трева. Той я взе в прегръдките си и я притисна до сърцето си.
— По дяволите! — Държеше я здраво и гърдите му отчаяно се бореха за въздух. Ужасено се взря в лицето й, търсейки признаци на живот. Беше бледа като новата луна. — О, Господи — замоли се той, — не позволявай да умре. Моля те.
Джена беше всичко за него. Тя беше и въздух, и храна. Тя беше неговият живот и бе готов да пожертва своя живот заради него.
Смелостта й го накара да се засрами като никога. Тя нарочно бе застанала на пътя на куршума, за да го спаси. Любовта й към него беше толкова силна, и то след всичко, което й бе причинил, след като заради глупавата си гордост я бе накарал да повярва, че е загинал при Ватерло.
Джейсън сведе глава над тялото й, сърцето му се пръскаше от страх, че може да я загуби. Нежно махна меднозлатистите къдрици от челото й и усети топлината, която се излъчваше от нея.
С треперещи пръсти докосна раненото място, кръвта вече течеше много слабо. Стори му се, че не е засегнат някакъв жизненоважен орган, но той не беше лекар, а Джена лежеше неподвижно. Свали ризата си, смачка я на топка и я притисна към раната.
— Боже господи — изрече умолително, — само я остави да живее и ти обещавам, че ще я пазя до края на живота си. Моля те, само я остави жива.
Разкъсвана от страшната болка в ребрата, Джена слушаше молитвите на Джейсън и й се струваше, че той е някъде много далеч, в някакъв тунел. Но тя го чуваше.
Клепките й потрепнаха и се разтвориха и тя впери поглед право в единственото око на Джейсън, изпълнено с отчаяние и мъка. Една-единствена сълза се готвеше да капне от миглите му, сякаш беше диамант, поставен върху кафяво кадифе. Тя посегна, с върха на пръста си пое сълзата и я поднесе към устните си.
— Тук съм, Джейсън, и никога няма да те напусна. Той бе зашеметен от силата на любовта й. Само за секунди изпита страшно отчаяние, смятайки я за мъртва, и започна да разбира какъв ужас е изживяла тя след Ватерло. И през цялото време го беше обичала.
— Боже господи, Джена, аз не заслужавам твоята любов. Не и след онова, което ти причиних. — Млъкна и се опита да преглътне буцата, заседнала в гърлото му. — Когато си помислих, че си мъртва, аз… Не си струваше да живея повече. Ще ми простиш ли някога за онова, което те накарах да преживееш?
Тя вдигна очи и му се усмихна, сърцето й бе преизпълнено с любов към него.
— Толкова те обичам, Джейсън, че твоето присъствие е достатъчно, за да премахне болката.
Джейсън задавено изхлипа и зарови лице в извивката на шията й.
— Заклевам се, че никога повече няма да се съмнявам в теб.
Жиро избра точно този миг, за да коленичи до тях.
— Трябва да побързаме, приятели. Изпратих вашия лакей за каретата, вие двамата трябва да бягате. Аз убих секунданта, Ди Понти е мъртъв. Заради собствената си сигурност веднага трябва да напуснете Ню Орлиънс.
Джена се опита да се надигне и Джейсън охотно й помогна да се облегне на гърдите му. Усещаше болка в ребрата, но знаеше, че раната не е опасна.
— Какво искате да кажете? — попита тя.
Жиро нетърпеливо въздъхна, но отговори ясно и точно:
— Когато вие извикахте, мадам, Гастон насочи вниманието си към вас, а Ди Понти избра точно този момент да се опита да го прониже. Но за негово нещастие точно тогава Гастон се обърна към вас и наведе шпагата си. Графът сам се наниза на нея. — Той погледна Джейсън право в очите. — В Ню Орлиънс има много хора, които съвсем няма да са ви благодарни за тази работа, приятелю.
