След като свърши разказа си и отговори на всички въпроси, тя притеснено надникна през прозорчето на каретата и точно в този миг някаква сянка се отдели от стената на пристанищния склад. Дъхът й замря, ръцете й се вледениха. После тя разпозна извивката на Джейсъновите рамене и гордо вдигнатата му глава. С въздишка на облекчение скочи от каретата и се затича към него. Той я стисна в прегръдките си и бързо я целуна.
— Трябва да побързаме. Капитанът ни чака, ще ни помогне да се качим на кораба, а после, щом приливът ни позволи, ще отплаваме в открито море.
Тя кимна, пренебрегвайки леката болка от раната, напусна топлата му и сигурна прегръдка и отиде при леля Хестър. Взе куфарчето й, но Джейсън побърза да го отнеме от нейните ръце. Бързо, като се стараеха да не вдигат шум, всички се отправиха към кораба.
На борда бяха посрещнати от капитана и неколцина души от екипажа. Капитан Ебър беше пълен мъж със сиви бакенбарди и доста оплешивял. Усмихна им се и ги поздрави с „добре дошли“. Алфонс, мистър и мисис Майкълс бяха отведени и настанени добре на кораба.
Капитан Ебър покани Джена, Джейсън и леля Хестър в своята каюта. Като влезе в малкото помещение, Джена бе приятно изненадана от удобствата. Имаше вградено легло, бюро и стол и много светлина, извираща от няколкото фенера, закачени на стените.
— Капитан Ебър — каза Джейсън, като хвана Джена за ръката и я издърпа напред, — бих искал да ви представя контеса Ди Понти и нейната леля.
— За мен е удоволствие, госпожи — каза капитанът и се поклони. — Надявам се, че моята каюта ще ви се види удобна за нашето пътешествие.
Преди Джена да успее да каже нещо, Джейсън заяви:
— Страхувам се, че контесата няма да може да сподели тази каюта с леля си.
Тя мигновено се обърна към него и видя, че погледът му е по-дяволит и по-влюбен от всякога.
Джейсън се усмихна едновременно на всички. После изведнъж стана сериозен и погледна към Джена.
— Бих желал да се оженя за контесата и вие, капитане, да извършите бракосъчетанието. Ако тя е съгласна.
Джена леко извика от щастие и се хвърли в прегръдките на любимия си. Всичко щеше да бъде наред.
А Джейсън я притисна до гърдите си, знаейки, че само с нея ще намери онова щастие, заради което си струва да се живее.
Информация за текста
© 1992 Амбър Кей
© 1993 Маргарита Дограмаджян, превод от английски
© 1993 Иванка Савова, превод от английски
Amber Kaye
Endless Surrender, 1992
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Амбър Кей. Джена
Редактор: Валентин Георгиев
Коректор: София Яневска
Оформление на корицата: Борис Стоилов
ИК „Хермес“, 1993
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13892]
Последна редакция: 2009-10-11 18:30:00
1
Помогнете (фр.). — Б.пр.
2
Опиева тинктура. — Б.пр.
3
Говорите ли английски? — Б.пр.
