свързано с Джена.
— Ще трябва още доста да се постараеш, Ди Понти, ако възнамеряваш да си тръгнеш оттук.
Ричи натисна още по-силно дръжката на шпагата си и накара Джейсън да отстъпи назад, а след това просъска задъхано:
— Ти ще си този, който ще остане да лежи тук, виконт Евърли.
Това, че той знаеше за истинската му самоличност, никак не учуди Джейсън. На бала на херцогинята на Ричмънд се бе представил с истинското си име, защото тогава смяташе, че повече няма да има нужда да се крие под чуждо име. Но Джейсън бе заинтригуван от това, че графът бе избрал точно този момент, за да му го каже. Позволи му да освободи дръжката на шпагата си.
И преди да успее да поразмисли, Ди Понти отново започна да го атакува. Остриетата на шпагите им се срещнаха и в бледата светлина на изгряващото слънце проблеснаха искри.
Само миг преди това Ди Понти се бе навел, за да грабне шепа пръст, вместо да се подготви за нова атака. Джейсън успя да забележи това, в последния миг отскочи назад и все пак едва не бе ослепен.
Някъде отдалеч Жиро извика, че това е нарушение на правилата, но нямаше кой да го чуе. Ди Понти продължи да напредва.
Приближи се плътно до Джейсън, лицето му беше разкривено от омраза.
— Още тогава в Париж трябваше да се убедя, че си мъртъв.
Единственото око на Джейсън се разшири, но той успя да запази самообладание. Тези думи обясняваха много неща.
— Ти?
— Аз те пронизах с ножа и смятах, че си мъртъв — злорадо изрече Ричи. — Тази грешка повече няма да се повтори. Днес ще довърша започнатото. Джейсън се засмя.
— Е, тогава ти дължа огромна благодарност и никога няма да мога да ти се отплатя. — Той започна постепенно да взема инициативата в свои ръце и принуди Ди Понти да отстъпи назад. — Без теб никога нямаше да срещна Джена.
Лицето на Ричи злобно се разкриви, движенията му станаха малко нерешителни.
— Тя никога няма да бъде твоя, защото ще те убия.
Джейсън видя, че графът не може да си поеме дъх. Той вероятно му говореше тези неща, за да приспи вниманието му.
С тон, който сигурно щеше да звучи доста нехайно, ако не изпитваше чувството, че е тичал цял час, Джейсън попита:
— Ти ли ме проследи до Брюксел?
Една черна къдрица падна върху челото на Ричи, когато той парира удара на Джейсън.
— Разбира се. Когато Джена не отиде на уговорената среща заедно с прислугата си, аз се скрих. — Като дишаше тежко, той успя да избегне удара на Джейсън, който бе насочен към главата му. — Залегнах на сигурно място и изпратих един от моите хора в къщата, за да убие Джена. После го намерих вързан, а нея я нямаше.
Това хладно признание накара Джейсън да се навъси, но той успя да сдържи своя гняв и не нападна противника.
— Защо искаше да я убиеш?
Дишайки тежко, Ричи каза насмешливо:
— Ставаше нещо съмнително и аз не можех да рискувам да я оставя на друг. Ако беше умряла, парите щяха да бъдат мои.
Устните на Джейсън така се разкривиха от гнева, който изпитваше, че оголиха зъбите му. Този негодник щеше да си плати. Присвил единственото си око, той изучаваше противника си. Ди Понти силно се задъхваше и говореше, за да си осигури малко отдих между атаките. Но Джейсън повече нямаше намерение да си играе с този човек. Той се хвърли бързо напред, подхвана шпагата на Ди Понти и успя да я избие от ръката му.
Онзи зяпна, а после извика:
— Гадина такава!
Джейсън отстъпи назад и направи изискан поклон.
— Бих те пробол веднага заради онова, което си искал да причиниш на Джена, но нямам навик да се бия с невъоръжени мъже. Ще почакам да си вземеш шпагата.
Джена се бе свила зад храстите, намиращи се от дясната страна на Ричи, и с ужас наблюдаваше как Джейсън позволява на годеника й да вдигне шпагата си. Защо ли Джейсън не държеше да го признаят за победител?
До нея Алфонс изръмжа. Тя му хвърли един предупредителен поглед и той затаи дъх. Двамата не смееха да разкрият присъствието си.
Джена погледна към полесражението. Пред ужасените й очи двамата мъже отново застанаха в позиция. Забеляза, че Джейсън държи шпагата си по-ниско, отколкото в началото, и че гънките около устните му са станали по-дълбоки. Започваше да се уморява.
Насочи вниманието си към Ричи и видя, че той изглежда доста по-зле. Раменете му бяха прегърбени, беше се озъбил и едва си поемаше дъх.
Обзе я възторг. Джейсън щеше да победи.
Усети, че Алфонс се размърда до нея и погледна отново към него, готова да му направи знак да пази тишина. Но той не обръщаше внимание на дуелиращите се мъже. Погледът му беше вперен в секунданта на Ричи.
Джена съсредоточи вниманието си върху този човек. Видя, че измъква пистолет от гънките на наметалото си.
Мигновено се досети. Секундантът на Ричи щеше да убие Джейсън. Това беше нечестно, но щом успееше…
Тя трябваше да го спре. Не биваше да убива Джейсън. Нямаше да му позволи.
Сърцето й щеше да се пръсне, тя изскочи иззад храстите, успя да избегне протегнатата ръка на Алфонс и изкрещя:
— Негодник!
Джейсън мигновено обърна поглед към нея. Джена! Тя тичаше към него. Преди да разбере какво точно става, Джена се вкопчи в секунданта на Ди Понти.
Изтръпнал от страх, че тя може да бъде наранена, Джейсън успя да избегне атаката на графа. Наведе шпагата си, за да не закачи шпагата на противника, смятайки, че щом разбере какво става, той ще спре на място.
Но някаква тежест силно наклони шпагата му надолу и той се обърна, за да види какво става.
— О, господи! — промълви Джейсън.
Ди Понти сам се беше нанизал на сведената му шпага. Той побърза да я изтегли от тялото му, но беше прекалено късно. Противникът му бе прободен точно в сърцето. Когато дръпна шпагата си, Ди Понти се свлече на земята.
Джейсън успя да хвърли само един поглед на падналото тяло и хукна към секунданта и Джена, които се бореха за пистолета.
Някъде иззад гърба му Жиро изкрещя:
— Джейсън, залегни!
Джейсън инстинктивно се хвърли на земята. Два пистолети и изстрела отекнаха едновременно в утринния въздух.
Той видя, че мъжът, който се бореше с Джена, пада назад. С облекчение си пое дъх. Изправи се на крака, готов да се втурне към нея, и чу как тя простена от болка.
Стенанието беше съвсем тихо, но то прониза сърцето му като стрела. Всички наоколо започнаха да се движат бавно, сякаш изпълняваха менует.
Пълните коралови устни на Джена някак удивено се нацупиха. Тя се пипна от едната страна и ръката й стана червена от кръвта. Обърна поглед към Джейсън, който се проклинаше, че не е достатъчно бърз. В светлината на ранната утрин очите й се разшириха от страх.
Задъхвайки се от ужас, Джейсън успя да стигне до нея точно когато тя се свлече на обсипаната с роса
