— И никога не забравяй, че те обичам, Джейсън.
Джейсън отпи глътка от брендито, което му бе поднесъл домакинът на къщата, и си спомни за любовното признание на Джена. Почти беше склонен да се откаже от срещата с Ди Понти в зори. Едва ли неговите действия в Ню Орлиънс щяха да окажат някакво влияние върху истинската му самоличност. А ако се откажеше да се бие с онзи негодник, щеше да направи истински подарък на Джена.
— Гастон — обади се Николас Жиро и прекъсна размишленията на Джейсън, — не смяташ ли, че имаме чудесно месторазположение?
Джейсън застана нащрек. Сега не беше време да мисли за Джена и за дуела. Съсредоточи вниманието си върху човека, с когото говореше. Николас Жиро беше богат филантроп, член на креолската общност, бивш кмет на Ню Орлиънс. Сега се бе превърнал в банкер и в главната движеше сила на малката група креолски мъже, твърдо решени да освободят Наполеон от остров Света Елена. Двамата с Джейсън тъкмо бяха обсъждали въпроса за местоположението на Бонапарт.
— Извини ме, Николас. Не схванах последните думи. Наслаждавах се на прекрасното ти бренди.
Жиро се поизправи в голямото си, тапицирано с кожа кресло и се засмя.
— Това, разбира се, е френско бренди.
Оценявайки остроумието му, Джейсън тихо каза:
— Че какво друго ще е?
И двамата се засмяха. Джейсън опъна краката си пред камината, където се намираше неговото кресло.
— Както казах — продължи Жиро, — възнамерявам да построя къща за Наполеон на отсрещната страна на тази улица. Шартр Стрийт номер 124 ще остане в историята като последната резиденция на императора.
— Много подходящо място — каза Джейсън и вдигна чашата си. — За Наполеон и за успеха!
Двамата отпиха. С нехаен жест Джейсън постави своята чаша на кръглата махагонова маса. Всеки миг щеше да научи как и кога Жиро ще освободи Наполеон от остров Света Елена и трябваше да внимава да не изглежда прекалено нетърпелив.
— Предполагам, че ще имаш достатъчно време да построиш къщата.
Жиро доволно се усмихна.
— Капитан Доминик Ю, от чиито способности дори Андрю Джаксън се възхищава, ще избере малка група мъже, за да освободят Наполеон. Докато се върнат тук, къщата ще е готова. — Той сви рамене. — Или пък императорът ще остане тук, докато я построя. За мен ще бъде чест да го приема под собствения си покрив.
Най-после Джейсън имаше и последните сведения, които му трябваха. Изпита ликуващо задоволство, сякаш хубавото питие го бе ударило в главата. Но трябваше да продължава да играе ролята си.
— Николас, ти си истински гений.
— Аз съм богат човек, който вярва в онова, за което се бореше Наполеон. Но ние имаме и още по-голям късмет, приятелю.
Джейсън повдигна вежди, питайки се дали ще трябва да свърши още нещо, преди да приключи мисията си тук. Все пак човек никога не знаеше дали някое дребно сведение няма да се окаже безценно.
— Така ли?
— Граф Ди Понти скоро ще дойде тук. Бих искал да се запознаеш с него. Той е доверен агент на Наполеон и може да ни окаже безценна помощ в нашето начинание. Отначало ние се съмнявахме в него; пристигна наскоро, и то с годеницата си. Но той ни обясни, че много скоро тя ще ни докаже колко е полезно присъствието й тук. Макар че нейното нежелание да се движи в обществото ни кара да се съмняваме в думите му. Затова ни трябваше толкова дълго време. Все пак — банкерът отпи още една глътка от чашата си — сега той е един от нас.
Джейсън бе тъй шокиран, че кръвта застина в жилите му. Ди Понти? Агент на Наполеон? Това почти не беше за вярване, но лека-полека нещата започнаха да идват на мястото си: онзи особен поглед, който Ди Понти му бе хвърлил в Брюксел, присъствието му тук. Но сега нямаше време да се отдава на размишления. В най-лошия случай Ди Понти щеше да знае, че той не е френски агент. В най-добрия случай графът щеше да се усъмни в препоръките на Джейсън, а той не искаше да се излага на такъв риск.
Трябваше да си тръгне, преди да е пристигнал Ди Понти, но първо…
Ето това му беше безкрайно неприятно — да намеси и Джена в тази отвратителна бъркотия. Все пак нямаше да спомене името й, но се налагаше да прикрие следите си. В момента тъкмо един дуел заради жена щеше да му бъде от полза. Това щеше да ги накара да се усъмнят в думите на Ди Понти, когато се появеше със своите сведения за миналото на Джейсън. Защото Джейсън не се и съмняваше, че графът ще го направи и че сведенията му ще представляват голяма опасност за него. Много вероятно бе на бала на херцогинята на Ричмънд Ди Понти да е узнал за истинската му самоличност.
И тъкмо в този решаващ момент бе много важно хората от креолската фракция, подготвяща освобождаването на Наполеон, да не се усъмнят в него. Не биваше да се досетят, че техният заговор е известен на Английското вътрешно министерство. В противен случай те щяха да променят плановете си и неговата мисия щеше да пропадне напълно. На всяка цена трябваше да предотврати това.
Като придоби тъжно изражение, Джейсън рече:
— Бих искал да остана, Николас. За мен би било чест да се срещна с един от приближените хора на Наполеон, но вече имам една уговорена среща. Не знаех, че ще се забавя толкова много при теб.
Жиро кимна.
— Някой друг път, а?
Точно сега му е времето.
— Надявам се. Трябва да се дуелирам в зори и се надявам, че няма да ми се наложи набързо да напусна Ню Орлиънс.
— О! — Жиро се надигна от креслото си и впери поглед в Джейсън. — Как така? Мислех, че дуелите изобщо не ти харесват.
— Истина е, Но още по-малко ми харесва някой да петни името на жената, която обичам.
— Ахааа… много правилно.
Джейсън отпи глътка бренди и мрачно се усмихна.
— И аз така мисля.
— Ще ти трябва ли секундант или вече имаш?
В това беше проблемът. Джейсън нямаше особено желание да се сдобива със секундант, но местният етикет изискваше двамата с Ди Понти да имат секунданти.
— Нямам.
Жиро се пресегна над малката махагонова маса, която ги разделяше, и приятелски тупна Джейсън по рамото.
— Аз ще ти бъда секундант. В края на краищата ние искаме да живееш, за да ни помагаш.
— И аз имам намерение да живея достатъчно дълго, за да го сторя. — Той не искаше Жиро веднага да разбере с кого ще се дуелира. Ди Понти щеше да пристигне тук всеки миг, а на Джейсън нямаше да му хареса той и Жиро да обсъждат бъдещия дуел в негово отсъствие. — Колкото до това да бъдеш мой секундант, приемам и ти благодаря. А утре ще дойда отново и преди да съм изпил голямо количество от прекрасното ти бренди, ще обсъдим подробностите.
Джейсън знаеше, че това обяснение е доста неубедително, но бе успявал да се справи и в по-тежки ситуации. За да подчертае, че няма време, той извади златния си джобен часовник и го погледна.
— Трябва да тръгвам, иначе ще закъснея. — Усмихна се многозначително на Жиро. — Нали знаеш какви са жените?
— О-о, да — кимна с разбиране Жиро. — Те са прекрасни създания, но обикновено са прекалено взискателни.
Той така естествено прие извинението му, че Джейсън изпита истинско облекчение. И побърза да се сбогува.
