда, но след като сте толкова загрижен за живота на простите хорица, би трябвало много внимателно да обмислите предложението ми.
Алекс беше втренчил поглед в догарящата пура.
— Това ли е всичко, което искате, майоре? Направи ми впечатление, че досега не споменахте моето име. Това трябва ли да означава, че съм свободен да върша, каквото си искам?
Очите на Гарнър светеха със студен блясък.
— Това означава, че бихте могли да спечелите свободата си.
— И как, ако смея да попитам?
— Като разрешим личните си различия в открит двубой — само двамата, този път без намесата на ангел отмъстител.
— И без куршуми в гърба, ако случайно се окаже, че губещият сте вие?
Хамилтън стисна устни.
— Онзи човек действа срещу изричната ми заповед. Аз смятах да се разправя лично с вас и сега го искам. Можете дори да определите мястото и времето, за да се чувствате по-сигурен.
— Ами ако откажа?
— Това ще ми докаже, че сте страхливец и самохвалко. Всъщност аз съм убеден в това от месеци, но явно жена ви не го е разбрала и до днес.
Алекс е мъка запази самообладание.
— Нима сте виждали Катрин?
— А вие не сте, нали? — ухили се доволно Гарнър. — Май трябваше да я пазите по-добре, драги мой!
Той се извърна и вдигна ръка. Със задоволство установи как черните очи на Камерън се разшириха, как кръвта се отдръпна от лицето му, когато между дърветата се показаха двама Кембълови, мъкнейки със себе си фигура със запушена уста и вързани ръце.
Катрин видя Алекс и се опита да се откъсне, но пазачите я задържаха. Без да иска, Алекс направи крачка напред и ръката му сама посегна към меча, но той се овладя веднага, защото драгуните вдигнаха пушките си — заплаха, която моментално беше повторена от Камерънови.
— Не! — изкрещя Алекс. Не можеше да рискува стрелба, докато Катрин беше във властта на Кембълови.
Гарнър демонстративно погледна пушките на своите хора, после готовите за стрелба шотландци.
— Бих казал, че сме наравно — с изключение на едно мъничко предимство на моя страна. — Той посочи небрежно към Катрин.
— Ако дори косъм е паднал от главата й, майоре, ще изтръгна сърцето от гърдите ви с голи ръце, кълна ви се!
Гарнър усмихнато поклати глава.
— Не би трябвало да ме заплашвате, Камерън. Трябва само да щракна с пръсти, и тя ще е мъртва!
— Ако го направите, хората ви няма да имат време дори да си поемат дъх — процеди през зъби Алекс и хвърли пурата си на земята. В следващата секунда иззад храстите изникнаха шотландци с извадени мечове и готови за стрелба пистолети. Бяха поне сто и препречваха пътя за бягство на драгуните.
— Това ли е вашата представа за почтена игра? — попита видимо уплашен Гарнър.
— Изразих готовност да се срещна с вас, Гарнър, но не съм обещал да ви оставя жив.
Очите на англичанина потъмняха от гняв.
— Предполагам, че сте готов на компромис.
— Компромисът изцяло зависи от това дали наистина имате намерение да разрешим личните си различия, както се изразихте.
— Разбира се, че имам намерение!
Алекс хвърли бърз поглед към Катрин. Тя беше смъртнобледа и трепереше от страх, но за щастие нищо не показваше, че са се отнасяли зле с нея.
— На около миля оттук има открито поле, където не може да се скрие дори муха. Ако сте съгласен с известни условия, можем да се дуелираме там.
— Какви условия? — попита недоверчиво Гарнър.
— Само две, но ако не се съгласите с тях, ще дам знак на хората си и животът ви ще свърши тук и сега!
Гарнър погледна в решителните черни очи и разбра, че Камерън нямаше да се поколебае да даде команда за стрелба.
— Кажете условията си.
— Първо — искам да получа личната ви гаранция, че жените и децата няма да пострадат, все едно как ще завърши дуелът.
— Съгласен — кимна Гарнър, макар да нямаше никакво намерение да сдържи дадената дума. — И второ?