Джейсън кимна с разбиране. Жиро искаше да му каже, че всички участници в заговора за освобождаването на Наполеон от остров Света Елена ще проявят желание да го предизвикат на дуел и това ще продължава, докато някой от тях успее да го убие, за да отмъсти. За тях нямаше да има значение, че Ди Понти сам е причинил смъртта си.
— Прав си — каза той на Жиро. — Щом Алфонс се появи с каретата, веднага тръгваме. Надявам се, че няма да бързаш да съобщиш за този инцидент.
Жиро се усмихна и се изправи.
— Първо трябва да повикам лекар — рече той и отиде при конете. — И ми се струва, че се налага да отида пеша. — Потупа ги по гърбовете и ги накара да препуснат галоп надолу по улицата. После се обърна и пое по своя път.
Джейсън бе сигурен, че ще има достатъчно време да превърже Джена и да подготви прислугата й за още едно бягство. И отново съсредоточи вниманието си върху своята любима. Взе я в прегръдките си, стана и тръгна към Леви Стрийт.
— Няма да можеш да ме носиш, Джейсън.
Той впери поглед в нея и забеляза колко изпито изглежда лицето й.
— Мога и ще те нося.
Едва успя да стигне до първата пресечка и иззад ъгъла с невероятна бързина се появи Алфонс с каретата. Рязко спря, скочи долу и помогна на Джейсън да настани Джена вътре колкото може по- удобно.
След няколко минути стигнаха до къщата и Джейсън внесе Джена през входната врата, която Майкълс държеше отворена. Мисис Майкълс се суетеше наоколо.
Вземайки по две стъпала наведнъж, той нареди:
— Донесете ми превръзки. Контесата е ранена. Започвайте да опаковате багажа. Вземете само най- необходимото. След половин час трябва да тръгнем.
Джейсън влезе в стаята на Джена и нежно я положи на леглото. Той вече се беше заел с корсета и с шемизетката й, когато се появи мисис Майкълс, носейки превръзките и легенче с вода.
— Милорд — подхвана тя, като с гласа си и с цялото си държане се стараеше да му подскаже колко е неприлично един джентълмен да съблича жена, която не е негова съпруга, — аз ще се погрижа за контеса Ди Понти.
Джейсън намигна на Джена и се обърна към мисис Майкълс. Усмихна се до ушите.
— Благодаря ви, мисис Майкълс, но ми се струва, че аз съм длъжник на контесата и се налага да й покажа лекарските си способности.
Мисис Майкълс изломоти нещо неразбрано и кръглото й лице стана червено като домат, но все пак му подаде легенчето и превръзките и се оттегли до вратата. Джейсън с всички сили се стараеше да не се разсмее, тъй като смяташе, че е жестоко да се държи така с жената, но това бе направо невъзможно, след като Джена вече се тресеше от сдържан смях.
Тя изохка тихо, защото я заболя раната, но все пак успя да каже:
— Много съм ви благодарна за вашата загриженост, мисис Майкълс, но ми се струва, че е най-добре да се заемете с опаковането на багажа. Виконтът казва, че трябва да тръгнем веднага. И моля ви, уведомете леля ми.
Разбрала, че я отпращат, икономката хвърли последен неодобрителен поглед на младата двойка и напусна стаята.
Джейсън се наведе и леко целуна Джена по устните.
— Ти си непоправима, любов моя.
Тя го погали по бузата, наслаждавайки се на грубото докосване на едва-едва наболата му брада.
— А ти трябва да се избръснеш, освен ако не смяташ да влезеш в ролята на разбойник и да ни отвлечеш.
Той хвана ръката й и я целуна по дланта.
— А ти трябва да лежиш мирно и да ме оставиш да се погрижа за теб. Не ми се иска да бързаме, но ти каза истината. Трябва да тръгваме. В пристанището има един кораб, на който очакват моите нареждания.
— Тогава е най-добре да побързаме, мили.
Сбърчил вежди, Джейсън разкопча корсажа й и започна да сваля шемизетката.
— Ще те заболи.
Тя прехапа устни, но погледът й бе изпълнен с доверие към мъжа, който я обичаше толкова много, че
