— И намерихте ли отговора?
— Да, мосю. Знаете ли, в моята професия човек трябва да избягва приятелствата. Винаги съм се гордял, че не завързвам сериозни връзки — с едно-единствено голямо изключение… на една прекрасна жена, която много обичах…
Алекс слушаше с половин ухо. Беше твърде слаб, за да нападне убиеца. А и не се интересуваше особено от словоизлиянията му.
— И какво сега, Фандучи — или както и да се казвате?
— Сен Клод, Жак Сен Клод.
Графът наблюдаваше внимателно лицето на Камерън, но явно името му беше непознато.
— Значи на света все пак са останали няколко тайни — промърмори Сен Клод.
— Опасявам се, че не мога да следя хода на мислите ви.
— Не е и нужно. Трябва само да ме изслушате. — Графът втренчи поглед в пръстите си, които бе изцапал с кръв при слагането на превръзката. — Вие имате прекрасна съпруга. Странно, че приликата не ми направи впечатление веднага… А може би все пак съм я забелязал, но съм я прогонил от съзнанието си, за да не отварям старите рани. — Както ви казах, някога бях силно влюбен в една красива и темпераментна млада дама. Тя разпали в мен страст, която не съм преживявал нито преди, нито след това. За съжаление известни обстоятелства ни разделиха… Тя се върна в своя свят, аз в моя.
— Сен Клод…
Французинът вдигна ръка.
— Моля, не ме прекъсвайте. И без това ми е трудно да ви обясня. Преди час мъглата пред очите ми се разнесе. Това стана, когато жена ви случайно спомена едно име — име, което си шепна всяка вечер преди заспиване и всяка сутрин след събуждане.
— Катрин? Къде е тя?
— Бъдете спокоен, жена ви е на сигурно място. Оставих я малко по-навътре в гората и сега ми е много сърдита, защото й бях обещал да ми помага при спасяването ви. Невероятна млада дама! Бащината ми гордост не знае граници. Освен това трябва да кажа, че вие сте идеалният съпруг за нея!
Алекс го зяпна с отворена уста, но бързо се сети, че Катрин му беше разказала за изповедта на майка си: сър Алфред Ашброк не беше баща нито на Дамиен, нито на нея.
И това ако не беше ирония на съдбата! Уличният разбойник си беше сменил професията и се беше върнал в Англия като наемен убиец, за да отстрани съпруга на дъщеря си, за чието съществуване изобщо не подозираше!
— Всемогъщи боже… — промърмори Алекс. — Катрин знае ли, че вие сте баща й?
— Катрин? — Сен Клод направи опит да се усмихне. — Не, това е тайна, която трябва да остане между мен и вас.
— Но тя вече знае, че Ашброк не й е баща. По дяволите, човече, тя ви обича! Заслужава да узнае истината.
— Не! — Сен Клод демонстративно извади пистолета от колана си. — Ако не ми дадете честната си дума да запазите мълчание, ще се принудя да ви убия и да взема доброто възнаграждение.
— Но…
— Трагичната смърт на сина ми ще ме мъчи до края на дните ми. Моля ви, Александър, спестете ми мъката да ви убия.
— Знаели сте, че имате син?
— Да, разбрах го след няколко години… Когато забременяла, скъпата ми Каролайн била принудена да се омъжи за сър Алфред Ашброк. Случайно я срещнах отново, но нямах представа, че съм създал още едно дете. Всъщност даже и да знаех… моята професия никак не се връзва със семейния живот, нали разбирате?
Алекс кимна бавно.
— Обещавам ви, че Катрин никога няма да научи истината от мен. Но се надявам от цялото си сърце, че един ден вие самият ще й я кажете.
— Един ден може би… Засега обаче пътищата ни ще се разделят. Вие имате нужда от време, за да отведете семейството си в чужбина. Предстои ви ново начало, което означава, че няма да имате нужда от досадници, които постоянно да ви следват по петите.
— Не вярвам да го избегна. В клана Кембъл има стотици, които са се заклели да ме преследват до последен дъх.
— Проявете малко фантазия, Александър! На полето долу лежи една хубава глава. Малко черна боя, няколко белега по лицето и доброто ми име няма да пострада! Както може би знаете, Арджил не е добре със зрението…
Алекс помисли малко, после откопча сребърната брошка, която носеше на колана си.
— По-добре занесете на херцог Арджил това. Той ще знае, че можете да свалите тази брошка само от мъртвия Александър Камерън.
Сен Клод огледа украшението с гравиран семеен герб.
— Отлично… Мисля, че това ще е достатъчно.
Той прибра брошката в джоба на жакета си и мушна пистолета в колана си. Когато се обърна да си върви, Алекс го улови за рамото.
— Вие имате приятели, Сен Клод! Добри приятели, които ще ви оценяват по това, което сте, а не по онова, което сте били някога.
Сен Клод се усмихна приятелски на зет си.
— За съжаление имам и много неприятели и е по-добре те да не знаят, че съм завързал приятелски — или семейни — връзки. Внимавайте за себе си, Александър. И се грижете за дъщеря ми и бъдещия ми внук.
Само след секунди графът изчезна в мъглата. Алекс остана още малко, загледан замислено пред себе си, после се изправи със стон и бавно продължи напред, опирайки се на меча си.
Епилог
Катрин пристъпи изотзад към мъжа си, който стоеше неподвижен на входа на пещерата, и обви ръце около кръста му.
Той не реагира. Изправен като каменна статуя, Александър се вслушваше в експлозиите, които идваха от клисурата и отекваха в скалите. От няколко дни насам англичаните систематично бомбардираха Ахнакари. Явно целта им беше да го сринат из основи, след като войниците бяха опустошили цялата крепост.
Оттогава Алекс стоеше с часове на входа на пещерата и се взираше в черните стълбове дим. Когато най-сетне проговори, Катрин въздъхна облекчено.
— Щом Доналд бъде в състояние да пътува, ще напуснем това място. — Той свали ръцете й от кръста си и я привлече в прегръдката си. — Хората на Къмбърленд няма скоро да се откажат от търсенето на Чарлс Стюарт. Избрала си си лош съпруг, любов моя — не знам дали съм в състояние да ти предложа нещо друго, освен вълнения.
Катрин се сгуши в него.
— Достатъчно ми е, че те имам, Алекс. Нуждая се само от теб.
Алекс зарови устни в косата й.
— Имаш ме, всички могат да го потвърдят. А аз ти обещавам тържествено, че вече никога няма да се отделя от теб. Край на заговорите и интригите, край на битките с вятърни мелници… — Гласът му пресекна, защото това беше един от любимите изрази на Алуин. — Всеки ден чакам той да се изкачи по пътеката с обичайната си усмивка, разрешил всички проблеми на света. Господи, за мен беше най-естественото нещо на света да го виждам до себе си! Нямах представа колко много се нуждая от него, колко ще ми липсва… Той ми беше по-близък от брат, но никога не му го казах.
— И аз обичах Алуин — пошепна Катрин. — Той беше най-добрият ми приятел… а Дейдре го обичаше повече от живота си.
— Склонен съм да приема всичко — цялото това безсмислено кръвопролитие, но не и смъртта на Алуин. Никога няма да се примиря, че той загина! Това просто не биваше да се случва. Той мечтаеше да води
