Той я погледна безмълвно.
— Алекс!
— Да, чух те и разбрах всичко, но няма да споря с теб. Имаме толкова малко време.
Тя се хвърли разплакана в ръцете му.
— Моля те, Алекс, моля те… не го прави!
Алекс взе лицето й в двете си ръце и я целуна.
— Обичам те, Катрин… повече от всичко на света!
— Алекс, моля те!
— Искам да останеш с Мойра и Джовани и да се подчиняваш на нарежданията им.
— Не, Алекс, не! Моля те…
— Катрин, чуй ме добре. — Той я принуди да го погледне в очите. — Ти си всичко, което имам. Ти си най-важният човек в живота ми и искам да знам, че си на сигурно място. Направи го за мен, Катрин! Живей за мен, живей за сина ни! Все едно какво ще се случи, аз винаги ще бъда част от теб, а ти ще бъдеш част от мен. Нищо не може да промени това.
Катрин го зацелува отчаяно, докато чу зад гърба си спокойния глас на Мойра.
— Аласдейр на Камшройнайх, Роуз ми каза къде да намеря това. Каза ми, че трябва да ти го дам, за да имаш подкрепата на дядо си. В този труден час се нуждаеш от нея повече от всеки друг път.
Катрин усети как мъжът й се скова и когато се обърна, видя, че Мойра показва дълъг вързоп, изцапан с пръст. Тя го разви и пред смаяните очи на присъстващите се появи старинен меч — най-големият меч, който Катрин някога беше виждала, с позлатена дръжка и сребърна камбанка, богато украсена с топази.
— Вземи меча на дядо си, Алекс, и го използвай, както би искал той.
Алекс пое почтително оръжието и лицето му се отрази в блестящото острие. Но той видя в него други лица — Ани, Струан, Алуин и Дамиен… а най-ясно между тях беше сбръчканото лице на Евен Камерън, чиито предпочитания към старите богове му бяха донесли прякора Камшройнайх Дуб.
Той извади собствения си меч от ножницата и го замени с магическия меч на дядо си.
— Алекс… моля те…
Алекс погледна жена си дълбоко в очите, прегърна я за последен път, после се метна на седлото и препусна назад.
Мойра сложи ръка на рамото й и Катрин изхълца отчаяно:
— Хамилтън ще го убие…
— Ако вярваш в него, той ще има сили да победи противника си — отговори Мойра. — Но ти трябва да вярваш в него с цялото си сърце и душа. Само ако усеща тази вяра, той ще може да приложи изцяло силата, скрита в меча на сър Евен.
Катрин я погледна учудено.
— Наистина ли вярваш, че този меч притежава магически сили? По дяволите, та той е само от стомана!
— Мнението ми напълно съвпада с твоето. Без съмнение Евен го е намерил някъде в планината и е измислил тази романтична история, за да впечатли хората си. Магията на меча произлиза оттук. — Тя сложи ръка на сърцето си. — Преди петнадесет години любовта на Александър към Ани му даде сили да победи тримата Кембълови, а днес любовта му към теб ще му даде сили да победи майор Гарнър. Той знае, че го чакаш — ти и синът ви. Това ще му придаде магическа сила.
Граф Фандучи пристъпи към Катрин.
— Синьора Камероне, моля ви… — Той посочи пътеката, която водеше към планината. — Ще чакаме съпруга ви в пещерите… Трябва да уважавате желанията му.
Катрин светкавично измъкна един от пистолетите му от колана му и се прицели в гърдите му.
— Не се опитвайте да ме спрете, Джовани! Вие сте добър приятел на Алекс и не искам да ви нараня.
— Катрин! — извика стреснато Мойра.
— Няма да се скрия в пещерата и да чакам… Ще се върна на полето и ще застрелям всеки, който се опита да ме спре, кълна се!
— И какво ще правите, щом стигнете там долу? — попита спокойно графит.
— Не знам. Знам само, че не бива да го оставям сам!
— Те ще те убият, Катрин!
Младата жена сърдито поклати глава.
— Няма да посмеят! Все пак съм дъщеря на сър Алфред Ашброк, член на парламента. А майка ми, Каролайн Пенрит, е братовчедка на краля.
Лейди Мойра Камерън закърши ръце.
— Мойра, опитай се да ме разбереш — помоли пламенно Катрин. — Не мога да предотвратя този дуел, но поне мога да се погрижа англичаните да не пристъпят думата си. Познавам Хамилтън Гарнър — той ще се обяви за победител едва когато Алекс падне мъртъв в прахта пред краката му. Ако Гарнър загуби, не вярвам, че хората му ще удържат дадената дума. За главата на Алекс все още дават голямо възнаграждение… Той е готов да умре за своята чест и за клана си и аз го разбирам. Но няма да понесе да го оковат във вериги и да го изложат на показ като диво животно в клетка. Затова трябва да бъда там.
Графът бавно протегна ръка.
— Дайте ми пистолета.
Вместо да се подчини, Катрин го вдигна по-високо и се прицели между сините му очи. За секунда повярва, че е видяла лицето на Дамиен, но разтърси гневно глава и призракът отлетя.
— Дайте ми пистолета, Катрин — повтори Фандучи. — Не можете да се върнете сама. Вие сте безкрайно смела и енергична млада дама, но сте и доста глупава. — По лицето му пробяга усмивка. — Ако сме заедно, няма да сме толкова глупави.
— Заедно?
Той вдигна заклинателно ръце.
— Моля ви, сеньора, дайте ми пистолета — той е много темпераментен, по-темпераментен дори от вас!
Катрин сведе оръжието.
— Това номер ли е?
— Никакъв номер, синьора. Вашият съпруг е мой приятел и двамата с вас ще се погрижим да не го измамят. — Фандучи взе пистолета от ръката й и се усмихна облекчено. — Понякога имам чувството, че във вените ви тече кръв на разбойник по пътищата…
Катрин си припомни признанието на майка си.
— Кой знае, може и да сте прав — отвърна тихо тя.
— Да, кой знае… — промърмори Фандучи, мушна пистолета в колана си и помогна на Катрин да се качи на седлото.
— Това е несериозно! — извика подире им Мойра. — Наистина ли смятате да я отведете на полето?
Графът помоли един от шотландците да му отстъпи коня си и се поклони грациозно.
— Джовани Алфонсо Фандучи никога не нарушава дадената дума, синьора. Научих това от шотландците, но можете да бъдете спокойна — ще внимавам много за синьора Катрин!
Хамилтън Гарнър се разхождаше нервно по килима от сребърни треви. Шотландското копеле все още не се появяваше! Сигурно нямаше да се върне! Този проклет измамник нямаше да се върне! Как бе повярвал в честната дума на един планинец?
— Сър?
— Какво има, сержанте? — изръмжа нетърпеливо Гарнър.
Джефри Питърс посочи самотната фигура на малкото хълмче над полето и сърцето на майора заби ускорено. Трябваше да признае, че на фона на белите мъгли Тъмният Камерън представляваше впечатляваща гледка. Черен панталон, черни ботуши, черни очи, дълга черна коса, развяна от вятъра. Единственият контраст беше ослепително бялата ленена риза. В десницата си стискаше искрящ меч, който изглеждаше така, сякаш беше изкован в ада… Нищо чудно, че за този човек се носеха легенди!
Гарнър пое дълбоко дъх. Щом убиеше Камерън, и за него щяха да създадат легенди, щяха да прославят
